Определение № 2735 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1294/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от А. Д. С., чрез адв. П. Т. от АК-Пловдив, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 187/29.04.2026 г., постановено по в. ч. т. д. № 184/2026 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 3 търговски състав, с което е потвърдено определение № 387/13.03.2026 г., постановено по т. д. № 59/2026 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от А. Д. С. искова молба в частта ѝ относно ответниците Н. Б. Й. и А. Б. М., като в тази част съдебното производство е прекратено. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд е обосновал неправилното правно съждение, че за ищеца липсва правен интерес да предяви процесните установителни искове (за установяване, че ищецът притежава всички дялове от капитала на „Ергана Филмс“ ЕООД; за прогласяване за нищожни решенията на едноличния собственик на капитала на „Ергана Филмс“ ЕООД, взети на 23.01.2026 г. и за прогласяване за нищожни решенията на общото събрание на съдружниците на „Ергана Филмс“ ЕООД, взети на 23.01.2026 г.) и срещу физическите лица, които, твърдейки, че са съдружници в „Ергана Филмс“ ЕООД, отричат членственото правоотношение между ищеца и търговското дружество. В този смисъл, счита, че чрез предявяване на пасивно субективно съединените установителни искове се цели субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението да обвържат двамата ответници-физически лица, които извънсъдебно поддържат, че ищецът не е едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество. Частният касатор обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „От кой момент настъпва прехвърлителният ефект на договор за прехвърляне (покупко-продажба) на дружествени дялове между продавача и купувача по договора?“; 2. „Пасивнолегитимирано ли е лице, което оспорва, смущава и застрашава правото на собственост на ищеца върху капитала в ЕООД по предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване на установено, че ищецът е едноличен собственик на капитала?“; 3. „Пасивнолегитимирано ли е лице, на което се отрича качеството на съдружник по иск по чл. 71 ТЗ против увреждащи действия, извършени от него, но от името и за сметка на дружеството?“ и 4. „По искове за установяване на нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала с правно основание чл. 124 ГПК следва ли да се прилагат по аналогия правилата за искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на незаконосъобразни решения?“ (твърди се противоречие с решение от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 451/2006 г., I т. о.; решение № 886/28.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 159/2005 г., II т. о.; решение № 39/15.06.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ВКС и ТР № 1/2002 г. на ВКС). Частният касатор счита, че правният отговор на тези четири въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тъй като до настоящия момент не е възникнало процесуалното качество на ответниците-физически лица по настоящото исково производство (не им е връчван препис от исковата молба с приложенията за писмен отговор), законосъобразно въззивният съд не им е изпращал препис от частната касационна жалба за писмен отговор. Частната касационна жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимиран правен субект в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е взел предвид фактите, на които ищецът обосновава предявените от него кумулативно пасивно субективно и обективно съединени установителни искове – 1) той е едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество - съгласно взетите решения, удостоверени в протокол от 11.05.2021 г., и договор за покупко-продажба на дружествени дялове от същата дата, като за вписване на тези обстоятелства по партидата на ответното дружество в ТР е подал заявление на 08.12.2025 г., ведно с всички изискуеми за това документи, изготвени и заверени още през 2021 г.; 2) вписването е спряно по искане на Н. Й., тъй като той е предявил иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ; 3) на 13.01.2026 г. Н. Й., без да е съдружник, е взел решения за увеличаване на капитала на ответното търговско дружество и приемане на нов съдружник и управител - А. М., като двамата са приели същите решения; 4) подадени са заявления за вписване на промени в дружества, на които едноличен собственик на капитала е ответното дружество „Ергана Филмс“ ЕООД, като са постановени спирания по чл. 536, ал. 1 ГПК; 5) на 23.01.2026 г. повторно са взети същите решения като тези от 13.01.2026 г. – те са нищожни, тъй като са липсващи/невзети, но отразени като съществуващи в протокола на събранията (приети са от лица извън пределите на компетентните органи по чл. 137 ТЗ) и 6) ответниците-физически лица - вписаният управител Й. и новоизбраният управител М., оспорват правата на ищеца като едноличен собственик на капитала, като с действията им по изготвяне на документи и предприемане на правни и фактически действия за осъществяване и отразяване на промените по партидата на ответното дружество се засягат неговите членствени права. Въз основа на така изложените фактически твърдения ищецът е предявил срещу търговското дружество, Н. Й. и А. М. установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 71 ТЗ за установяване, че той е едноличен собственик на капитала (принципал), като иска със сила на пресъдено нещо да се установи, че оспорените решения на общото събрание и на едноличния собственик на капитала са нищожни поради липса на компетентност да бъдат приемани. Апелативният съд е обосновал правното съждение, че ищецът се позовава на нарушение на членствените му права - като принципал на „Ергана Филмс“ ЕООД, поради което е предявил искове по чл. 71 ТЗ за защита на членствените права, които са нарушени от органи на дружеството. Изяснил е, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Следователно, законодателят е уредил правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск – той е налице винаги, когато друго лице оспорва, застрашава или нарушава по някакъв начин твърдяното от ищеца субективно материално право. Когато установителният иск е свързан с нарушения на членствени права, каквито са предявените по делото, легитимиран ответник по принцип е търговското дружество, като правният интерес на ищеца ще зависи от това какви ще бъдат последиците за него от бъдещото евентуално положително решение и дали то ще се отрази на притежаваните от него права. Въззивният съд е счел, че в случая ищецът има интерес от предявяването на исковете срещу ответното дружество, тъй като при бъдещо евентуално положително решение в негова полза няма да бъдат вписани заявените обстоятелства с процесните решения, взети от ответниците-физически лица. Следователно, това съдебно решение ще има действие и по отношение на ответниците-физически лица, тъй като те са приели оспорените решения в качеството им на органи на ответното дружество. В този смисъл, за ищеца не съществувал правен интерес и не е необходимо да установява спрямо тях правата си на едноличен собственик на капитала към посочените от него моменти. Тъй като до този правен извод е достигнал и първоинстанционният съд, апелативният съд е потвърдил обжалваното пред него преграждащо определение. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение трябва да се допусне до касационно обжалване по поставените процесуалноправни въпроси (по т. 2 и т. 3 от изложението), които са преформулирани от настоящия съдебен състав съгласно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Пасивно процесуалноправно легитимирани ли са по иск за установяване на членствено правоотношение с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК лицата, които отричат, че ищецът не е съдружник в капиталово търговско дружество с твърдение, че те притежават членствените права по същите дялове от капитала на търговското дружество?“ - той е решаващ за изхода на повдигнатия пред въззивния съд с частната въззивна жалба процесуалноправен спор съобразно приетото, че, когато установителният иск е свързан с нарушения на членствени права, по принцип легитимиран ответник е търговското дружество, като при бъдещо евентуално положително решение в негова полза, няма да бъдат вписани заявените обстоятелства с процесните решения, взети от ответниците-физически лица, поради което за ищеца липсва правен интерес да предяви този иск и срещу лицата, които твърдят, че не той, а те са страна по спорните членствени правоотношения. По така поставения въпрос е формирана практика на Върховния касационен съд – служебно известната на настоящия съдебен състав (решение № 13/2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1014/2017 г., I т. о.,), в която е изяснено, че при наличието на спор за собствеността върху част от акциите от капитала на АД, той следва да бъде разрешен именно с участието на търговското дружество и лицето, чийто членствени права се отричат, поради твърдението, че не е придобило валидно акциите на ищеца и последният продължава да е техен собственик, в която насока е и решение № 257/11.04.2017 г. по т.д. № 2745/2015 г. на I ТО на ВКС. По същество този спор е за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерното дружество, предпоставено от собствеността върху акциите, който следва да се разреши с участието на всички спорещи страни - лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции и самото търговско дружество. С предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът в настоящото исково производство иска да се установи със сила на пресъдено нещо, че той единствено е страна като съдружник (принципал) в породеното с търговското дружество членствено правоотношение, а не физическите лица-ответници, които, по твърдение на ищеца, извънсъдебно оспорват неговите членствени права, поддържайки, че те са или са били страна в членственото правоотношение с ответното капиталово търговското дружество. Следователно, те ще бъдат обвързани от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по този иск, което обстоятелство обуславя правния интерес от предявяване на положителния установителен иск и срещу тях. Като е достигнал до различен правен извод, въззивният съд е постановил неправилно определение в тази част, поради което то трябва да бъде отменено - в същата част. В останалата част въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Първият (материалноправният) въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващата воля на въззивния съд – той е приел, че за ищеца, твърдящ, че само той е съдружник в ответното търговско дружество, липсва правен интерес от предявяване на процесните искове и срещу физическите лица, които извънсъдебно поддържат, че са или са били съдружници в това дружеството с ограничена отговорност, като не е изложил правни доводи относно обстоятелството от кой момент настъпва транслативното действие на договора за прехвърляне (покупко-продажба) на дружествени дялове между продава и купувача по договора. Този преюдициален въпрос ще бъде разглеждан по съществото на правния спор - при произнасяне по предявените искове. Последният (процесуалноправният) въпрос не отговаря на специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като той е решен не в противоречие, а в съзвучие с формираната съдебна практика на ВКС. Тъй като по своето правно естество дружественият договор за учредяване на търговско дружество представлява многостранна правна сделка, при която волеизявленията на страните по нея не са насрещни, а паралелни – насочени са към постигане на една обща цел (правомерен правен резултат), съдружниците, респ. акционерите в учреденото търговско дружество са в тъждествено материалноправно положение по отношение на правните последици на решенията, вземани от неговия върховен орган - всички съдружници са обвързани от решението на съда, с което той се произнася не само по законосъобразността (отменяемостта), но и по действителността на решенията на общото събрание на дружеството. В този смисъл са принципните тълкувателни разяснения, дадени по т. 5 от ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, съгласно които всеки съдружник или акционер в капиталово търговско дружество е обхванат от субективните предели на задължителната сила както на решението на ОС, така и на съдебното решение, с което е решен правният спор относно законосъобразността, респ. действителността на оспореното решение на ОС на търговското дружество, респ. на едноличния собственик на капитала. При формирана практика по този въпрос на ВКС не е обоснована и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставеният от частния касатор въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Воден от горното, съдът