Определение № 42 от 23.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 685/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7017/14.VІІ.2011 г. на консултантската кооперация „К.- К.”-гр. Р., подадена против въззивното определение № 677 на Русенския ОС, ГК, от 6.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 605/2011 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу определение № 4227 на РС-Русе от 13.V.2011 г. по гр. дело № 4312/2011 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во на основание чл. 130 ГПК по повод констатирана недопустимост на установителен иск, предявен от кооперацията срещу Й. В. Д. от Р.. Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и връщане на делото в първостепенния съд – „за продължаване на съдопроизводството”. Инвокирани са доводи, че правният интерес на кооперацията от водене на установителен иск досежно каузални отношения - при наличие на постановено срещу нея и влязло в сила решение по чл. 422 във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, произтичал от необходимост да бъдело установено самото основание за дължимост на процесната сума: понеже възражения на плоскостта на каузални отношения били направени, но решаващият съд отказал да ги коментира в мотивите на решението си. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК консултантската кооперация обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Русенският ОС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно дали следва да бъде разглеждана последващ установителен иск за наличие на каузални отношения между същите страни при наличието на влязло в сила решение „с предмет запис на заповед, в което каузалните правоотношения не са разглеждани”. Необходимо в случая било „изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми” - чрез тълкувателна дейност на ВКС по конкретни дела. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Русенския ОС, частната касационна жалба на консултантската кооперация „К.- К.”-гр. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: В изложението си към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор не е посочил с отстраняването на кои противоречия, респ. непълноти или неясноти и в кой закон /бил той материален или процесуален/ се свързва релевираният от него процесуалноправен въпрос „за основанието за дължимост на вземане”/. Ноторно е, че по своето правно естество положителният установителен иск по чл. 422 ГПК е такъв „за съществуване на вземането”, което е било предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ, вкл. този посочен в текста на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК. Това несъмнено предпоставя корелативно задължение на посочения в същата заповед за изпълнение като длъжник, т.е. непосредствено от присъщия относителен характер на вземането - като едно притезателно субективно право, следва неговата дължимост, основана върху същия този документ. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение