Определение № 1109 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. А. А., ЕГН-[ЕГН], и Ф. А. Ф., ЕГН [ЕГН], първата като наследник на починалия в хода на въззивното производство на 11.10.2023 г. А. Х. Ф., ЕГН[ЕИК], а втората лично и в качеството на наследник на А. Х. Ф. срещу въззивно решение № 1529 от 22.12.2023 г. по гр.д.№ 1765/2023 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260007/07.06.2023г. по гр.дело № 1723/2019г. на РС-Провадия, с което е отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на К. Ш. Ч., ЕГН: [ЕГН], Р. П. Ч., [ЕГН] и М. Ю. Ф., [ЕГН], че А. Х. Ф. и Ф. А. Ф. са собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ № ***, в кв. *** по плана на [населено място], с площ 920.00 кв.м., при описани граници, както и че са еднолични собственици на построената в него югозападна двуетажна жилищна сграда (къщаблизиак) със застроена площ от 100 кв.м. на основание давностно владение за периода от 1997 г. и е допусната съдебна делба на същия УПИ ***, кв. *** по плана на [населено място], с площ 920.00 кв.м., находящ се в [населено място], [община], Област В., ведно с изградените в него с обща стена две двуетажни жилищни сгради (къщи близнаци), всяка със застроена площ от по 100 кв.м. и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Дългопол, местност „Я. А.", с площ 2024 кв.м., а по предходен план: имот № ***между М. Ю. Ф., К. Ш. Ч. А. Х. Ф. при квоти - по 1/3 ид.ч., придобити по наследство от Х. Ф. Ю., ЕГН:*** поч. на 06.10.1998 г. и Ш. А. Ю., [ЕГН], [ЕГН], поч. на 29.04.2009 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилен анализ на гласните доказателства, необсъждане на свидетелските показания по приложените нотариални дела и недаване на указания до ответниците относно доказателствената им тежест. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са два въпроса: 1.Следва ли да се коментират в производството косвените доказателства, по които е издаден констативният нот.акт, който е отменен в същото производство; 2. Задължен ли е въззивният съд, ако в производството пред първата инстанция в проекта за доклад не са дадени указания до ответниците относно подлежащите на доказване факти, и служебно, без да е сезиран с такова оплакване, за да обезпечи правилното приложение на материалния закон, да даде указания относно релевантните факти и да укаже доказателствената тежест. Ответникът по касация М. Ю. Ф. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като не е обосновано противоречие със съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Ищецът по иска за делба М. Ю. Ф. и ответниците К. Ш. Ч. и А. Х. Ф. са наследници – синове на Х. Ф. Ю., поч. на 06.10.1998 г. и на Ш. А. Ю., поч. на 29.04.2009 г. Наследодателите са признати при условията на съпружеска имуществена общност за собственици на дворно място с площ 1800 кв.м., за част от което е отреден парцел ***, ведно с построената в него къща с н.а. № 45,т.1/1996 г. Според твърденията на страните, свидетелсикте показания и заклучението на СТЕ, къщата в имота се състои от две части, като около 80-те години бащата купил от брат си другата къща-близнак, поради което предмет на спора е цялата къща, състояща се от две части, всяка от които според СТЕ е самостоятелна с отделен вход и съставлява самостоятелен обект. ПИ с идентификатор ***е съседен на парцела и съставлява частта от имота извън регулацията, възстановен е от ПК на името на общия наследодател. С н.а. № 153, т.ІV/26.08.2016 г. на нотариус А., А. Х. Ф. е признат за собственик на основание давност и наследство на 1/2 ид.ч. от парцела и за индивидуален собственик на югозападната къща-близнак. В хода на производството, А. Ф. е оспорил иска за делба и предявява инцидентен устанвителен иск за собственост на имота, описан в нот. акт, позовавайки се на придобивна давност с твърдения, че приживе, през 1997 г. родителите им са разпределили двете части на къщата на него и на М., а на К. Ш. Ч. родителите дали пари, за да си построи къща в Турция, където се установил да живее към 1989 г. След смъртта му, наследницата му Ш. А. А. поддържа същата теза, като допълва, че наследодателят им е направил основен ремонт на югозападната част от къщата-близнак, а нот. акт е издаден по-късно. Нотариалният акт от 2016 г. е оспорен от ищеца М. Ю. Ф.. С н.а. № 44,т.ІV/ 02.10.2018 г. К. Ш. Ч. е признат за собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. от УПИ *** с площ 920.00 кв.м. и на югоизточната част от къщата-близнак с площ 100.00 кв.м. и прилежащо мазе с площ 100.00 кв.м. В хода на производството при лично явяване пред съда е взел становище за основателност на иска за делба, като е поискал само част от дворното място ако се постигне спогодба между наследниците. Безспорно е установено, че М. Ф. живее в югоизточна къща-близнак с жена си Ф. Е. Ф., като за периода 18.04.2015 г. до 06.06.2021 г. е пребивавали за по няколко месеца в Република Турция. До 2016 г. дворът не бил преграден с ограда. М. е използвал целия имот, като имал безпрепятствен достъп до цялата къща. А. и жена му Ф. А. Ф. са живеели в [населено място], посещавали имота в [населено място] в почивните дни, като засаждали различни зеленчуци в югозападната част на имота. Партида за водата на имота била на името на А. Ф.. От показанията на свидетелите и представените договори и справка от МВР е установено, че А. Ф. извършва ремонт на покрива на югозападната къщаблизнак през 2018 г., т.е. след снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост през 2016 г. Тогава е направена и оградата в имота с мрежа и стена на терасата на втория етаж от къщата, като по този начин е преустановено преминаването между югозападната и югоизточната част от къщата. По време и след ремонта зачестили посещенията на семейството на А. в процесния имот, засадили дръвчета и сеели зеленчуци в югоизточната част на имота. За тези фактически изводи, съдът се е позовал на показанията на св.С. С., А. И. и Е. Р., защото са пълни, ясни и непротиворечиви по между си и кореспондиращи с останалите доказателства – писмените доказателства /договори, протокол за смяна на водомер/ и заключението на приетата СТЕ. Съдът е кредитирал показанията на св. С. и защото е съсед на имота, имал е и преки впечатления, и не е заинтересован, и на св. М., който живее в същото село, позна всички страни в процеса и не се установяват факти които да поставят под съмнение безпристрастността му. Въззивният съд е преценявал показания на св. Р. при условията на 172 от ГПК, тъй като зет на М., но показанията му, преценени с останалите доказателства не разкриват противоречия. Като неоснователно е преценено оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че св, Р. е присъствал в съдебната зала в о.с.з на 14.09.2022 г., защото в това съдебно заседание не са събирани никакви доказателства, т.е. нормата на чл. 171 ГПК не е нарушена. Не са кредитирани показанията на свидетелите А. И. и М. И. за извършена приживна неформална делба от наследодателите, при която братята А. и М. получили по една от двете къщи-близнак, а на К. дали пари да си построи къща в Турция, защото са преценени като противоречиви – св. А. И. посочва, че знае за уговорката от комшиите, по нататък посочва, че Х. /бащата на страните/ му е казал за уговорката, изтъква, че „в къщата винаги е имало прегради“, после посочва, че „преди ползваха къщата и нямаше прегради“. Св. М. И. разказва, че знае за уговорка от съселяните, роднините, приятелите, но посочва, че не познава родителите на страните, което е прието като неубеденост за вярност на показанията. Въззивната инстанция, позовавайки се на ТР № 1/2012 г. на ОСГК е приела, че презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага, тъй като придобиването е на основание наследяване, което предполага съсобственост и наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на другите наследници, ако упражнява фактическа власт върху целия имот. Придобивна давност за него по отношение на останалите наследници започва да тече от момента, когато с едностранни действия превърне държането на чуждите идеални части във владение за себе си, като тези действия трябва да са изявени по отношение на останалите съсобственици и да се характеризират с отричане на правото им да владея веща. Въззивният съд е приел, че началото на извършване на такива действия е започнало през 2016 г., с издаването на констативният нот. акт на А. Ф. и от този момент е започнала да тече придобивната давност, но иска за делба е предявен на 25.11.2019 г. За недоказана е приета уговорката за приживна неформална делба от наследодателя, а плащането на консумативни разходи е преценено като действие, което не се извършва само от собственик, т.е. като такова, което не доказва намерение за своене. С тези мотиви е потвърдено решението на РС, в частта, с която е отхвърлен инцидентния установителен иск за собственост, предявен от А. Ф. и е допусната съдебна делба при равни квоти между тримата наследници на общите наследодатели. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. По първия поставен въпрос - следва ли да се коментират в производството косвените доказателства, по които е издаден констативният нот.акт, който е отменен в същото производство се твърди противоречие със съдебната практика, като са посочени общо и по двата въпроса С Решение № 80 от 3.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2560/2017 г., IV г. о. е прието, че пълно доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено - установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. В този смисъл са и Решение № 189 от 17.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2646/2016 г., IІ т. о., Решение № 94 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 587/2022 г., I г. о., Решение № 50054 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2023/2022 г., III г. о. В настоящия случай, касаторите считат, че косвени доказателства са свидетелските показания, събрани в нотариалното производство и поради това, че съдът не ги е обсъдил, считат, че решението е постановено в противоречие с цитираното решение. Свидетелските показания, събрани в охранителното нотариално производство не могат да се обсъждат в исковия граждански процес, тъй като те не са събрани от съда в спорното исково производство и обсъждането им би било в противоречие с принципа на публичност и непосредственост /чл. 11 ГПК/. /В този смисъл виж мотивите към Решение № 107 от 31.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2018 г., I г. о./ Затова необсъждането им не може да се приеме за нарушение на процесуалните правила, а напротив. Следователно не е налице противоречие със съдебната практика по първия поставен въпрос, респективно не е доказано наведеното основание по него - чл. 280 ал.1, т.1 ГПК. По втория въпрос, касаторите твърдят противоречие с Решение № 212 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4268/2017 г., III г. о. С него е даден отговор на въпроса: „има ли задължение въззивния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК и без да е изрично указано в отменителното решение, да разпредели доказателствената тежест предвид указаната му от ВКС квалификация на иска“. ВКС е дал отговор с разясненията по т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното решение на състав на ВКС се отнася до задължението на въззивния съд за правилно квалифициране на спора и разпределение на доказателствената тежест съобразно правилната квалификация. В случая касаторите твърдят, че РС не е дал указания до ответница по иска за делба, респективно ищец по инцидентния установителен иск, чийто наследници сега са касатори, относно доказателствената тежест за тях Това не кореспондира на данните по делото. В о.с.з. на 27.04.2022 г. съдът изрично е дал указания до ответниците, че е в тяхна тежест установяване на придобиване на имота по давност в твърдения от тях обем. Изрично указание им е дадено и в качеството им на ищци по насрещния /правилното е инцидентния/ иск за установяване в условията на пълно и главно доказване, че те са собственици на наведеното придобивно основание давностно владение от 1997 г. /виж л. 240 гръб горе/. Предвид изложеното, формулираният въпрос е неотносим към данните по делото и към изхода от спора, а не е доказано и противоречие на въззивния акт със съдебната практика на ВКС. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните, или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Съдът не констатира подобни пороци на решението, поради което не се допуска касационно обжалване и на това основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2, пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение