Определение № 729 от 29.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 472/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КИМПЕКС 2001” ЕООД против решение № 2053 от 08.08.2019г. по в.гр.д. № 6012/2017г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено разпореждане от 30.06.2017г., постановено по т.д. № 3897/2016г. на Софийски градски съд. С последното е допуснато, на основание чл. чл. 623 ГПК, вр. чл. 38 от Регламент на Съвета /ЕО/ № 44 от 22.12.2001г. относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на съдебно решение с № 1084 / 15.03.2014г., издадено по гр. д. № 2759/2012г. от съда в [населено място], Република Италия, с което „КИМПЕКС 2001“ ЕООД е осъдено да заплати на „КАФАРО КИМИКА“, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [община], Република Италия, с дан. номер 05441940961, представлявано от изключителен пълномощник - М. К., сумата от 20 625 евро - главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, решението по който се изпълнява - 18.05.2012г., до окончателното погасяване на вземането, както и направените разходи по процедурата по издаване на решението от чуждестранния съд, които възлизат на 3 030 евро, като е потвърдено и постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 6106/17.10.2017г. по т. д. № 3897/2016г., с което, „КИМПЕКС 2001“ ЕООД е осъдено да заплати на „КАФАРО КИМИКА“ ООД сумата от 500 лева, представляваща разноски за производството пред Софийски градски съд. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че признаването и допускането до изпълнение на процесното решение на италианския съд ще доведе до нарушение на правен принцип от обществен порядък, а именно на принципа за недопускане на неоснователното обогатяване, тъй като присъдената с решението сума от 20 625 евро, чието възстановяване „КАФАРО КИМИКА" ООД търси от „КИМПЕКС 2001" ЕООД, е сумата, платена от „КАФАРО КИМИКА" ООД на „КИМПЕКС 2001" ЕООД по фактури като цена за реално доставени от „КИМПЕКС 2001" ЕООД суровини, които суровини са били оползотворени от „КАФАРО КИМИКА" ООД в хода на обичайната му дейност. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „КАФАРО КИМИКА“ ООД, Р.Италия, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От фактическа страна апелативният е констатирал, че по делото в превод на български език са представени: съдебно решение с № 1084/2014г., издадено от съда в [населено място], Република Италия на датата 15.03.2014г. по гр. д. № 2759/2012 г., с което „КИМПЕКС 2001“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], е осъдено да заплати на „КАФАРО КИМИКА“ ООД, със седалище и адрес на управление: Р.Италия, [община], [населено място], [улица], с дан. номер 05441940961, представлявано от изключителен пълномощник - М. К., сумата от 20 625 евро - главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, решението по който се изпълнява - 18.05.2012 г., до окончателното погасяване на вземането, както и направените разходи по процедурата по издаване на решението от чуждестранния съд, които възлизат на 3 030 евро; удостоверение по образец, изготвено от посочения съд на 15.10.2014г., съгласно чл. 54 и чл. 58 от Регламент ЕО 44/2001г.; доказателства за правосубектност на „КАФАРО КИМИКА“ ООД, а именно; извлечение с актуални данни към 08.04.2016г. от регистъра, воден при Камарата за търговия, промишленост, занаяти и земеделие, [населено място]; удостоверение от 29.11.2018г. от Камара за Търговия, промишленост и занаяти и земеделие на [населено място], фирмено отделение, документ протокол № Т[ЕИК]/29.11.2018 г., издадено на „КАФАРО КИМИКА“ ООД; декрет на Министерство на икономическото развитие за назначаване на извънреден комисар, пълномощно от 31.10.2018г., удостоверяващо, че адв. М. К. е извънреден пълномощник и законен представител на дружеството, всички в превод на български език. Въз основа на гореустановеното, съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 623, ал. 1 и 2 ГПК, както и на чл. 38-41 и чл. 53-56 от регламент /ЕО/ № 44/2001г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, за разглеждане на молбата за допускане изпълнението на посоченото съдебно решение на италианския съд. В мотивната част на атакуваното решение решаващият състав е посочил, че приложение следва да намерят: чл. 66, т. 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно който същият се прилага само по отношение на съдебни производства, които са образувани и по отношение на документи, официално съставени или вписани като официални документи след влизането му в сила; § 16 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 50 от 2015 г.), съгласно който съдебните решения, постановени в производства, образувани преди 10 януари 2015г., както и другите актове, формално съставени или вписани, одобрени или сключени преди 10 януари 2015г., включени в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012, се признават и изпълняват по досегашния ред; чл.1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност, приложим в случая, доколкото безспорно е установено, че „КАФАРО КИМИКА“ е в производство по несъстоятелност, с който е предвидено, че същият се прилага за общите производства по несъстоятелност, които налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и до назначаването на ликвидатор; чл.25, т.1 от Регламента, съгласно който решенията за провеждането и приключването на производството по несъстоятелност, които са постановени от съд, чието решение за образуване на производството е признато съгласно член 16, както и конкордатът, който е одобрен от този съд, също се признават без никаква допълнителна формалност и се изпълняват съгласно членове от 31 до 51, с изключение на член 34, параграф 2 от Брюкселската конвенция относно подведомствеността и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански и търговски дела; параграф 2 от цитираната норма на чл.25, който предвижда, че алинея първа се прилага и за съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд. При произнасянето си решаващият съд се е съобразил, че в производството по допускане изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава - членка на ЕС, първоинстанционният съд проверява условията за допускане на изпълнението само въз основа на копието от съдебното решение, удостоверението за влизането му в сила по образец - приложение V към регламента и техния превод на български език /чл. 623, ал. 2 ГПК и чл. 41 и 53 от регламента/. Недопустимо е да се извършва проверка на правилността на чуждото решение и да се пререшава спорът по същество /чл. 41 от регламента/. За да се произнесе е приел, че в случая молителят е изпълнил всички изисквания и е представил необходимите документи, съгласно разпоредбите на ГПК. Съставът на апелативния съд е намерил за неоснователно възражението на ответника по молбата, че признаването, респективно допускането на изпълнение на процесното решение ще бъде в явно противоречие с публичната политика, респ. в явно противоречие с обществения и правов ред в Република България (основание, предвидено в чл.34, nap. 1 от Регламент 44/2001). Въпреки, че на основание чл.45 от Регламент 44/2001 съдът, пред който е подадена жалбата, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35, с оглед установената в чл. 36 от Регламент (ЕО) № 44/2001г. категорична забрана за преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение в производството по неговата екзекватура и доколкото предвиденото в чл. 34, т.1 от Регламент (ЕО) № 44/2001г. основание е отклонение от една от основните цели на регламента - бързо и опростено признаване, изпълнение и "свободно движение" на съдебни решения по граждански и търговски дела от държавите-членки, обвързани от тях, решаващият състав е приел, че обемът на понятието "обществена политика (обществен ред)" следва да се тълкува ограничително. Изложил е, че по смисъла на регламентите, определянето на съдържанието и предметния обхват на понятието "обществен ред" е дискреционно правомощие на отделните държави членки, съобразно националното им законодателство, но границите на неговото прилагане от сезирания съд, като основание за отказ да се признае решение, постановено в друга държава членка, е въпрос на тълкуване на актовете на общностното право, с оглед целите на наднационалната нормативна уредба. Намерил е, че основанието по чл. 34, т.1 от Регламент (ЕО) № 44/2001г. е налице само, когато признаването или изпълнението на постановеното в друга държава членка съдебно решение би накърнило основни принципи на правото в държавата на сезирания съд или представлява очевидно нарушение на съществена за правния ред на тази държава правна норма, свързана с такъв фундаментален за този ред принцип, или на право, което е признато като основно в правната система. Преценката за наличието на това правоизключващо основание следва да се извършва в границите на забраната по чл. 36 от Регламент (ЕО) № 44/2001, без да се навлиза по същество в правораздавателната дейност на съда по произход, респ. да се ревизира ad hoc неговото решение, включително и с оглед действащи в сезираната държава процесуални и материалноправни норми, при чието прилагане към спорното правоотношение, прогнозният изход на спора би бил различен от постановения такъв с решението, предмет на екзекватурата. В заключение е приел, че в настоящото производство не се установява, нито се доказва по какъв начин признаването на изпълнението ще бъде в противоречие с публичната политика на страната. Относно възражението на „КИМПЕКС 2001“ ЕООД, че същият не е участвал по делото, развило се в Република Италия, поради което е и нарушено правото му на защита в процеса, по който е постановено решението, апелативният състав е намерил, че същото не може да бъде предмет на разглеждане от настоящата инстанция, тъй като то е изключено като основание за отказ за допускане на изпълнението на основание чл.25 от Регламент 1346/2000 вр. чл. 34, пар.2 от Регламент 44/2001. Също така съгласно пар.2 вр. с nap. 1 на чл.25 от Регламент 1346/2000 съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и които са тясно свързани с него, се изпълняват съгласно членове от 31 до 51, с изключение на член 34, параграф 2 от Брюкселската конвенция. Това означава, че предвиденото в чл. 34, nap. 2 от Регламента основания за отказ да се признае за изпълнение чуждестранното решение не е приложимо, доколкото същото е общо и е изключено изрично от специалната разпоредба на чл.26 от Регламент 1346/2000. Същевременно от съдържанието на това решение съдът е констатирал, че твърденията на страната за неговото неучастие в производството, по което е постановено решение № 1084/2014 г., издадено от съда в [населено място], Република Италия, не отговаря на обективната истина. За да постанови потвърдителното си решение, въззивният състав е намерил, че не са налице и основанията, предвидени в чл.26 от Регламент 1346/2000, доколкото е счел, че признаването и допускането на изпълнение на процесното решение на италианския съд не би било в противоречие с обществения правопорядък и ред, установен в страната, нито ще наруши индивидуални права и свободи. В заключение решаващият съд също е намерил, че молбата по чл. 623 ГПК следва да бъде уважена, като бъде допуснато изпълнение на чуждестранното решение /същото да бъде обявено за изпълняемо, съгласно терминологията на регламента/. Пояснил е, че за разлика от признаването на чуждестранно решение, при което се цели зачитане на законната сила на решението и конститутивното му действие, допускането на изпълнение на чуждестранно решение включва го превръща в изпълнително основание. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочва следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда: „1/ В производството по чл.623 ГПК, с оглед прилагането на основание по чл.34, т.1 от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. – как, включително по какви критерии, следва да се определя дали определен конкретен основен принцип на правото попада в обхвата на понятието за публична политика, респ. обществен и правов ред в Република България и следва ли тази преценка да се мотивира?; 2/ В производство по чл.623 ГПК, с оглед прилагането на основанието по чл. 34, т.1 от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. – как, включително по какви критерии, следва да се установи явното противоречие между признаването, респ. допускането на изпълнение на процесното решение, и публичната политика, респ. обществения и правов ред в Република България, и следва ли тази преценка да се мотивира?; 3/ В производство по чл.623 ГПК, с оглед прилагането на основанието по чл.34, т.1 от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. – кой и как следва да установи наличието на противоречието между признаването, респективно допускането на изпълнение на процесното решение и публичната политика, респ. обществения и правов ред в Република България – съдът служебно /предвид факта, че съгласно приложимите регламенти определянето на съдържанието и предметния обхват на понятието „обществен ред“ е дискреционно правомощие на отделните държави членки/ или страната, която се позовава на съответното противоречие?”; Касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че не са налице наведеното от касатора основание за допускане на решението до касационно обжалване, предвид следното: В конкретния случай предмет на делото е допускането на изпълнение на чуждестранно решение на държава членка на ЕС /Италия/, на чиято територия е образувано производство по несъстоятелност, като италианският съд се е произнесъл по отменителен иск, основан на несъстоятелността и насочен срещу ответник със седалище в друга държава членка /България/, като с решението е обявено за недействително плащането, предмет на спора, вследствие на което българското дружество - касатор е осъдено да върне получената от него сума /продажна цена/, тъй като плащането е в „подозрителния период“, с оглед „равното третиране на кредиторите“. Осъдителната част на решението, допуснато до изпълнение, е последица от разгледания обуславящ преферентен иск за недействителност /неефективност/ на плащането, чиято цел е защита на поредността на удовлетворяването на кредиторите, като кредиторът не се лишава от вземането си, но поредността на удовлетворяване на това вземане с определя от разпоредбите на държавата членка, в което е открито производството по несъстоятелност. С оглед очертаната същност на обуславящия преферентен иск за недействителност на плащането и обусловения от него иск за връщане на платената по доставката сума, решаващият състав на апелативният съд е приел, че не се установява и не се доказва допускането на изпълнението да противоречи на публичната политика /на обществения ред/ на страната, в частност да е налице накърняване на основния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, така както се поддържа от жалбоподателя. Предвид позоваването на касатора на фактическия състав на чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.5 ТЗ, различен от фактическия състав на преферентния иск по италианското законодателство, апелативният състав е посочил, че преценката за накърняването на обществения ред следва да се извършва в границите на забраната по чл. 36 от Регламент (ЕО) № 44/2001, без да се навлиза по същество в правораздавателната дейност на съда по произход, респ. да се ревизира ad hoc неговото решение, включително и с оглед действащи в сезираната държава процесуални и материалноправни норми, при чието прилагане към спорното правоотношение, прогнозният изход на спора би бил различен от постановения такъв с решението, предмет на екзекватурата. Видно от очертания предмет на делото и от обуславящите изхода на спора мотиви на съда, поставените от касатора въпроси не осъществяват общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не обхващат забраната по чл. 36 от Регламент (ЕО) № 44/2001, на която се е позовал съдът, нито са съобразени със спецификата на предмета на делото, която е предпоставила произнасянето на съда. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, като с оглед липсата на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на посочения допълнителен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд