Определение № 164 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба № 709/30.01.2019 г. на С. Г. Г. от [населено място] срещу решение № 21 от 28.01.2019 г. по в. гр. д. № 425/2018 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 947 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 2709/2017 г. на Кюстендилски районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. При проверка допустимостта на частната жалба, ВКС намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определение на Кюстендилски районен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Предмет на производството са били предявени от „Теленор България“ ЕАД против С. Г. Г. искове по чл. 422, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 21.76 лв., съставляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 20.02.2016 г. до 19.06.2016 г., и по чл. 422, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 107.65 лв. - неустойка, начислена при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за периода от 06.05.2016 г. до 24.01.2017 г. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК такива са въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева, в която хипотеза попада настоящият случай. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,