Определение № 4844 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4296/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 18265/04.07.2024 г. на Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, чрез адвокат Б. В., срещу въззивно решение № 561/10.05.2024 г. по гр. д. № 2105/2023 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли да се приеме за доказан фактическият състав на непозволеното увреждане само въз основа на косвени доказателства; 2. Може ли да се приеме наличие на причинна връзка между увреждането и претърпените вреди само въз основа на косвени доказателства – свидетелски показания; 3. Подлежат ли на доказване претърпените вреди при непозволено увреждане чрез косвени доказателства – свидетелски показания; 4. При наличие на противоречиво установени факти относно вероятно претърпените болки и страдания между съдебна експертиза и свидетелски показания, дадени при условията на заинтересованост на свидетел по чл. 172 ГПК, на кое доказателствено средство следва да даде приоритет съдът при решаване на въпроса относно интензитета на претърпените болки и страдания; 5. Как се формира преценката на съда при увеличаване и намаляване на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и как обективно съдът определя паричния еквивалент на границата на болките и страданията. Ответникът по касация – М. С. Б., чрез адвокат Г. Г., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и прави възражение за прекомерност на заплатено такова от касатора. Касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима в частта относно исковете по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и обезщетение за забава, начислено върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 20.04.2021 г. до предявяване на исковете. Те са в размер съответно от 930 лева и 86 лева, т.е. под 5000 лева. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В останалата част касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 1994/20.04.2023 г. по гр. д. № 3088/2022 г. на Софийски градски съд в частите, в които Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД е осъдено да заплати на М. С. Б.: 1/ разликата над сумата от 30 000 лева до 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на служители на ответника, което е станало причина за откъсване и попадане в лявата ръка на ищеца на фрагмент от венозен абокат в периода 20.04.2021 г. – 29.04.2021 г.; 2/ разликата над сумата от 350 лева до 930 лева – обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи в резултат на причинения инцидент; 3/ разликата над сумата от 2808,33 лева до 3744,44 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 20.04.2021 г. до 24.03.2022 г.; 4/ разликата над сумата от 32,77 лева до 86,06 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 20.04.2021 г. до 24.03.2022 г. Вместо него е поставено друго, с което са отхвърлени предявените искове на М. С. Б. против Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД за разликата над сумата от 30 000 лева до 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; разликата над сумата от 350 лева до 930 лева – обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи; разликата над сумата от 2808,33 лева до 3744,44 лева - обезщетение за забава, начислено върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 20.04.2021 г. до 24.03.2022 г.; разликата над сумата от 32,77 лева до 86,06 лева - обезщетение за забава, начислено върху обезщетението за имуществени вреди, за периода от 20.04.2021 г. до 24.03.2022 г. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел за установено, че на 23.04.2021 г. след извършена оперативна интервенция върху М. Б. в ответното лечебно заведение, при сваляне на поставения му венозен абокат, медицинският екип е установил, че част от него е останала в ищеца. Служителите са поставили турникет за спиране на кръвотечението и ограничаване движението на отчупения фрагмент, а Б. е приведен в операционен блок, където е опериран с цел неговото намиране и изваждане, но безуспешно. Безспорно е между страните, че Б. е напуснал по свое желание лечебното заведение в деня на инцидента, след което е направил консултация в Спешен кабинет в болница „Токуда“. В резултат на проведената образна диагностика и оперативна намеса на 29.01.2021 г. фрагментът и формиралите се около него тромботични маси са извадени от катетъра, с което е възстановена проходимостта на брахиалната артерия. Съобразно заключението по СМЕ проверката дали поставеният абокат е във венозен съд, се състои в изваждане на металния водач. В случай че абокатът не е във венозен съд и огъвайки се е влязъл в друг страничен съд, металният водач може да го пробие и да го разкъса. Вещото лице е посочило, че болничният персонал е разбрал за отчупения фрагмент от катетъра при изваждането му. Отбелязано е, че чуждо тяло в кръвоносен съд се установява най-успешно с образно изследване, като реакцията на медицинският екип е била правилна, тъй като веднага е наложен турникет /стягаща превръзка за недопускане на движение на фрагмента в съда/. Този метод цели да сведе до минимум вероятността от фрагментарна емболия, в случаите когато отчупеният връх на катетъра не се визуализира или палпира. Настъпилата тромбоза около фрагмента на катетъра е затруднила придвижването му по кръвоносната система. Експертът е посочил, че са възможни други усложнения – сепсис, перфорация, тромбоза, аритмия и миокарден инфаркт, но откъснат тромб от ръката не може да доведе до емболия. След изваждането на фрагмента от катетъра и тромботичните маси, извършеното изследване на кръвния ток води до извод за проходима брахиална артерия. Оздравителният период след подобна интервенция е определен на около 2-3 седмици, като в случая пациентът е изпитвал силни болки и страдания при получаване на счупването на фрагмента в китката и впоследствие около седмица след раздвижването му. Сочи се, че пациентът може и да не разбере за откъснатото парче абокат. В открито съдебно заседание вещото лице е допълнило, че в условията на спешност е възможно да не се прави образно изследване, а да се стопира движението на чуждото тяло в кръвоносния съд с турникет, като скоростта на придвижването му преди поставянето на турникета е строго индивидуално с оглед кръвосносния съд, в който е попаднало. Разпитана е свидетелката М., партньор на ищеца, която е посочила, че в деня на изписването му от ответната болница Б. се е свързал с нея много разтревожен, разказвайки, че абокатът от ръката му се е счупил при неговото изваждането. Обяснил е, че медицинска сестра е вързала ръката му с маркуч и по спешност са го привели в операционна зала. След операцията му е било обяснено, че ще бъде преведен в друго специализирано болнично заведение в следващия понеделник. Още същата вечер Б. е напуснал УСБАЛО „проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД по собствено желание и е потърсил медицинска помощ в болница „Токуда“, където са му обяснили, че случаят не е спешен и следва да постъпи в болницата след няколко дни. М. е свидетелствала, че в периода от 23.04.2021 г. до постъпването на ищеца в болница „Токуда“ е помагала да се обслужва, тъй като Б. е изпитвал болки, не е можел да се къпе и да ходи до тоалетна. Събуждал се е от силни болки и е приемал обезболяващи лекарства. След случилото се партньорът й е имал страх от игли. Съдът не е дал вяра на показанията и относно усещането на ищеца как откъснатото парче се движи в кръвоносния съд, както и че ръката му е тръпнела и продължавала да тръпне и към момента, че ищецът изпитва слабост в ръката и не може да я натоварва физически както преди това. Отбелязано е, че липсват доказателства възможните последици от инцидента да бъдат такива усещания или слабост. Вещото лице изрично е посочило, че проводимостта на засегнатия кръвоносен съд е напълно възстановена, като ищецът не следва да изпитва болки и/или дискомфорт. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че попадането на фрагмента в кръвоносен съд на ищеца е в резултат от действията медицинските лица, работещи в ответното болнично заведение. Няма данни конкретното медицинско изделие – абокат, да е било дефектно. Действията им са приети за противоправни, тъй като противоречат на установения в чл. 81, ал. 2 ЗЗ принцип, че на всеки български гражданин се осигурява медицинско обслужване от лечебните заведения при спазване на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. От настъпилия инцидент са причинени имуществени и неимуществени вреди на М. Б., които са се изразили в медицински разходи, както и болки и страдания с голям интензитет в момента на отчупването на частицата от абоката и в дните до отстраняването му. Прието е, че ищецът е преживял емоционално напрежение и притеснения за това как ще бъде отстранен посочения фрагмент и ще може ли да се възстанови напълно. Като житейски логично е посочено двете наложили се хирургически интервенции, първата от които безрезултатна, да му причинят негативни изживявания като страх, несигурност и отчаяние. Във възстановителния период от 2-3 седмици ищецът също е изпитвал физическа болка, макар и по-слаба. Неудобства са му причинени и от невъзможността да се обслужва в ежедневието си и за най-елементарните нужди в периода от настъпване на инцидента до отстраняване на счупения фрагмент. Прието е, че вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, като липсват на твърдения и доказателства фрагментът да е останал в кръвоносния съд на пациента по друга причина извън поведението на служителите на ответната болница. От заключението на СМЕ е установена и причинно-следствената връзка между деянието на служителите и причинените вреди. След установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника въззивният съд е определил за справедливо обезщетението за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания, в размер на 30 000 лева, като е взел предвид младата и активна възраст /40 години/ на ищеца към момента на настъпване на деликта и възникналите пречки за около 1 месец за нормален живот вследствие на оперативните интервенции. Посочено е, че необходимо да се съобразят още мястото на настъпване на инцидента – лечебно заведение, което следва да отговаря на високи стандарти за компетентност и отговорност към пациента, както и неговият характер. Макар отчупването на фрагмент от абоката хипотетично да е било животозастрашаващо, в случая то не е създало реален риск за живота на Б.. Възможните усложнения не са били известни на ищеца към момента на настъпване на деликта, поради което той не е могъл да оцени евентуалните последици от него. За недоказано е прието наличието на значими кожни белези, загрозяващи външността, доколкото в показанията на свидетелката М. се свидетелства за огромен белег, но без уточнение дали той е резултат от ортопедичната операция или от тези за премахване на фрагмента от абоката. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставените от касатора въпроси относно доказването на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане посредством представяне на косвени доказателства, вкл. свидетелски показания на заинтересовани лица, не може да предпостави допускане на касационно обжалване. В установената съдебна практика е прието, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Всички те следва да се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК. В случая въззивният съд е съобразил решението си с тази практика на ВКС. Решаващите мотиви, изградени след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /вкл. медицинска документация и заключение на СМЕ/, са че вследствие на частично отчупен абокат при извършване на медицинска интервенция от служители на ответната болница са настъпили вредоносни последици за здравето на ищеца М. Б.. В цитираната от касатора практика е прието, че съдът не може да основе изводите си на произволно избрани доказателства. Гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване на евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В съответствие с тази практика въззивният съд е посочил на кои части от показанията на свидетелката М. дава вяра и в кои те противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията й относно събитията съпътстващи настъпването на процесния инцидент са кредитирани в цялост, но в частта относно последващите болки и страдания търпени от ищеца, с оглед заключението на вещото лице за пълно възстановяване от Б., са преценени като недостоверни. Несъгласието на касатора с тези изводи на въззивния съд е относимо към проверката за правилност на въззивния акт, която излиза извън предметния обхват на производството по чл. 288 ГПК. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса относно определянето на паричния еквивалент на причинени неимуществени вреди. Налице е константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът и характерът на увреждането, интензитетът и продължителността на понесените от ищеца болки и страдания, отражението върху начина му на живот и конкретните му преживявания. В случая размерът на дължимото обезщетение е съобразен с практиката на ВКС относно приложението на закона след преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, а именно: възрастта на пострадалия /40 години/, вида на причиненото увреждане, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания /извършени две оперативни интервенции, от които възстановяването е продължило около месец/, тяхното отражение върху ежедневието /нужда от чужда помощ в обслужването, изпитване на неудобства, страх от игли/. С оглед на това не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора с доводи за необоснованост. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. Във въззивното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК на процесуалния представител на ответника по касационната жалба М. С. Б. – адвокат Г. Й. Г., следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв в размер на 2288 лева, съобразно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.