Определение № 116 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2016 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Ж. чрез адвокат В. Б. от АК Варна срещу въззивно решение № 68 от 22.04.2016 г. по в.гр.д. № 112/2016 г. на Апелативен съд Варна, с което частично се отменя решение № 1984/27.11.2015 г. по гр.д. № 1972/2015 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която е уважен предявения от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение на причинените му неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 1000 лева и вместо това се отхвърля до пълния предявен размер от 26 000 лева, ведно със законната лихва от 24.07.2010 г. до изплащане на сумата. Касационна жалба против решението на въззивния съд съдържа оплаквания, че в отхвърлителната му част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по уточнения от настоящия състав на Върховния касационен съд материалноправния въпрос, относно предпоставките при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, който според касатора е решен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния съд в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и указанията в т.11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Изложени са съображения, че произнасянето на съда по размера на обезщетението се решава противоречиво от съдилищата, а поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Приложена е съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.288 и чл.290 ГПК. От Прокуратурата на Република България не е подаден писмен отговор. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като повдигнатото обвинение от 09.07.2008 г. е завършило с оправдателна присъда на Варненски окръжен съд по в.н.о.х.д. № 888/2010 г., влязла в сила на 23.07.2010 г., с която М. М. Ж. е призната за невиновна за извършване на престъпление по чл.323, ал.1 НК. С оглед на конкретните обстоятелства за продължителността на наказателното преследване срещу ищцата и наложената мярка за неотклонение „подписка” до приключване на делото, при липсата на доказани реално претърпени вреди с неблагоприятни за здравето на пострадалата последици, съдът е приел, че справедливото обезщетение на причинените неимуществени вреди е в размер на 1000 лева, а претенцията до пълния размер е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос относно предпоставките при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съдебната практика на поставения въпрос е уеднаквена, което изключва основанието за противоречиво решаване при тълкуването на едни и същи разпоредби на закона от съдилищата. За да е налице това основание делото трябва да е решено в противоречие с други влезли в сила съдебни решения и да няма задължителна практика, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме, че поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос се решава противоречиво и в случаите, когато обезщетенията по реда на чл.2 ЗОДОВ са присъдени въз основа на различни обстоятелства по други дела, тъй като в тези случаи не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При липсата на доводи да бъде изменена съдебната практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми във връзка с отговорността на държавата, не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение