Определение № 537 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 767/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. Р. ,понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора- Варна, чрез адв. М. К., срещу решение № 1414/29.11.2019г по в. гр.дело № 1836/2019г.на Окръжен съд-Варна ,с което е потвърдено решение №3362 от 2019г. по гр.д.№5001/2019г. на Варненски районен съд. По същество е отхвърлен иск на касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр. за признаване за установено,че ответникът е извършил осъществил дискриминационно отношение /нарушение на чл.4ЗЗДискр/. изразяващо се в неравно третиране по„личен признак“ на ищеца като изтърпяващ наказание „доживотен затвор.“,тъй като за периода 05.03.2011г-20.06.2011гне е осигурил полагаемата му се дентална грижа.Предявен е също така иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лева ,с лихва от момента на увреждането. По делото е установено,че в медицински център към Затвора в гр. Варна за исковия период не е имало назначен на щат специалист- зъболекър,който да обезпечи лечението на лишените от свобода в МЦ,поради това администрацията е конвоирала затворниците до частни кабинети извън затвора ,в които лечението е срещу заплащане. Ищецът, който от 05.03.2011г е изпитвал болка в горен ляв осми зъб, с молба от 09.03.2011г до началника на затвора е поискал осигуряване на безплатно лечение,тъй като не е разполагал с парични средства. Не са последвали действия от ответната администрация. При получен оток и гангрена, зъбът му е почистен от дентален специалист на 18.05.2011г в МЦ към Затвора – София, по повод конвоирането на ищеца до там във връзка с дело .Поставена е диагноза „периодонтетес акута сероза“,след интервенцията зъбът е оставен отворен ,за да спадне отока.След връщането на ищеца в Затвора Варна не е отговорено на молата на му за превеждане в затвора-София за лечение,не е одобрено и поисканото от началника на затвора преместване по административен ред в друг затвор с цел лечение. Едва след като Р. е обявил гладна стачка с протестна декларация от 20.06.2011г, исканията му са били разгледани, средства осигурени от целево дарение /от Фондация „Светлина на Балканите/ и на 29.06.2011г. в частен дентален център в гр. Варна е била извършена зъболекарска манипулация,заплатена с дарената сума .Болният зъб е бил отстранен.Въззивният съд е приел за установено,че ищецът е изпитвал болки и е имал нужда от зъболечение, както и че за разлика от затворите в други населени места в страна,към МЦ в Затвора - Варна не е имало щатен стоматолог/длъжността е била вакантна/, при което е налице нарушение на нормативната уредба ,след като на практика в този затвор се е разчитало единствено на извеждане на затворниците до частни кабинети в града срещу заплащане. На свой ред Варненски окръжен съд е изтъкнал ,че не са установени извършени спрямо ищеца дискриминационни действия, изразяващи се в по- неблагоприятно третиране в сравнение с останалите лица в същото положение по признак, посочен в чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. Ищецът не е бил подложен на по- неблагоприятно третиране на основа лично положение ,тъй като не е имал по-ограничени възможности спрямо останалите затворници/лица в сходно положение /по отношение ползването на дентална помощ ,такава му е била оказвана без да е налице субективно отношение на затворната администрация,което може да се окачестви като пряка или непряка дискриминация ,предвид вида изтърпявано наказание включително ,като различията в подсигуряването на дентална помощ във Варненския затвор ,в сравнение с други затвори, не може да се интерпретира като проява на неравнопоставено отношение по защитен от закона признак „лично или обществено положение“по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. Фактът изтъкван от защитата, а именно че в затвора в гр. София, Враца и др населени места администрацията е организирала специализираната денталната помощ в съответния МЦ към затворите по нормативните предписания,не свидетелства за нарушение на основа лично положение/качество, което да е дискриминационно. В касационната жалба е изтъкната незаконосъобразност на решението .В изложение от адв М. К. от ВАК ,при позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани множество въпроси: При сравняване относно наличието на неравностойно третиране ,поотношение на лица осъдени на доживотен затвор ,настанени в ЗПС с лица осъдени на доживотен затвор без замяна,приема ли се постаяне в сравними сходи обстоятелства по ЗЗДискр; Лица осъдени на доживотен затвор ,настанени в ЗПС и лица осъдени на доживотен затвор без замяна настанени в ЗПС в различни пенитенциарни заведения,могат ли да бъдат субекти на сравнение при твърдение за неравностойно третиране /т.1.1/Липсата на извършен служебен избор на лекар по дентална медицина в някои от териториалните поделения, съставлява ли неравностойно / небралоприятно третиране – за едни безплатно, за други срещу заплащане /1.2/ .При твърдения за наличие на разлика в третирането на лишени от свобода относно условията за изтърпяване на наказанието, с оглед различни условия за достъп до дентална грижа в сравнявяните пенитенциарни заведения,изпълнено ли е условието на чл. 6 ЗЗДискр., обръща ли се доказателствената тежест. Защитата изтъква и очевидна неправилност на решението Постъпил е отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,чрез ю.к С..Правилен е извода,че не се установява по- неблагоприятно третиране, дължащо се на лично положение,или спрямо осъден на доживотен затвор .При необходимост,всички затворници в гр. Варна е следвало да заплащане предоставената им дентална помощ от външен специалист. Ищецът е бил поставен наравно с останалите затворници в същото положение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, е не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Формулиране въпроси по естеството си се свеждат до точното тълкуване на понятието “пряка и непряка дискриминация” и “равенство в третирането”,в частност на лишените от свобода с доживотна присъда спрямо останалите лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание в други затвори. Въпросите имат установен отговор в практиката на ВКС,включително при оценка на неравностойно третиране по признак „лично положение”, което в случая е преценено решаващо от въззивния съд с оглед твърденията на ищеца. Съгласно чл.6 ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Изтърпяващите наказание доживотен затвор не са извън кръга лица, защитени от закона и не това е обусловило отхвърлянето на иска в случая, а изследваната в частност връзка на твърдението за неблагоприятно тертиране, с признаците в чл.4,ал.1 ЗЗДискр.Законът цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДиск. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. /реш.№ 231/2010г по гр.дело № 204/2009г.на ІV г.о ,реш. № 244/2012г по гр. дело № 777 за 2011г на ІV г.о, реш. №153/2010г по гр.д № 6/2009 ІІ І г.о, реш. № 85/2016г на ІV г.о на ВКС и др/. Въпросът налице ли е дискриминация на основа лично положение при по-неблагоприятно третиране на изтърпяващ наказание „доживотен затвор”и кои са сравнимите обстоятелства също е намерил отговор в практиката на ВКС, който отговор е обвързан с конкретност относно личното качество и дискримационния признак(реш. №3/2013г.по гр.д № 534/2012г ІV ГО на ВКС).По-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Според пар.1т.8 ДР ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл.4 ал.1”,и неговото тълкуване в установнената практика на ВКС/реш. № 224/2012 по гр.д № 777/2011г І. г.о/,означава на основата на действителното,настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.Законът цели установяване и санкциониране на поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4,ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,по който Република България е страна. Обжалваното въззивно решение е съобразено с изтъкнатата съдебна практика на ВКС ,свързана с приложното поле на ЗЗДискр. Според устанената практика, критерии за сходно фактическо положение (сравними сходни обстоятелства) при лишени от свобода от определена група с оглед личностните им качества - при наличието на наказание “доживотен затвор” или“доживотен затвор без замяна” е: това което е относимо за едно лице, да е относимо и за всички лица. Подходът при установяване на нарушения по ЗЗДискр. е сравнителен, но изтъкнатите във въпросите на касатора сравнения няма да до доведат до друг решаваща извод относно връзката между третирането на ищеца признаците, изброени в разпоредбата на чл.4,ал.1 ЗЗДискр. Предвид решаващо приетото от въззивния съд, при отчитане на факта, че условията за достъп до дентална медицинска помощ за изтърпяващите наказание в затвора в гр. Варна не са диференцирани от това каква присъда излежават затворниците - били са еднакви за тях,отговорът на въпросите няма да промени извода,че признаците на пряка или непряка дискриминация липсват.Както е посочил и въззивния съд, тези условия може да са в нарушение на нормативна уредба,но без да са дискриминационни съгласно установените в закона признаци. Обосновката на пряка или непряка дискриминация въз основа на лично качество/признак по смисъла на чл.4, ал.1ЗЗДискр. при изтърпяване наложеното на ищеца наказание „доживотен затвор“,чрез съпоставяне по начина ,изложен във въпросите, е отречено в практиката на ВКС предвид реш. № 244/2012г по гр.д № 777/2011г на ВКС ІV г.о. По-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация по признак лично /при установяване във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или обществено положение. В обобщение, не е отговорено на изискването за обосновка по специалните критерии за допускане до касационно обжалване на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК в указана с приемането на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК насока. Не е налице и посоченото основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК.Въззивният съд се е позовал на приложимия закон и се е съобразил с установеното в практиката на ВКС негово тълкуване. Фактическата обстановка е безспорно изяснена и съответно преценена,изводите на съда са логични. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд