Определение № 297 от 08.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 626/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. С. срещу решение № III-98 от 08.10.2019 г. по в.гр.д.№ 917 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено решение № 917 от 19.04.2019 г. по гр.д.№ 3475 от 2018 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявения от К. Г. С. срещу М. Х. иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ......... по кадастралната карта на [населено място], област Б., одобрена със заповед № РД-18-55 от 29.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], Общ.С., обл.Бургаска, [улица], с площ от 1441 кв.м., заедно с разположената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор............ със застроена площ от 149 кв.м.

Касаторът К. Г. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заведени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството ?

2. Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи по съществото на спора въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ, както на фактическите твърдения на ищеца, така на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства ?

Освен това се твърди противоречие на решението с Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д.№ 4 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, без да се поставя правен въпрос, свързан с това тълкувателно решение. Според касатора, в противоречие с това тълкувателно решение въззивният съд е приел, че Ф. Х. е придобил процесния имот въз основа на проведена по негова инициатива публична продан на имот, който не е бил собствен на длъжника по изпълнителното дело.

Не на последно място се твърди и че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: поради очевидна необоснованост на изводите на въззивния съд и поради нарушение на императивните норми на чл.299 ГПК /въпреки формираната вече сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 1645 от 2006 г. на Бургаския районен съд, въззивният съд отново се произнесъл по действителността на сделката от 2004 г., с която ищецът е придобил процесния имот/ и на чл.452, ал.2 ГПК.

В писмен отговор от 17.02.2020 г. пълномощникът на ответника М. Х. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че към датата на налагането на възбраните върху процесния имот, допуснати като обезпечение на искове на Ф. Х. срещу С. Д. Д. и А. Х. Д. за имуществени вреди, имотът, върху който са наложени възбраните, е бил собственост на ответницата по исковете С. Д. Д.. След смъртта на С. Д. единствен неин наследник е останала другата ответница А. Х. Д.. Изрично с постановление от 02.07.2008 г. е отказано да бъде отменена обезпечителната мярка „възбрана“. Поради това и на основание чл.452, ал.2 ГПК съдът е приел, че извършеното от С. Д. в полза на ищеца по делото К. Г. С. разпореждане със спорния имот на 30.04.2004 г. /след налагане на възбраните през 2000 г., 2001 г. и 2002 г./ е недействително спрямо ответницата М. Х. /правоприемник на Ф. Х.- взискател и купувач по публичната продан, проведена по изпълнителното дело, образувано на основание изпълнителен лист, издаден в полза на Ф. Х. срещу А. Х. Д. за парично вземане/.

На следващо място, съдът е приел, че влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 594 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд за оставяне в сила на решение по гр.д.№ 1645 от 2007 г. на Бургаския районен съд, с което спрямо праводателя на ответницата М. Х.- Ф. Х. е установено правото на собственост на ищеца К. Г. С. за процесния имот, установява правото на собственост на К. С. към 25.11.2009 г. /датата на влизане в сила на това решение/. След тази дата обаче е проведена публичната продан по изпълнителното дело от 27.05.2013 г., по силата на която Ф. Х. е придобил този имот.

Съдът приема и че принудителното изпълнение върху имота и изнасянето му на публична продан е било законосъобразно. В този смисъл се позовава на съдебна практика: определение № 1066 от 25.11.2009 г. по гр.д.№ 977 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 320 от 25.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 271 от 2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В обобщение съдът е счел, че ищецът е закупил процесния имот при вписана по партидата на действителния собственик С. Д. възбрана върху този имот, поради което той ще следва да понесе последиците от допуснатите обезпечения /възбрани на процесния имот/ на исковете на Ф. Х. против А. Д., единствен наследник на собственика на имота С. Д., като понесе принудителната продан на този имот за реализирането на паричното вземане на Ф. Х. срещу А. Д..

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заведени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството ?/ няма противоречие между посочената практика на ВКС и приетото в обжалваното решение. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд мотивирано се е произнесъл по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания във въззивната жалба и надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи.

2. По втория поставен въпрос /Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи по съществото на спора въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ, както на фактическите твърдения на ищеца, така на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства ?/ също няма противоречие между посочената практика на ВКС и приетото в обжалваното решение. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е изградил своите крайни изводи по съществото на спора въз основа на съвкупната преценка и анализ, както на фактическите твърдения на ищеца, така на целия събран по делото доказателствен материал.

3. Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д.№ 4 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с приетото в мотивите на т.4 от това тълкувателно решение и с чл.452, ал.2 ГПК в обжалваното решение е прието, че разпоредителните действия на С. Д. /която е била ответник по иска на Ф. Х. за имуществени вреди, като обезпечение на който иск е наложена възбраната върху нейния имот/, не могат да се противопоставят на взискателя по изпълнителното дело и купувач по осъществената по това изпълнително дело публична продан Ф. Х. и съответно на неговата правоприемница- ответницата по делото М. Х.. Няма противоречие и с т.1 от горепосоченото тълкувателно решение, тъй като взискателят по изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан на процесния имот, Ф. Х. не е бил привиден кредитор, а реален кредитор на длъжника по изпълнението- с издаден в негова полза изпълнителен лист за парично вземане за реално причинени на взискателя имуществени вреди.

4. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, както твърди касатора- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗЗД, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не е допуснато и очевидно процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.299 ГПК, както твърди касаторът. Действително между ищеца К. Г. С. и праводателя на ответницата М. Х.- Ф. Х. със сила на пресъдено нещо по в.гр.д.№ 594 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр.д.№ 1645 от 2006 г. на Бургаския районен съд, е разрешен спора за собственост на процесния имот, като за собственик е признат К. Г. С.. Произнасянето на съда по предявения по настоящото дело спор за собственост на същия имот по начин, различен от този по гр.д.№ 1645 от 2006 г. /за отхвърляне на иска за собственост на К. С. срещу М. Х./ обаче не представлява нарушение на разпоредбата на чл.299 ГПК, тъй като, както се установява по делото и както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, след влизане в сила на решението по гр.д.№ 1645 от 2006 г. е настъпил нов юридически факт /постановление за възлагане по изпълнително дело от 09.05.2013 г., противопоставимо на ищеца по настоящото дело К. С./, въз основа на който праводателят на ответницата Ф. Х. е придобил правото на собственост върху имота.

Не е допуснато и очевидно нарушение на разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК. Напротив, напълно в съответствие с тази разпоредба съдът е приел, че извършеното от С. Д. разпоредждане с процесния имот в полза на ищеца К. С. на 30.04.2004 г. /след вписване на възбраните на имота/ е недействително спрямо взискателя по изпълнителното дело и купувач по осъществената по това изпълнително дело публична продан на имота Ф. Х. и съответно спрямо неговия правоприемник- ответницата по делото М. Х..

5. Не са налице и останалите основания на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение