Определение № 40 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2050/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби от С. С. Ж., В. П. Ж. и Ж. П. Ж. срещу определение №342/10.06.2020г. по ч.т.д.№105/2020г. на Апелативен съд- Бургас, с което е потвърдено разпореждане №300/24.01.2020г. по т.д.№273/2017г. на Окръжен съд- Бургас. С първоинстанционното разпореждане са върнати въззивните жалби, подени от С. С. Ж., В. П. Ж. и Ж. П. Ж. срещу постановеното по делото решение №336/29.10.2018г., тъй като не са изпълнени указанията за представяне в определения срок на доказателства за внесена държавна такса. Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. Излагат доводи, че в нарушение на закона съобщенията с указанията на съда за представяне на доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване не са им съобщени лично, а на поцесуалния представител. Допускането на касационно обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: 1. „Следва ли указанията за заплащане на държавна такса по въззивна жалба да се изпратят до страната лично, дори и по делото да има упълномощен процесуален представител, който има право да обжалва актовете на съда, при условие че заплащането или незаплащането на така определената държавна такса влече след себе си тежки последици за интересите на страната и води до връщане на въззивната жалба?“ и 2. „Заплащането на държавната такса представлява ли лично задължение на страната, което следва да бъде изпълнено от нея лично и същата следва ли лично да бъде уведомена, че не го е изпълнила и че следва да го изпълни в подходящ срок, с даване на указания за последиците от неизпълнението?“. Твърдят, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на съдебния акт до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържат и доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът Кооперация „Ямболска популярна каса“, [населено място] оспорва жалбата, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол, така и за неговата правилност. Частните касационни жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. За да потвърди разпореждането за връщане на подадените от С. С. Ж., В. П. Ж. и Ж. П. Ж. въззивни жалби срещу постановеното по делото решение, въззивният съд приема, че съобщенията до жалбоподателите за указанията на съда за внасяне на държавна такса са редовно връчени на процесуалния им представител, като указанията не са изпълнени в определения срок. С оглед обстоятелството, че въззивните жалби са подадени от тримата жалбоподатели, чрез надлежно упълномощения им процесуален представител, като изрично е посочен адресът на кантората му, съдът намира за неоснователни възраженията, че съобщенията е следвало да им бъде връчено лично. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от частните касационни жалбоподатели въпроси, които се свеждат до въпроса за редовността на връчването на съобщение за указанията за внасяне на държавна такса по чл.71 ГПК на процесуалния представител на страната, отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като са обуславящи за изхода на производството, но не се установява допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая частните касационни жалбоподатели не излагат никакви доводи коя правна норма считат за неясна и нуждаеща се от тълкуване или коя е съдебната практика, която е неправилна и се налага да бъде изоставена с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Законодателните разпоредби за връчването на съобщения и призовки са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като не се установява непротиворечива съдебната практика относно приложението на чл.39 ГПК, чл.45 ГПК и чл.51 ГПК, която да се нуждае от промяна. Законодателят приравнява връчването по реда на чл.51 ГПК на процесуален представител на лично връчване /чл.45, изр.второ ГПК/, а съгласно чл.39, ал.1 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице. Няма законно основание връчването на съобщения за указания за внасяне на държавна такса да се подчиняват на различен режим. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд