Определение № 55 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5128/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. З ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. С. С., адвокат, срещу определение № 2978 /11.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2552 /2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 21.06.2021 г. по гр.д. № 4423 /2020 г. на СГС за връщане на частна жалба срещу определение за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на СРС на основание чл. 118, ал. 1 ГПК. За да потвърди разпореждането за връщане на частната жалба поради неотстраняване на нередовности, въззивният съд е приел, че В. С. е обжалвала определение № 265766 от 07.12.2020 г. по гр.д. № 4423 /2020 г., с което Софийски градски съд е прекратил образуваното пред него производство на основание чл. 118, ал. 1 ГПК. С разпореждане на съда от 25.03.2021 г. на В. С. е указано, че в едноседмичен срок от съобщение следва да представи документ за внесена държавна такса по сметка на САС в размер на 15 лева, като при неизпълнение в срок частната и жалба ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на В. С. на 01.06.2021 г. В определения от съда срок, който е изтекъл на 08.06.2021 г., В. С. не е изпълнила указанието за представяне на документ за платена държавна такса, като същевременно не е направила искане да бъде освободена от заплащането на такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Поради това по отношение на частната жалба е налице основанието за връщане по чл.275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 261, т.4 ГПК, както правилно е сторил СГС с обжалваното разпореждане. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В частната касационна жалба жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е постановено формално по закон, но същностно е в противоречие с правото и морала и че твърдението, че аргументите и не бива да бъдат обсъждани, я наскърбява допълнително и в професионален и човешки план нанася неизмерими вреди по чл.29 ЗА и Конституцията да бъде закриляна от съд тогава, когато правата и са нарушени. В допълнително представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване във връзка с доводи, че както СГС, така и САС не са успели да съобразят правното основание на предявения от нея иск, за неправилна правна квалификация и неправилно определяне на родовата подсъдност от първоинстанционния съд, жалбоподателката твърди наличието на основаниe за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по изведения от нея правен въпрос (дословно): Допустимо ли е да бъдат игнорирани правно релевантните факти, от които се извлича основанието на предявен иск до такава степен, че да се отричат в този процес факти и събития, така че да не бъдат отчетени да причиняват унижения и професионална неудовлетвореност, които ответникът следва да обезщети, основани върху неспазване на норма от Конституцията, която е живо право и има директен ефект, което, според мене (частната жалбоподателка В. С.), е изключително нарушение за съдебна юрисдикция? Частната жалбоподателка не обосновава нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Изведеният от частната жалбоподателка правен въпрос не е обуславящ, тъй като не е свързан с правните изводи на въззивния Софийски апелативен съд, които се изчерпват с това дали са били налице предпоставките за връщане на частната жалба от първоинстанционния Софийски градски съд поради неотстраняване на нередовностите на частната жалба, съгласно указанията на съда, в определения от закона и съда срок – предпоставките, предвидени в разпоредбите на чл.275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл.261, т.4 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд не е обсъждал и не е следвало да обсъжда други правни въпроси и в частност въпросите дали първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация и дали правилно е приложил правилата на родовата подсъдност. Тези въпроси биха имали значение за проверка на правилността на определение № 265766 от 07.12.2020 г. по гр. д. № 4423 /2020 г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл. 118, ал. 1 ГПК, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, ако не беше постановено разпореждането за връщане на частната жалба срещу него. Но САС не е бил сезиран с частна жалба срещу това определение, а с частна жалба срещу разпореждане за връщане на частна жалба поради неотстраняване на нередовности в срок. Поради това, че формулираният правен въпрос не е обуславящ, той не осъществява общата предпоставка за допускане до касационно обжалване. Както беше посочено, жалбоподателката не обосновава и нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски. Воден от изложеното съдът