Определение № 1284 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], Варна, представлявано от изпълнителния директор А. Я. К., чрез адв. М. П. и адв. А. М., срещу въззивно решение № 45/14.05.2015 г., постановено от Бургаския апелативен съд по т.д. № 95/2015 г. в частта, с която искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 43 864 лв. до пълния предявен размер от 84 257 лв., като погасен по давност. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неточно приложение на материалния закон. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: допустимо ли е по конкретното дело ответникът да упражни възраженията си за изтекла погасителна давност след срока по чл. 131, вр. чл. 133 ГПК; да предяви нов отговор на исковата молба и с това да направи възражение за изтичане на погасителната давност на вземането на ищеца, което възражение е пропуснал да направи в първоначалния отговор на исковата молба, както и в отговора си на същата, след изпълнението на чл. 118, ал. 2 ГПК, а именно след изпращане на делото на съда, на който същото е подсъдно – Бургаския районен съд; допустимо ли е първоинстанционният съд по конкретното дело да възстанови процесуалния срок на ответника да предяви възраженията си, в това число възражението за погасителна давност по чл. 131, ал. 3 ГПК, вр. чл. 133 ГПК, без наличие на искане за това от ответника по реда на чл. 63 ГПК и без наличие на особени непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал. 2 ГПК; образуването и разглеждането на конкретното дело по реда за решаване на производства по търговски спорове, след като преди това същото дело е било образувано и процедирано по общия ред на ГПК, създава ли процесуална възможност за ответника отново да предяви първоначален, респективно допълнителен отговор на исковата молба и с това да заяви възражението си за изтекла погасителна давност, което вече е преклудирано при приложението на чл. 131, ал. 3 ГПК. Обобщени и уточнени от състава на Върховния касационен съд, правните въпроси са: за сроковете, в които ответникът може да подаде отговор на исковата молба и да въведе възражения, включително за изтекла погасителна давност в следните хипотези - при изменение в размера на иска, при изпращане на делото по компетентност на друг съд; при първоначално размяната на книжата и развито производство по общия ред на ГПК, след което производството по делото продължава по реда за разглеждане на търговските спорове; допустимо ли е служебно съдът да възстановява срока за отговор на ответника, без искане от негова страна, както и за обстоятелствата, при които е допустимо възстановяване на срока за отговор. Правните въпроси са от значение за постановения резултат по делото, което се е развило, както следва: „П. Б.“, АД, [населено място] е предявило с обща искова молба претенции против И...., [населено място] и Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, по чл. 108 ЗС за предаване владението върху собствен на ищеца недвижим имот и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на същия имот в размер на 10 000 лв. Сезираният окръжен съд разделил производството по двата иска, като задържал за разглеждане спора по чл. 108 ЗС, а изпратил по компетентност иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на родово компетентния, с оглед цената на иска, Бургаския районен съд. Приемащият Бургаски районен съд е разпоредил връчване на препис от исковата молба на ответника и от него е постъпил отговор по чл. 131 ГПК. В първото по делото съдебно заседание производството по делото е спряно до приключване на спора за собственост. След възобновяване на производството, съдът провел открито съдебно заседание, в което конституирал на осн. чл. 143, ал. 2 ГПК министъра на финансите като контролираща страна по делото. В следващо заседание е извършил доклад по делото. След няколко съдебни заседания, в открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2013 г., районният съд допуснал изменение в размера на иска от 10 000 лв. на 84 257 лв., прекратил пред себе си производството и изпратил делото по компетентност на Бургаския окръжен съд. При получаване на делото, съдията-докладчик е постановил на 04.11.2013 г. разпореждане по чл. 131 ГПК, включително с указания до ответника да подаде писмен отговор. Ответникът депозирал отговор на 15.01.2014 г., в който въвел възражение за погасяване на част от вземането по давност. Съдът разпоредил на 17.01.2014 г. делото да се преобразува в търговско. Първостепенният съд разгледал възражението на ответника за погасяване на част от вземането по давност и го уважил. Въззивният съд потвърдил решението на първата инстанция, а на доводите на „П. Б.“, АД, Варна за преклудирано възражение за погасителна давност на ответника, отговорил, че е неоснователно, защото възражението „е направено в указания от съда срок за извършване на следващите се процесуални действия“. По процесуалноправния въпрос - допустимо ли е служебно съдът да възстановява срока за отговор на ответника, без искане от негова страна, както и за обстоятелствата, при които е допустимо възстановяване на срока за отговор, разрешението на въззивната инстанция противоречи на разрешението в определение № 496/15.11.2012 г. на ВКС, г.о., по ч.гр.д. № 454/2012 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, което сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По другите процесуалноправни въпроси, уточнени и обобщени по-горе от състава на Върховния касационен съд, няма произнасяне в приложените от касатора съдебни актове, но разглеждането им е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В заключение, въззивното решение в обжалваната част, следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът