Определение № 4235 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1448 от 29.11.2022 г. по в. гр. д. № 1725/2022 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 266512 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 3710/2018 г. на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 9 състав, поправено с решение № 260827 от 08.03.2022 г., с което са отхвърлени исковете, предявени от А. Д. С., осъществяваща процесуални действия по делото чрез нейния баща и законен представител Д. Й. С., срещу Галина Г. Р. и А. Л. К. за прогласяване на саморъчното завещание на В. В. Р., съставено на 23.04.2017 г., за нищожно поради неавтентичност, неяснота на волята на завещателката и липса на дата към завещателното разпореждане (иск с правно основание чл. 42, б.”б” ЗН, вр. чл. 25, ал.1 ЗН) и унищожаване на това завещание поради липса на активна завещателна способност (иск с правно основание чл. 43, ал.1, б.”a” ЗН).

Предмет на делото са искове по чл. 42, б.”б” ЗН, вр. чл. 25, ал.1 ЗН – за нищожност, евентуално – по чл. 43, ал.1, б.”a” ЗН – за унищожаемост на саморъчното завещание на В. В. Р. от 23.04.2017 г., с което тя е направила завещателни разпореждания в полза на своята майка Галина Г. Р., на съдружника си А. Л. К. и на дъщеря си А. Д. С.. Исковете са предявени от дъщерята А. Д. С..

Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че завещанието е валидно и поражда целените правни последици.

От фактическа и правна страна съдът е прието следното:

Най-долу вляво на завещанието са изписани едно под друго мястото и момента на съставянето му. Макар формално да са на различни редове, двете означения представляват едно единно изявление относно мястото и периода, през който завещанието е съставено. Отделно от тях е поставен подпис – саморъчно изписване на собственото и фамилно име на завещателката и абревиатура. При детайлна проверка на начина на изписването, разположението на точката на началото спрямо точката на завършване и на най-високата точка спрямо най-ниската, е направен извод, че тя заема мислено два реда – този, на който е изписано мястото на съставяне, и този, на който е посочена датата. От значение е и фактът, че завещанието е съставено в присъствието на двама свидетели, макар да не е било необходимо да се подписват т.нар. инструментарни свидетели, каквито биха били изискванията при нотариалното завещание. Законът не въздига наличието на свидетели в изискване за действителност на саморъчното завещание, но то може да послужи за установяване на достоверността му. В случая завещателката е посочила в текста на завещателното разпореждане кои са двамата свидетели, включително преди нейния подпис. Те са подписали последователно завещанието под подписа на завещателката, удостоверявайки обстоятелството, че на посоченото място, в посочения ден, лицето В. В. Р. е изготвила саморъчно горното завещателно разпореждане и го е подписала. Прието е, че посочената дата е иманентна част от завещателното разпореждане, и то съдържа всички клаузи съгласно чл. 25 ЗН. При вече изяснените правнорелевантни факти – за единство между място и момент на съставяне на завещанието, въззивният съд е достигнал до правния извод, че подписът е поставен на същия ред, на който е изписана и датата на съставяне на завещанието. Съдът е приел, че съобразно правилата за писане в българския език, съгласно който изписването е отляво надясно, подписът е под завещателните разпореждания. За завещателката подписите на свидетелите, поставени вдясно – под датата на съставяне на завещанието, са част от документа и удостоверяват, че последната воля на съставителя на завещанието е изразена именно на 23.04.2017 г. По този начин безспорно е установено, че изписаната дата не е положена по-късно – ако завещателката впоследствие е дописала датата, тя е могла да го извърши изрично над своя подпис – в празните 4-5 реда след текста на завещанието и подписа.

Прието е, че датата на завещанието е съществена в два аспекта – да се установи дали завещателят е бил способен към този момент да завещава и ако има две или повече последващи завещания, които съдържат различни или несъвместими разпореждания, да се установи кое от тях е последното, което отменя по-рано написаното – арг. чл.40 ЗН. Ако от съдържанието на завещателното разпореждане по несъмнен начин се изяснява момента на съставянето му, смисълът на нормативните изисквания е постигнат. Изписаните в лявата страна на документа място и дата на съставянето, които представляват смислово едно цяло, са на един ред с положения от завещателката подпис, а всички те са последвани от подписите на “инструментарните свидетели”, чрез които завещателката е искала по категоричен начин да докаже достоверността на нейната окончателна воля за след смъртта й. За нея подписите на тези свидетели са били част от съдържанието на самото завещание (по имена изрично ги е посочила в текста на завещателното разпореждане), както и чрез полагане на техните подписи се установява окончателната й воля. Направен е правен извод, че датата на съставяне на завещанието смислово и лексикално е част от завещателното разпореждане, което е породило действителни правни последици, съответни на последната воля на завещателката.

При тълкуване на завещателното разпореждане по правилата на чл. 20 ЗЗД вр. с чл. 44 ЗЗД, волята на завещателката е ясно изразена, включително и по отношение на факта кои завети ще ползват съответните бенефициери /заветници/. С пунктове 2 и 4 от процесното завещание завещателката се е разпоредила за след своята смърт и със следните имуществени блага: правото на собственост върху апартамент № 60, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и апартамент № 201, находящ се в [населено място], ж.к. М. ливади”, комплекс “Г. резидентс”, вх.Д, ет.2 – в полза на нейната майка и ответница Галина Г. Р.. В пункт 10 е пояснено, че завещава по 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху същите два апартамента на нейната дъщеря и ищца А. Д. С., а останалата 1/2 идеална част е за ответницата Р.. Пункт 10 не представлява отделно завещателно разпореждане, тъй като не съдържа всички предписани от закона реквизити като дата и подпис, а единствено пояснява волята на завещателяката. При съвкупна преценка на клаузите по пунктове 2 и 4 и пункт 10 е изяснено, че окончателната воля на завещателката е А. Д. С. и Галина Г. Р. да получат всяка по 1/2 идеална част от правото на собственост върху описаните два имота. Волята на завещателката е ясна, а завещанието – действително. Прието е, че без значение за изхода на спора е обстоятелството, че с първата, назначена и изслушана по делото експертиза е констатирано несъответствие в начина на изписване на буквата “п” между използвания сравнителен материал и изследвания оригинал на завещанието. По делото са изслушани две експертизи, които аргументирано и безпротиворечиво стигат до категоричния извод, че именно В. В. Р. е изпълнила ръкописния текст, съдържащ се в процесното саморъчно завещание, а подписът, придаващ окончателност на завещателното разпореждане, също е положен от В. В. Р.. В първата експертиза забелязаните особености относно начина на изписване на буквата “п” са споменати само за пълнота и яснота на заключението. При изслушване на вещото лице Д. К. В. в проведеното на 30.01.2020 г. открито съдебно заседание той пояснява, че несъвпадението в начина на изписване на буквата “п” между сравнителните образци, в които се доближава до правописния вариант, и непосредствения обект, в който се наблюдава И-образна форма на изпълнение на буквата, представлява относително различие и се дължи на обикновена вариантност на почерка, присъща за всеки един човек, като по никакъв начин не разколебава крайното заключение относно авторството на текста и подписа. С оглед на тези обстоятелства и останалите събрани по делото доказателства е прието за установено, че документът, предмет на изследване, е автентичен, а процесното завещание действително – написано е собственоръчно и е подписано от завещателката.

Прието е, че ищцата, на която принадлежи доказателствената тежест, не е установила чрез пълно доказване твърденията си, че е налице порок във волята на завещателката, водещ до унищожаване на оспореното завещание поради липса на способност да завещава. При проведеното насрещно непълно доказване от ответницата по категоричен начин е установено, че към момента на съставяне на процесното завещание завещателката е била в ясно съзнание, като напълно е осмисляла значението на извършеното и е ръководила постъпките си.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Д. С., действаща чрез законния си представител – своя баща Д. Й. С..

Според жалбоподателя правилно въззивният съд приел, че датата на завещанието е положена под подписа, но неправилно възприел това разминаване като „формално“. Датата на завещанието била поставена на реда, следващ подписа на завещателката. Подписите на свидетелите не са част от изискванията за съдържанието на саморъчното завещание и те не могат да удостоверят нищо. Неправилно било и тълкуването, че изявлението в пункт 10 не е отделно завещателно разпореждане. Текстът на завещанието в неговата цялост бил нелогичен и двусмислен и не се разбирала действителната воля на завещателката.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Има ли допустимо “формално” отклонение, в рамките на което датата може да е поставена под подписа, без това отклонение да се приема като липса на дата, а завещанието за недействително;

2. Как следва да се извърши преценката дали датата е поставена на реда, следващ реда, на който е положен подписът, необходимо ли е разминаването да се установи чрез експертиза или по друг начин, при наличие на разминаване, което създава спор за последователността на изписването;

3. Допустимо ли е подписи на свидетели, положени на същия материален носител, но след подписа на завещателя и датата, да послужат за установяване на достоверността на завещанието, както и че на посоченото място, в посочения ден, завещателят е изготвил саморъчно горното завещание и го е подписал.

По първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 343 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 1147/2010 г. на ВКС, І-во г.о. и определение № 97 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 7720/2013 г. на ВКС, І-во г. о. За третия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответницата в производството Галина Г. Р. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивното решение не противоречи на посоченото в изложението към жалбата решение № 343 от 01.11.2011 г. по гр. д. № 1147/2010 г. на ВКС, І-во г.о. В това решение е прието, че поставените след подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да породят правно действие, като това се отнася и до датата. Същото е приел и въззивният съд по настоящото дело, с тази уговорка, че той е обосновал защо приема мястото и датата на съставяне на процесното завещание като едно цялостно изявление, изписано едновременно, което се намира в ляво под завещателните разпореждания, а в дясно се намира подписът на завещателката и инструментарните свидетели. Изложени са и мотиви, че поради правилата за писане в българския език отляво надясно, подписът в случая е под завещателните разпореждания. Подобни разсъждения са изложени и в решение № 50013 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2022 г., I г. о., в което се приема, че тъй като се пише от ляво на дясно на български език, изискването датата да е преди подписа е спазено в подобна хипотеза. Приетото от въззивния съд съответства на посоченото решение на ВКС. Важна е времевата последователност – първо да се изпише датата на съставяне на завещанието, а след това да се положи подписът, като това изискване се счита за спазено, когато датата се намира в ляво от подписа на завещателя. Разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗН, която въвежда изискването подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания, следва да се прилага разумно, като във всеки конкретен случай се преценява дали това изискване е спазено. В настоящия случай самият текст на завещанието сочи на знание, че то ще бъде оспорено, както и на стремеж да бъдат спазени изискванията на закона, за да бъде предотвратено оспорването – съобразена е запазената част по чл.28 ЗН на ищцата и затова тя е получила това, което й се следва по закон; макар да не е било необходимо удостоверяване на завещанието с инструментарни свидетели, те са присъствали и са положили подписите си след подписа на завещателката. Начинът на разполагане на мястото и датата на съставяне на завещанието като едно цяло в ляво под завещателните разпореждания изисква те да бъдат преценени именно по този начин, като се отчете, че в дясно от тях се намира подписът на завещателката и по тази причина следва извод, че той е поставен времево след останалия текст на завещанието, включително и след датата.

Посоченото в изложението към жалбата определение № 97 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 7720/2013 г. на ВКС, І-во г.о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и затова то не представлява практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.

Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по третия въпрос, тъй като той не е свързан с решаващ извод на въззивния съд. Действително, съдът е приел, че за завещателката подписите на свидетелите са част от документа и удостоверяват, че последната воля й воля е изразена именно на 23.04.2017 г., т. е. че изписаната дата не е положена по-късно. Решаващият извод на съда обаче е друг и той изхожда от самия текст на завещанието и от начина на писане в българския език отляво надясно. Всъщност съдът приема, че за самата завещателка свидетелите са били необходими, за да е сигурна, че при евентуално оспорване на завещанието те ще свидетелстват за всички обстоятелства при подписването му. За да приеме, че е спазено изискването на чл.25, ал.1, изр.2 ГПК обаче, съдът е изхождал от текста на завещанието, а не от свидетелски показания.

Воден от изложеното, върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,