Определение № 3 от 06.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 362/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби срещу постановено от Софийски апелативен съд решение № 460 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 2967/2009 г. Касационната жалба на Г. Л. Г., Р. Л. Т., Н. Л. Т. - непълнолетна, действаща лично и със съгласието на попечителя си К. Г. А., И. М. Д. и С. М. Д. - двамата малолетни, действащи чрез настойника си К. Г. А., е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение от 19.06.2009 г. по гр. д. № 73/2008 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Л. Р. Т. и М. А. Т. за разликите над сумите 40 000 лв. до сумите 65 000 лв. /за всеки от пострадалите/. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и нарушения на материалния закон - чл.14 от ЕКЗПЧОС, чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, чл.2 и чл.4 от Закона за защита от дискриминация. Касаторите твърдят, че въззивният съд е накърнил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди и е занижил полагащите им се обезщетения вследствие неравноправното им третиране според признаци за произход, етническа принадлежност, социално и лично положение. Въпросът „Следва ли признаци като произход, етническа принадлежност и бит да служат като критерий, от който да бъдат направени изводи за определяне степента и силата на емоционалните връзки, привързаност и лични взаимоотношения между пострадалите от деликт и техни близки, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди по повод на тяхната смърт, и не води ли този критерий до по-неблагоприятно третиране и дискриминация спрямо определени граждани на страната” е поставен като обуславящ за приложното поле на касационния контрол. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, уточнено с молба от 30.07.2010 г., е поискано решението да се допусне до касация на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторите - ищци са подали и частна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение от 16.06.2010 г., с което на основание чл.248 ГПК е оставено без уважение искането им за изменение на решението в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 10 250 лв. В частната жалба се прави искане за отмяна на определението като неправилно и за присъждане на претендираното възнаграждение. С касационната жалба на К. Г. А. е обжалвана частта от въззивното решение, с която е оставено в сила решението по гр. д. № 73/2008 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 70 000 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Л. Т. и М. Д.. В жалбата се съдържат оплаквания за материална незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на разпоредбите на чл.45 ЗЗД и чл.51, ал.1 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следния въпрос: „Имат ли право лицата, определени за настойници на деца, чиито родители са загинали при ПТП, и са поели грижата за тяхната издръжка, да претендират за заплащане на обезщетение за търпените от тях имуществени вреди вследствие виновното поведение на деликвента и дали тези вреди се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото произшествие”. Подадена е касационна жалба и от ответника [фирма] /преди АД/, който обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта за осъждането му да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ обезщетение в размер на по 40 000 лв. на ищците С. М. Д. и И. М. Д. за неимуществени вреди от смъртта на Л. Р. Т.. К. навежда оплаквания за недопустимост, алтернативно за неправилност, на решението в обжалваната част като твърди, че поради недоказаност на произхода им от Л. Т. двамата ищци не са сред лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди по повод на неговата смърт. С въпроса за активната материалноправна легитимация на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на близък, е обвързано искането на застрахователното дружество за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че произнасянето на въззивната инстанция по поставения въпрос противоречи на задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Допустима е и частната жалба против определението по чл.248 ГПК, която изхожда от легитимирани страни и е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че ищците Г. Г., Р. Т., Н. Т., И. Д. и С. Д. са претърпели неимуществени вреди /болки и страдания/ по повод настъпилата на 13.11.2006 г. в резултат на ПТП смърт на тяхната майка М. Д. и на Л. Т. - биологичен баща на първите трима и фактически отглеждал последните двама, които вреди подлежат на обезщетяване от ответника [фирма] в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на причинилия произшествието виновен водач. Размерът на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения обаче е счетен за завишен и обезщетенията са намалени от 65 000 лв. на 40 000 лв. /за всяко от децата спрямо всеки от пострадалите/. Намаляването на обезщетенията е мотивирано със съображения, че разпитаните по делото свидетели са установили бит и начин на живот в семейството на пострадалите и техните деца, различен от традиционния за българина - в рамките на уседнала семейна среда, при силни взаимни връзки между родителите и децата, което предполага по-слаба емоционална и икономическа зависимост между децата и починалите родители. Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника - застраховател, че при липса на доказателства за произход на ищците И. Д. и С. Д. от пострадалия Л. Т. същите не са активно легитимирани да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. Съобразявайки доказания от свидетелите факт, че Л. Т. е съжителствал с майката на децата М. Д. повече от 15 години и че се е грижил за тях, съдът е приел, че С. и И. имат право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на „фактическия си баща” с оглед разрешението в т.2 от ППВС № 5/1969 г. Решаващият състав на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на К. А. за заплащане на сумата 70 000 лв., претендирана на основание чл.226, ал.1 КЗ като обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Л. Т. и М. Д. в размер на средствата за отглеждане и издръжка, които А. трябва да осигури на другите петима ищци в качеството на техен настойник и попечител. Исковата претенция е счетена за лишена от законово основание с мотив, че чрез нея се цели обезщетяване на вреди, които не произтичат пряко от деликта, а от качеството „настойник”, и чието настъпване зависи от бъдещи несигурни събития /нуждата на децата от издръжка и възможността тя да им бъде реално осигурена/. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол само в частта, с която са отхвърлени исковете на Г. Л. Г., Р. Л. Т., И. М. Д., Н. Л. Т. и С. М. Д. за разликите над сумите 40 000 лв. до сумите 65 000 лв. /по отношение на всеки от пострадалите Л. Т. и М. Д./. Материалноправният въпрос, с който касаторите са обосновали приложното поле на касационния контрол, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ. Въпросът касае правилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите, според които се определя справедливото обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, причинена в резултат на ПТП. При произнасянето по него въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика, обобщена в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол в обжалваната част. Поради наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъждат доводите на касаторите за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от касатора К. А. част. Макар да е обуславящ за отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ, въведеният от А. правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато се налага промяна на неправилна съдебна практика, осъвременяване на съществуваща съдебна практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия или създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбите на чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД, на които се позовава касаторът, са ясни и точни, а по приложението им съществува както константна, така и задължителна съдебна практика. Отговорът на въпроса кои лица имат право на обезщетение за имуществени вреди в случай на смърт на друго лице е даден в приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г., които не са изгубили значението си и към настоящия момент и се спазват последователно от съдилищата в Република България. При тези обстоятелства касационното разглеждане на въпроса има ли право настойникът да претендира по реда на чл.226, ал.1 КЗ обезщетение за имуществени вреди по повод смъртта на родителите на поставените под настойничество деца няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по повод на подадената от [фирма] касационна жалба. Въпросът за активната легитимация на ищците С. Д. и И. Д. да търсят и получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия при процесното ПТП Л. Д. е релевантен за изхода на спора по предявените срещу касатора осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, но същият не е разрешен в отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. Въззивният съд е присъдил обезщетения от по 40 000 лв. на двете деца, след като е приел за установено, че те са отглеждани фактически от починалия Л. Т. по време на съвместното му съпружеско съжителство с тяхната майка и че с оглед на създалата се житейска връзка децата са претърпели неимуществени вреди от неговата загуба. Като е признал на фактически отглежданите деца право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на фактически отглеждалия ги „баща”, съставът на Софийски апелативен съд е постановил решението си в съответствие със задължителните разяснения в Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, с което е допълнена т.2 от раздел ІІІ на Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС относно кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на друго лице в резултат на деликт. Произнасянето по частната жалба на касаторите - ищци срещу постановеното от въззивния съд определение по чл.248 ГПК е обусловено от изхода на спора по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, поради което същата следва да бъде разгледана в производството по чл.290 ГПК. Касаторите Г. Г., Р. Т., И. Д., Н. Т. и С. Д. са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК и с оглед на това делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната им жалба. Предвид изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,