Определение № 389 от 05.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 113/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Й. И., чрез процесуалния й представител адв. Н, срещу разпореждане от 25.11.2009г. по гр.д. №4013/2007г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната й жалба срещу въззивното решение по гр.д. №4013/2007г. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Е. Й. И. е обжалвала с касационна жалба постановеното въззивно решение по гр.д. №4013/2007г. на Софийски градски съд, с което след като частично е отменено решение от 31.08.2007г. по гр.д. №6786/2006г. на Софийски районен съд, частично са отхвърлени предявените от Е. И. искове с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С разпореждане от 25.11.2009г. проверяващият редовността на касационната жалба въззивен съд е указал на жалбоподателката да изправи в едноседмичен срок от съобщаването констатираната нередовност на касационната жалба - да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, в което да посочи кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; който е решаван противоречиво от съдилищата, респ. който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като в случай, че се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК да приложи и съответните съдебни решения, а ако се касае до решение на ВКС да се цитира точния номер. Разпореждането е редовно съобщено на жалбоподателката на 16.09.2009г., която на 23.11.2009г. по пощата е депозирала изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, вх. №64496/25.11.2009г. С обжалваното определение проверяващият редовността на жалбата въззивен съд е приел, че в срока жалбоподателят не е изправил констатираните нередовността на касационната жалба, поради което е върнал касационната жалба. Определението е неправилно. Жалбоподателката е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, в което е посочила кои са съществените правни въпроси, по който счита, че въззивният съд се е произнесъл и по отношение на които счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Проверката за допустимост на касационната жалба, която извършва въззивният съд, не се отнася до изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК, което е правомощие на ВКС, съгласно чл.288 ГПК, а визира нередовностите на същата по чл.284 ГПК. Предвид изложеното неправилно е прието с обжалваното разпореждане, че нередовността не е отстранена. С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за администриране на въззивната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение