Определение № 422 от 30.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 13.06.2019г. по гр.д.№2007/2019г., ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане жалба на С. А. Н., против решение от 29.03.2019 г. на ВАдвС, като процесуално недопустима. Частният жалбоподател – С. А. Н. поддържа доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено, като жалбата му бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. По жалба на С. А. Н., против решение от 29.03.2019 г. на ВАдвС е било образувано по гр.д.№2007/2019г., ІV г.о. на ВКС. С обжалваното определние съставът на ВКС е оставил същата без разглеждане като е приел, че обжалваното решение Висшия адвокатски съвет не попада в нито една от горепосочените в Закона за адвокатурата актове, които подлежат на обжалване пред ВКС. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. В различни свои разпоредби Законът за адвокатурата предвижда възможност за обжалване пред Върховния касационен съд на някои решения на Висшия адвокатски съвет, които са изчерпателно изброени, както е прието и в обжалваното определение: решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия /чл.7, ал.5 ЗА/; решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Република България /чл.10, ал.5 ЗА/); решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и група адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на чл.19 ЗА; решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия /чл.61, ал.4 ЗА/, чл.9 ЗА- отказ за вписване или издаване на адвокатска карта, чл.16 ЗА- решение за отказ за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, чл. 22 ЗА- решение за отписване от адвокатска колегия, чл.106 ЗА и чл.116 ЗА - решенията за избор на органи на АС и чл.130 ЗА-решенията на Висшия дисциплинарен съд. Решението на Висшия АдвС от 19.04.2019г., с което е оставена без уважение жалба на С. Н. срещу решения от №№979 до 981 и от №994 до №996 от 18.02019г. на АС Варна - по организационни въпроси, и е оставена без разглеждане жалба на С. Н. срещу решения с №№975 до №978 и от №982 до №993 от 18.02.2019г., по които същият не се явява заинтересовано лице, тъй като касаят други адвокати, не попада в обхвата на изчерпателно изброените хипотези, при които то да подлежи на проверка за законосъобразност от ВКС, поради което при точно приложение на закона жалбата срещу същото е оставена без разглеждане и обжалваното определение, следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът