Определение № 5348 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3794/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Л. Ж., чрез адвокат Р. Длъгнекова, против определение № 272/10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 64/2025 г. по описа на Административен съд – Видин. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – кметът на община Белоградчик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС - Видин е образувано по повод подадена от Р. Л. Ж. жалба /искова молба/ против отказ на кмета на Община Белоградчик да му се предоставят поискани със Заявление вх. № 436/27.01.2025 г. информация и документи. Жалбата /исковата молба/ е подадена от Ж. в качеството му на общински съветник в Общински съвет Белоградчик, като на основание чл. 33,ал. 2 ЗМСМА е отправено искане до кмета на община Белоградчик с копие до председателя на Общинския съвет за предоставяне както на информация по подадени в заявлението въпроси от т. 1 до т. 24 вкл., така и на копия на фактури във връзка с исканата информация по т. 6. По горното искане кметът на община Белоградчик се е произнесъл с писмо изх. № 436-1/06.02.2025 г., като на основание чл. 33, ал. 2 ЗМСМА и чл. 44, ал. 1, т. 18 ЗМСМА е отговорил, че посочените документи не са административни актове, договори или техни изменения и допълнения, поради което, и с оглед на липсата на аргументи за нуждата им за дейността на заявителя като общински съветник, е приел, че няма основание за предоставянето им. Въпреки това, с оглед спазване на принципите на публичност и прозрачност, кметът посочил, че заявителят може да се запознае с издадените индивидуални административни актове на място без същите да бъдат заснемани. От правна страна административният съд приел, че така подаденото до него искане – т.е. искова молба, по чл. 256, ал. 2 АПК, от една страна е просрочено, а от друга реално представлява жалба против изричен отказ, постановен от административен орган, за предоставяне на исканата информация. Тази жалба обаче също е недопустима, защото Ж. е поискал предоставянето на информация в качеството му на общински съветник, за което действие си има отделен ред по ЗМСМА и Правилника на общинския съвет, а не по ЗДОИ. Прието е, че правото на Ж. да получи информация не е упражнено по надлежния ред, поради което за него не е налице пряк и личен правен интерес да оспорва отказа на кмета да предостави поисканата информация. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно чл. 4 ЗДОИ право на свободен достъп до обществена информация по реда и при условията, определени в този закон, имат физическите лица, юридическите лица, чужденците и лицата без гражданство, като изрично се изключва приложението на ЗДОИ, ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Следователно, в случай, че по силата на друг нормативен акт заявителят разполага със специален ред да получава официална и/или служебна информация по смисъла на чл. 9 – чл. 11 ЗДОИ, същият не може да търси предоставянето й в производство по ЗДОИ. Наличието на специален ред за упражняване на правото на достъп изключва реализирането му по общия ред, предвиден в ЗДОИ, каквато е настоящата хипотеза. Видно от данните по делото, а и начина по който е подадено искането до кмета на Община Белоградчик и жалбата/исковата молба до съда, искането за предоставяне на информация е отправено от длъжностно лице – общински съветник, и то именно в това му качество. Данните по делото сочат на нарочно позоваване на длъжността на заявителя като общински съветник при заявяване на желания достъп до информация. Съгласно чл. 33 ЗМСМА общинските съветници имат право да получават всякаква информация чрез питания до кмета, включително и да получават по този специален ред всякакви документи, свързани с дейността им. На това тяхно право съществува корелативното задължение на кмета съгласно чл. 44, ал. 1, т. 18 ЗМСМА да изпраща на общинския съвет посочената в разпоредбата документация. Следователно, в процесния случай липсва надлежно искане за предоставяне на достъп до обществена информация, респ. - не са налице предпоставките за прилагане на ЗДОИ. ЗДОИ предоставя възможност и ред на физически и юридически лица да се информират за дейността на държавните органи, като получат достъп до създаваната от тях обществена информация, която не е публикувана, но публичните органи – държавни и общински, не са посочени сред правоимащите лица. Същите по силата на специални норми имат достъп както до обществена информация, така и до специализирана такава. По силата на закона, уреждащ статута, правомощията и взаимоотношенията му с кмета на общината, общинският съветник се ползва от специалното си право да изисква информация, необходима му за упражняване на дейността, като за органите на държавна и местна власт е установено реципрочното задължение за оказване на съдействие и предоставяне на информация. Въз основа на горното, правилно първоинстанционният съд е приел, че подаденото от Р. Ж. искане в качеството му на общински съветник в Общински съвет Белоградчик не попада в приложното поле на ЗДОИ, защото съществува специален ред, предвиден в друг закон – ЗМСМА. Именно поради това, за Ж. липсва правен интерес от оспорване на постановения отказ, поради и което правилно административният съд е прекратил производството. За пълнота следва да се посочи, че едва в частната жалба Ж. е посочил, че е искал информацията в качеството му на жител на Община Белоградчик, но това твърдение се опровергава от посочването преди това от негова страна, че искането е оправено в качеството му на общински съветник. Предвид изложеното, обжалваното определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,