Определение № 1156 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4844/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. А. чрез нейния баща и процесуален представител И. Д. А. от [населено място], обл. Велико Т. против решение № 61/27.03.2014 год. по въз. гр.д. №44/2014 год. на Окръжен съд ,гр. Велико Т., с което е потвърдено решение № 255/2013 год. по гр.д. № 78/2013 год. на РС [населено място], в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. И. А. срещу О. „В. 92”, [населено място], общ. П. иск за сумата от 6 455,56 лв., претендирана като пропусната полза по чл. 82 ЗЗД вследствие забавено плащане на наемна цена за стопанската 2010-2011 год. по договор за наем №389/30.04.2010 год. за отдадени под наем земеделски земи от 85 770 дка. като неоснователен. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответникът по касация О. „В. -92, [населено място]”, [община], оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Изразява становище, че касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК което е основание касационното обжалване да не се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.К. само формално е изпълнил задължението си за представяне на изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.В него липсва както формулиран правен въпрос, така и обосновано допълнително основание за допустимост на касационното обжалване.Вместо правен въпрос касаторът, както сам сочи, повтаря част от съображенията в касационната жалба.Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. К. не е посочил и допълнително основание за допустимост на по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 400лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.