Определение № 464 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2575/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Й. Н. М. обжалва решение № 216 от 1.7.2019 г. по т.д. 251/19 г., Апелативен съд – Пловдив, с което по въззивна жалба на застрахователя ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“срещу решението на първоинстаницонния съд в частта, с която е присъдено обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 11.09.2017 г. в [населено място] за разликата над 15 000 лв до 55 000 лв ведно със законната лихва от 25.12.2017 г. датата на изтичане на срока по чл. 380 от КЗ, до окончателното изплащане, е отменено решението на първоинстанционния съд в частта над 30 000 лв до напълно предявения размер от 55 000 лв като частичен иск от 60 000 лв. и вместо него е отхвърлен искът за разликата над 30 000 лв до 55 000 лв. Сочи неправилно приложение на материалния закон, основание по чл. 281 т. 3 от ГПК, на нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и в част.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи следните основания за допускане касационно обжалване:

1. При определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия?

3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 от ЗЗД лимитите на застраховатне и обществено – икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити, предвид съдебната практика, която се съобразява?Сочи, че въззивният съд не бил взел предвид лимитите на застрахователните обезщетения като критерий за определяне на справедливо обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД.

4. При определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от получени травматични увреждания по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва ли съдът да съобрази и обсъди възрастта на пострадалото лице като самостоятелен критерий при определяне размера на обезщетението? Или е достатъчно възрастта да бъде посочена единствено като ориентир за продължителността на възстановителния период, без да се вземе предвид отражението й върху емоционалното състояние и социалния живот на увредения?

5. Професията на увреденото лице попада ли сред критериите за определяне на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД? Следва ли съдът да съобрази и обсъди естеството на трудовата заетост на лицето и как получените травматични увреждания показват влияние върху тази част от неговия живот?

По отношение на трите поставени правни въпроса касаторът обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, сочейки произнасяне по посочените правни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г. и решения, формирани по реда на чл. 290 от ГПК, израз на константната практика на ВКС.

Ответникът „Далл Богг: Живот и здраве“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице условията по чл. 280 от ГПК. Счита, че по поставените правни въпроси липсва противоречие между произнасянето на въззивния съд и формираната задължителна и трайна практика на ВКС.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени частично решението на първоинстанционния съд, с което е осъден застрахователят на основание чл. 432 от ГПК да заплати обезщетение в размер на 55 000 лв и е отхвърлен искът за разликата над 30 000 лв до 55 000 лв обезщетение, въззивният съд е приел, че на 11.09.2017 г. в [населено място] на кръстовището на ул. Майор Т. К. и ул. Цар К. е настъпило ПТП между ППС марка „Шкода“ ,модел Октавиа с ДК Н СТ 3685 ВТ, собственост на С. Г. Н. и управляван от него и ищецът, управляващ ППС с марка Ямаха модел ХВС 650 Драг стар СТ 4124 К, собственост и управляван от Й. Н. М.. Приел е, че по отношение на водачите на л.а. Шкода е налице сключен договор по застраховка на риска „Гражданска отговорност“ с „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, както и че е налице влязло в сила съдебно решение по чл. 78а, ал. 1 от НК, с което подсъдимият С. Г. Н., управляващ л.а. Шкода е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил на Й. Н. М. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия крак за срок от около осем месеца, следствие на счупване на лявата подбедрица, ракъсно-контузна рана на лявата пета – престъпление по чл. 343, ал.1 б. б пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК и го е освободил от наказателна отговорност с приложение на административно наказание. Прието е, че Й. М. е с множествени счупвания. След обсъждане заключението на СМЕ е прието, че конкретните вреди са счупване на двете кости на лява подколеннница в долната трета с разкъсноконтузна рана по медиалната задна страна на лявата пета. Извършено е оперативно лечение при спинална анестезия, открито наместване на фрактура с вътрешна фикцасия, тибия и фибула. Костта е трепанирана и въведен интрамедуларен пирон. С втори достъп до латералната страна се достига до фибулата, репонира се фрактурата и се синтезира с плака и винтове. Дехоспитализиран е на 18.9.2017 г. На 18.1.2018 г. е хоспитализиран поради болки в левия глезен и на 19.1.2018 г. е извършено изваждане на проксималните заключващи винтове на тибиалния пирон. Добър следоперативен период, дехоспилитизаран отново поради оплаквания от болки в левия глезен и на 19.1.2018 г. е извършено изваждане на проксималните заключващи винтове на тибиалния пирон. Добър селдоперативен период и на 21.1.2018 г. дехолиспитазиран. На 18.9.2018 г. е прегледан и е констатирано, че движенията в ляво коляно при ненатоварено състояние са в пълен обем, глезенната става е ограничена от дорзалната флексия. При опит за клякане, т.е. максимално свиване на колянната става назад и глезенната става напред ищецът изпитва силни болки и в двете стави. При изследване на походката се забелязва леко провлачване на левия крак, поради персистиране на ограничената подвижност в глезенната става. До голяма степен ограничената й подвижност се дължи на близостта на металната плака, наложена чрез фибулата и долния край на интармедуралния тибиален пирон. С оглед преживените болки е прието, че към момента на удара и след него в болницата болката е силна и до 5 дни от операцията, но с по-тъп характер. През първия месец интензивността й се запазва, през втори и трети месец е с постепенно отслабващ характер поради постепенно разнасяне на травматичния отток. При рехабилитация отново се усилва. През 4 и 5 месец е започнало физическо натоварване, поради което болката се засилва и след това е с трайно затихващ характер. Периодът на възстановяване е около 8 месеца до 1 година като може и да е малко по-дълъг. При рехабилитация може да се постигне пълно възстановяван, нормално клякане и движение на глезена. Прието е, че имал депресия ,провокирана от силните болки. Станал затворен, мълчалив, притеснявал се да се придвижва с патерици. Месеци не излизал сам от къщи, а приятели му помагали да излезе и да се разходи, но той не издържал повече от половин час и бързал да се прибере. Грижите поели родителите му. Прието е, че при определяне неимуществени вреди е от значение търпените травми лечение, възстановителен период и физически болки и страдания, негативни психоемоционални състояния, като е определено обезщетение в размер на 30 000 лв.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал.2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В разглеждания случай при извършената служебна проверка не се установи да са налице основания по чл. 280, ал. 2 пр. 1 и 2 от ГПК.

По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на спора, а именно иск, предявен на основание чл. 432 от КЗ, от значение е наличието на неимуществени вреди и техният размер. В случая, въззивният съд е отчел наличието на телесно увреждане, изразяващо се в двуфрагментно счупване на подбедрицата и с разкъсно-контузна рана на петата. Отчел е преживените операции за възстановяване на счупването, дългият възстановителен период, както и последиците от увреждането към момента на приключване на устните състезания. По този начин въззивният съд е приел, че справедливо обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД, се определя с оглед посочените критерии относно видът на преживените телесни увреждания, преживяната болка и страдания, свързани с травмата, продължителността и интензивността им. Поради това поставените правни въпроси, свързани с критериите за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, конкретно определяне на обезщетението освен с конкретно преживените травми, болки и страдания, определяне на обществено-икономическите и социални условия в страната, израз на която са лимитите на застрахователните обезщетения, както и професията на увреденото лице и възможността да продължи да упражнява същата. Необсъждането на част от критериите е определило конкретния размер на обезщетението и по този начин изходът на спора е определен. Следователно посочените правни въпроси от касатора, които могат да се обобщят относно критериите за определяне на обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД, са включени в предмета на спора, обусловили са решаващата воля на съда и изхода на спора. По този начин касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение на това общо основание е налице и допълнително посоченото по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – разрешението в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. II от ППВС 4/68 г., както и в цитираните решения на ВКС, представляващи израз на константната практика на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. С оглед константната практика, е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина, по който е понесено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, евентуално негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот, положението в обществото, връзката между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Обосновани са твърденията на касатора, че, в противоречие с практиката, съдът не е обсъдил и взел предвид определени критерии и релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, вкл. обществено-икономическото положение в страна. С оглед на изложеното касационно обжалване на атакуваното решение следва да се допусне.

По изложените съображения ще следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част за разликата над 30 000 лв до 55 000 лв, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по отношение на правния въпрос: „Относно критериите за определяне на обезщетение, на основание чл. 52 от ЗЗД“ с оглед разрешаването на този правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС – Постановление на Пленума на Върховния съд 4/68 г.

Предвид влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 78 а от НК, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, по силата на закона, касаторът е освободен от внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България