Определение № 4851 от 25.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5274/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ХАЙ МОТОРС“ ЕООД, гр.Пазарджик, чрез адв. Л. М., срещу решение №304 от 25.09.2023г., постановено по възз.гр.д.№ 374/2023г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което след отмяна на решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д. №871 по описа за 2022 год., е отхвърлен искът на „Хай Моторс“ ЕООД срещу Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура” за солидарното им осъждане да заплатят на основание чл.50 ЗЗД сумата в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/ частичен иск от сумата от 30 579,09 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на увреждане на собствени на дружеството леки автомобили „БМВ Х6“, с идент. № W. и „Мерцедес CLS 350“, с идент. № W., с ДК [рег.номер на МПС], на 27.06.2021г. в [населено място], местността „С.” от паднали клони на дървета, собственост на Държавата и намиращи се под надзора на Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 27.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. Представлява ли силният вятър непреодолима сила, което изключва отговорността по чл.50 от ЗЗД, поради неговата непредвидимост и непредотвратимост?

2. Следва ли съдът в случаите на „непреодолима сила“ да вземе предвид и поведението на ответника, а именно неполагане на грижата на добър стопанин? Каква е грижата, която добрият стопанин /собственик/ трябва да полага, за да предвижда и да предотвратява настъпването на вреди от притежаваната от него вещ и над която грижа-при наличието на настъпил природен феномен, е налице непреодолимата сила, изключваща отговорността по чл.50 от ЗЗД? Поддържа се противоречие с решение № 112 от 30.06.2021г. по гр.д. № 2504/2020г. на ВКС, III г.о и решение № 103 от 27.10.2020г. по гр.д.№ 3859/2019г. на ВКС, III г.о.

3.Случайното събитие изключва ли отговорността за вреди, причинени от вещ съгласно чл.50 от ЗЗД? Сочи се противоречие с решение № 112 от 30.06.2021г. по гр.д. № 2504/2020г. на ВКС, III г.о.

Постъпил е писмен отговор от Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт И., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

От ответника по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ няма постъпил в срок писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от ищца по делото с правен интерес от обжалване на въззивното решение, което като постановено по иск с цена над 5 000 лв.

За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството - ищец е наемател на недвижим имот в [населено място] м.“С.“ и е ползвало този имот като автокъща. За безспорно е прието, че на 27.06.2021 г. в периода 16-20 часа е регистрирана гръмотевична буря със силен краткотраен дъжд и силен вятър със скорост 39 м. в секунда. На този ден около 20,35 часа е подаден сигнал за паднали дървета в автокъщата на ищеца и Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ и тази служба е предприела действия във връзка с подадения сигнал.

Въз основа заключението на вещото лице С. Г. - физик-метеоролог при НИМХ е прието за установено, че на посочената дата е регистрирана скорост на вятъра 39м/сек. с посока запад югозапад. Същата тази скорост по скалата на Бофорт е определена като ураган - наблюдават се катастрофални разрушения, отнасяне на цели покриви на сгради, изскубват се дървета с корени. За последните две години в района на [населено място] най-високата скорост на вятъра е регистрирана именно на процесната дата - 27.06.2021 г.Прието е за установено също, че медиите са излъчили предупреждение за опасност от силен вятър.

Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели е прието за установено, че е имало паднали дървета и клони в района на автокъщата, като при падането на клоните са били повредени два автомобила. Прието е също, че се касае за дървета - чинари, за които са били предприети действия по подкастряне на короните и съответно са били обследвани от еколог.

Съдът е изложил мотиви, че при предявен иск по чл.50 от ЗЗД освобождаването от отговорност на ответника е възможно при непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или изключителна вина на трето лице и в случая основният въпрос е дали е налице непреодолима сила. Като се е позовал на практиката на ВКС - решение № 103 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2019 г., III г. о., въззивният съд е приел, че ответниците следва до бъдат освободени от отговорност поради непреодолима сила. За да направи този си извод, съдът се е основал на заключението на вещото лице, според което на процесната дата се е наблюдавало локално явление- силен вятър, който експертът квалифицира като ураган по скалата на Бофорт. Дали е имало жълт код за силен вятър е без значение, тъй като според експерта развитието на атмосферното явление до ураганен вятър не е могло да бъде предвидено за конкретния район и конкретното време и не е могло да се избегне или последиците от него да бъдат предотвратени, като през последните две години вятър с такава сила в района не е имало ,а според експерта и преди този период е така.

Имайки предвид, че е налице хипотезата на освобождаване на ответниците от отговорност поради непреодолима сила, съдът не е обсъдил останалите доводи на ответниците - за липса на вреди и за съпричиняване от страна на ищеца. За пълнота съдът е посочил, че ги счита за неоснователни - собствеността на автомобилите и увреждането им от паднали клони е безспорно установена от представените по делото доказателства, а автокъщата на ищеца не е „крайпътен обект“ по смисъла на закона, а дори и да е така ,то неспазването на административните норми, изискващи снабдяване с определени разрешения, не е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

При тези мотиви на съда не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускането на въззивното решение до касационно обжалване.

Първият поставен от касатора въпрос не е правен такъв по смисъла на приетото в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а е фактически и не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Наред с това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал.1 Т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото по въпроса кое събитие е непреодолима сила, водеща до освобождаване от отговорност по чл. 50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди, е налице практика на ВКС /решение № 103 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2019 г., III г. о./, която не се нуждае от осъвременяване. В решение № 103 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2019 г., III г. о. е прието, че непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл. 50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката. Така даденото разрешение е общо досежно характеристиките на непреодолимата сила като основание за отпадане отговорността на собственика, а не касае конкретно явление и съответно то е приложимо във всички случаи, когато се поддържа, че вредите са настъпили в резултат на непреодолима сила. В случая въззивният съд при произнасянето си се е съобразил с тази практика, като е изложил мотиви, че се касае за природно явление- ураган, което не е могло да бъде предвидено за конкретния район и конкретното време и не е могло да се избегне или последиците от него да бъдат предотвратени. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК.

По въпросите, поставени в т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК също не следва да се допуска касационно обжалване, защото не се констатира съдът да се е произнесъл в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Въпросите са относими към една от характеристиките на непреодолимата сила, а именно ,че се касае за такова явление, чиито последици не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента на настъпването му средства и възможности на науката и техниката и по тях не се констатира твърдяното от касатора противоречие с цитираната от него практика на ВКС.

Видно от обжалваното решение съдът е извършил преценка доколко последиците от ураганния вятър са били предотвратими. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че падналите клони са от дървета - чинари, за които са били предприети действия по подкастряне на короните и съответно са били обследвани от еколог и при тази си констатация съдът е направил извод, че настъпилото природно явление- ураган, при което се наблюдават катастрофални разрушения, отнасяне на цели покриви на сгради, изскубват се дървета с корен, съставлява непреодолима сила.

Третият въпрос не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, поради което и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Видно от обжалваното решение съдът е отхвърлил иска, приемайки, че в случая ответниците следва до бъдат освободени от отговорност поради непреодолима сила, а не е приел, че се касае за случайно събитие. Следователно по този въпрос не е налице общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение