Определение № 420 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 337/2012 г.
ВКСII гражданско отделение10.10.2012 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 143 от 6.04.2012 г., постановено по гр.д. № 261 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско. ОСЪЖДА Я. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица]/*, адвокат С. Д. да заплати разноски за настоящото производство на Л. К. З., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] в размер на 300.00 лв. и на Н. К. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] размер на 300.00 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. П. Д. против определение № 143 от 6.04.2012 г., постановено по гр.д. № 261 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивното решение от 5.12.2011 г. по гр.д. № 535/2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил. Ответниците по частната жалба Л. К. З. и Н. К. В. оспорват същата и претендират направените за подаване на писмен отговор разноски. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че имотът в който се намират спорните * кв.м. е с данъчна оценка 2494.80 лв., а спорните * кв.м. са с данъчна оценка 151.52 лв., която сума съставлява цена на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК, поради което обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е недопустимо съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита, че цената на иска следва да се определи спрямо стойността на целия имот, част от който са спорните * кв.м., като видно от приложения по делото нотариален акт, имотът е закупен на стойност над 5000 лв. Д. е неоснователен. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава няма - от пазарната му цена – чл.69, ал.1, т.2 ГПК. В случая за имота е налице данъчна оценка в размер на 2494.80 лв., поради което дори и да се приеме тезата на жалбаподателя, че цената на иска следва да се определи спрямо целия имот, а не само спрямо спорните * кв.м., то същата отново е под визирания в чл.280, ал.2 ГПК размер, а съответно правилно с атакуваното определение е прието, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила с постановяването му. С оглед изхода на настоящото производство Я. Д. следва да заплати на Л. З. и н. В. разноски по подаване отговор на частната жалба в размер на по 300 лв. за всяка. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 2