Решение № 91 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 53/2009 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 във вр.ал.1,т.2 ГПК във вр. чл.286,ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Г. Б. срещу разпореждане на Плевенския окръжен съд от 24.11.2008 год., с което е върната касационната му жалба срещу решение № 294/10.05.2008 год. по гр. д. № 891/2007 год. на същия съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател твърди, че е изпълнил изцяло указанията на съда да представи изложение на касационните основания по чл.280,ал.1 ГПК, както и че въззивната инстанция не го е уведомила за допълнителното си определение от 20.10.2008 год. Моли разпореждането за връщане на касационната му жалба да бъде отменено и жалбата да бъде изпратена на ВКС. Ответниците по касационната частна жалба - П. Т. Я. от с. Р., Плевенска обл., Дирекция Социално подпомагане, отдел „З” гр. П. и Дирекция Социално подпомагане, отдел „З”, гр. П., не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С разпореждане от 23.09.2008 год., постановено по гр.д. № 891/2007 год. съдията - докладчик по делото, е оставил без движение касационната жалба на Л. Г. Б. от с. В. трън, Плевенска обл. срещу решението по делото, със следните указания: 1. Да посочи обжалваем интерес; 2. Да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с обосноваване, съгл. чл. 284,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1 ГПК; 3. Да представи доказателства в подкрепа на изложените основания за допускане на касационно обжалване – съдебни решения, които да установяват, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или този въпрос се решава противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона. Това разпореждане е било съобщено на частния жалбоподател на 15.10.2008 год. На 20.10.2008 год. жалботодателят Л. Б. е депозирал пред съда изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Като такива /неправилно обозначени в изложението като „касационни основания”/, същият е визирал всички основания, включени в разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3. В мотивационната част на изложението жалбоподателят е посочил, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на константната практика на ВКС, отразена в ТР №2 347/2007 год. и ТР №345/2006 год. на ВКС. В останалата част на изложението са развити съображения, обосноваващи неправилност на обжалваното решение, което би било основание за касиране на решението в случай, че същото бъде допуснато до касационно обжалване. С разпореждане от 20.10.2008 год. съдът отново е оставил без движение касационната жалба с указания в едноседмичен срок от съобщението, жалбоподателят да представи доказателства по т.3 от разпореждането, постановено на 20.10.2008 год. Това разпореждане на съда е било съобщено на жалбоподателя, лично на 23.10.2008 год. С разпореждане от 24.11.2008 год., съдът като е констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил, дадените с последното разпореждане указания, е постановил връщане на касационната жалба. Разпореждането на възивният съд е правилно. С разпоредбата на чл.285,ал.1 ГПК проверката относно редовността на касационната жалба е възложена на въззивната инстанция. Съгласно тази разпоредба, ако касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, въззивният съд следва да укаже на страната в едноседмичен срок да отстрани нередовностите. В случай, че в този срок нередовностите не бъдат отстранени, съгл. чл. 286,ал.1,т.2 ГПК, в правомощията на въззивната инстанция е да постанови връщане на касационната жалба. В случая жалбоподателят не е изпълнил дадените от съда указания в разпореждането от 20.10.2008 год. Неоснователно е неговото оплакване, че това разпореждане на съда не му е било съобщено. Както се посочи вече, разпореждането е било съобщено лично на 23.10.2008 год. В указания от съда срок, както и в последствие жалбоподателят не е представил съдебни решения, явяващи се в подкрепа на поддържаното от него основание за допускане на касационно обжалване, а именно, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата. С оглед на това, съдът правилно е разпоредил връщане на касационната жалба. Предвид изложеното, частната жалба срещу разпореждането за връщане, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение,