Определение № 4721 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 304/23.01.2026 година, подадена чрез ЕПЕП на 22.01.2026 година, от Д. Р. Ч., против решение № 183/19.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 369/2025 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Силистра е потвърдил първоинстанционното решение № 160/11.03.2025 на Районен съд Силистра, постановено по гр. д. № 1708/2024 година, с което е отхвърлен предявения от Д. Р. Ч. срещу Я. П. Л. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 28.08.2024 година между праводателя на Ч.- Д. В. М., като прехвърлител и Я. П. Л., като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който М. прехвърля на Л. правото на собственост върху имот с идентификатор 66425.501.1430.1.50 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК [населено място], намиращ се в сграда с идентификатор 66425.501.1430.1, построена в имот с идентификатор 66425.501.1430, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 9, ап. 50, представляващ апартамент с площ от 55.00 м 2, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 35 и 1.55 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж-имот с идентификатор 66425.501.1430.1.49, под обекта-имот с идентификатор 66425.501.1430.1.44, над обекта–няма, поради неизпълнение на задълженията по него от страна на Л.. В подадената от Д. Р. Ч. касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Д. Р. Ч. против Я. П. Л. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Я. П. Л. е подала отговор на същата с вх. № 1464/14.04.2026 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 183/19.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 369/2025 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение. Д. Р. Ч. е бил уведомен за обжалваното решение на 22.12.2025 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 304/23.01.2026 година, като е изпратена чрез ЕПЕП на 22.01.2026 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Силистра е приел, че предявеният иск бил с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По делото било безспорно установено, а и от представения нотариален акт № 160, т. 3, т. рег. № 5851, дело № 438/2024 година на Н. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Силистра, вписан под № 704 в регистъра на Нотариалната камара, се установявало, че на 28.08.2024 година между наследодателя на Д. Р. Ч., а именно Д. В. М. и Я. П. Л. бил сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който М. прехвърлил на Л. правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот срещу задължението от нейна страна да поемела гледането и издръжката му, като му осигуряла спокоен и нормален живот, какъвто бил водил дотогава, докато бил жив. Също така не се спорело, че прехвърлителят бил починал на 29.08.2024 година–един ден след сключване на договора, оставяйки като единствен наследник своя племенник-Д. Р. Ч.. Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълнел задължението си поради причина, за която той отговарял, кредиторът можел да развали договора, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба развалянето на договорите, с които се прехвърляли, учредявали, признавали или прекратявали вещни права върху недвижими имоти, ставало по съдебен ред. От представените по делото доказателства се установявало, че страните по договора за издръжка и гледане били сключили граждански брак през 1975 година, който впоследствие бил прекратен с развод по силата на съдебно решение № 380/02.12.1978 година на Окръжен съд Силистра, постановено по бр. д. № 519/1978 година. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. К.-позната на Я. П. Л. и живееща в съседство, С. Т.-съсед на съжителите и Р. Б.-близък родственик, се установявало че въпреки развода си, бившите съпрузи били продължили да съжителстват в общо домакинство като семейство, а и техните познати не били информирани за прекратяването на брака им и възприемали техните отношения като съпружески. От показанията на свидетелката К. се установявало, че в последните години от живота си Д. В. М. бил страдал от здравословни проблеми, основно свързани със заболяване на простатата, а от останалите свидетелски показания ставало ясно, че той бил подвижен, но не и пълноценно активен физически поради усещане за нестабилност при движение. Затова и именно Я. П. Л. го е била придружавала при разходки, освен че била осъществявала и домакинските задължения в дома им–готвене, пазаруване, снабдяване с лекарства, включително и съпровождане при консултации с медицински специалисти. Свидетелката заявявала също така, че била забелязала как през последните две-три години Л. често изхвърляла чували с дрехи, тъй като непрекъснато се било налагало да сменя дрехите на М., предвид здравословните му проблеми, свързани с простатата, но заявявала още, че при срещите й с прехвърлителя той винаги бил спретнат. Свидетелят Б. споделял, че на 28.08.2024 година е посетил дома на родственика си, като при гостуването си бил установил, че М. и съжителката му пребивавали в хола за удобство на прехвърлителя с оглед по-лесното му обслужване. Там той забелязал и сгънато походно легло, за което му било обяснено, че се ползвало през нощта от Я. П. Л., за да е по-близо в случай на нужда, а и самият свидетел още по време на предходно свое гостуване през лятото бил забелязал, че М. имал здравословен проблем, свързан със стабилността на краката и придвижването. Д. В. М. бил споделил на свидетеля и за оплакванията си, свързани с простатата, а и самият Б. бил забелязал голямо количество пране на терасата. При така изложените обстоятелства първоинстанционният съд правилно бил приел, че Я. П. Л. била осъществила насрещните си задължения по договора за издръжка и гледане в пълен обем. Според правната си природа процесният договор бил ненаименован, алеаторен, двустранен и възмезден. По силата на същия за прехвърлителя на недвижимият имот възниквало еднократно задължение-да прехвърли собствеността върху имота, а за другата страна задължението се характеризирало с непрекъснатост на изпълнение на поетото задължение за гледане и издръжка в обема, определен от съдържанието на договора. Тъй като този договор имал алеаторен характер, законът не регламентирал минимален или максимален срок за насрещната престация на приобретателя, за да се приемело, че изпълнение на задълженията му действително било налице. Поради тази причина не можела да бъде споделена тезата на Д. Р. Ч., че щом гледането било следвало да се осъществява в рамките на един ден, то изпълнението на договора за издръжка и гледане се явявало невъзможно. Напротив алеаторния характер на договора сочел, че именно това било необходимото и дължимо изпълнение на задълженията по него, при положение че смъртта на прехвърлителя била настъпила на толкова ранен етап след сключването му, поради което то било напълно достатъчно, за да се приемело, че интересът му на кредитор е бил удовлетворен. Когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка била останала неудовлетворена, налице било неизпълнение, което се считало за съществено и пораждало право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. В конкретния случай се налагал извода, че и през въпросния ден нуждите на прехвърлителя са били задоволени в пълен обем, тъй като Я. П. Л. била поддържала домакинството, осигурила била необходимите хранителни продукти, консумативи и лекарства, погрижила се била за удобството му в битов план и била оказвала необходимата помощ в ежедневното му обслужване. Установено било също така, че тази ангажираност на Л. била фрагмент от един продължителен и непрекъснат процес по полагане на грижа и отдаване на внимание и семейна подкрепа, които с оглед на семейните отношения на двамата съжители първоначално са били предоставяли в условията на взаимност и двустранност, а след влошаването на здравословното състояние на прехвърлителя и намаляване на възможностите му за самообслужване, те от фактическа страна били добили едностранен характер и били обхванали всички аспекти на ежедневието му, в които той се бил затруднявал да се справи самостоятелно. Въззивният съдебен състав се солидаризирал с довода на първоинстанционния съд, че от представените по делото доказателства ставало ясно, че както през въпросния един ден на времетраене на договора, така и в годините преди неговото сключване, Я. П. Л. била осъществяла изцяло и без чужда подкрепа грижите за съжителя си, тъй като не го била оставяла сам–например, за да пътува извън града на екскурзии или по други причини, не ползвала услуги за домашен социален патронаж, а освен това получавала и по-висока пенсия от него, както и доходи от рента, които влагала за поддържане на в общото им домакинство. Не на последно място следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че след смъртта на прехвърлителя Я. П. Л. била организирала и заплатила разходите по неговото погребение, което макар да не фигурирало като нарочно задължение в договора за издръжка и гледане, се явявало една неизменна част от грижите за лицето, касаеща достойното завършване на жизнения му път. В този смисъл били неприемливи доводите на Д. Р. Ч., че грижите, престирани по договора за издръжка и гледане в рамките на един ден били незадоволителни, а грижите, полагани през предходните години от съжителството на страните по договора, били неотносими към предмета на настоящия съдебен процес. Правилно първоинстанционният съд бил посочил, че тази теза била несъстоятелна в юридически план, защото тя означавала, че процесният договор според Ч. бил изначално неизпълним; такова становище не можело да се застъпи по отношение на един валидно сключен договор, поради което и не можело да обоснове основателност на иска за неговото разваляне. В контекста на това следвало да се отбележи, че Д. Р. Ч. не се позовавал на пороци при сключването на договора, например относно наличието/липсата на валидно основание и предмет, а същевременно става ясно, че в периода на неговото действие Я. П. Л. била изпълнила своите ангажименти в пълен обем, като продължителността на това изпълнение зависела от фактори извън волята на страните и нямала отношение към достатъчността на предложената насрещна престация. По делото било установено, че в рамките на действието на договора нуждите на прехвърлителя са били задоволени благодарение на грижите и усилията на приобретателката, поради което изпълнението по него било своевременно, цялостно и качествено, т. е. съответно на това, което се дължало. Съдебната практика била последователна и непротиворечива, че когато имотът бил прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той нямал намерение да изпълнява поетото задължение, договорът бил нищожен поради липса на основание. Настоящият случай обаче съвсем не бил такъв. Несъстоятелни и същевременно взаимно противоречащи били доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд бил направил непълен и неточен доклад по делото, разпределяйки доказателствената тежест посредством общи указания, без посочване на конкретни факти и обстоятелства, които се нуждаели от доказване, и бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като бил дал указания в доклада, че Я. П. Л. следвало да доказва, че била осъществявала необходимите грижи спрямо съжителя си от началото на съжителството им до момента на неговата смърт и била подпомагала издръжката му, без да съобразявал, че в процесния договор правото на собственост върху недвижимия имот било прехвърлено на Я. П. Л. срещу задължението да поемела гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигуряла спокоен и нормален живот, какъвто бил водил дотогава, докато е жив, а в същия липсвала клауза за минал период от време и за полагани грижи и издръжка, поради което това обстоятелство не подлежало на доказване и било ирелевантно. За да преценяло изпълнението на договора, включително и в контекста на мотивите на страните за сключването му (и по-конкретно на приобретателя, с оглед настъпилата смърт на прехвърлителя един ден след сключването му), съдът следвало да прецени всеобхватно цялостните отношения между страните и посочените обстоятелства били от значение за това. Както било посочено, при този вид договори се касаело за специфична престация, като продължителността на изпълнението й зависела от фактори извън волята на страните и нямала отношение към достатъчността на предложеното. Именно затова следвало да се изследват в пълен обем мотивите и отношенията между страните при преценка относно сключването и изпълнението на договора. Що се касае до довода на Д. Р. Ч., че по делото нямало представени от Я. П. Л. медицински документи за здравословното състояние на Д. В. М., то такова задължение не било вменявано на последната, а и от ангажираните от нея свидетелските показания се установявало, че М. години наред имал здравословни проблеми, за които били полагани грижи от приобретателката, но не и за възникнал сериозен такъв преди сключване на процесния договор, от който да се направел извод за предстоящ сигурен летален изход скоро след сключването му. Обстоятелството, че Д. В. М., а и Я. П. Л., не били търсили съдействие от племенника му Д. Р. Ч.–лекар, не водело на извод, че медицинските грижи за М. са били занемарени. От свидетелските показания се установявало точно обратното. Предвид всичко това, въззивната инстанция споделяла крайния извод на първоинстанционния съд, че Я. П. Л. била изпълнила поетите задължения по процесния договор и искът за неговото разваляне подлежал на отхвърляне. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Р. Ч. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Силистра да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за задължението на въззивния съд да се произнесе поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и да обсъди доводите на страните, както и да изложи собствени мотиви по същество на спора?; за обема и съдържанието на дължимата от приобретателя по договор за прехвърляне на имот срещу задължение и издръжка и гледане, как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса и налице ли е изпълнение на договор за издръжка и гледане в рамките на един ден? и за това кога неизпълнението на задължението на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е незначително с оглед интересите на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД?. Твърди се, че по така поставените въпроси решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, подробно цитирана в касационната жалба и изложението към нея, поради което се иска допускането на касационното обжалване по допълнителното основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Направено е и искане, ако бъде преценено, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, същото да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Първият от така поставените въпроси не обосновава допускането на въззивното решение на Окръжен съд Силистра, тъй като при постановяването му въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като въз основа на това е направил собствени фактически и правни мотиви, като е отговорил на всички твърдения, доводи и възражения на страните. Към решението си въззивният съд е изложил собствените си мотиви по съществото на спора, в които е дал отговор на спорните между страните в производството въпроси. При това преценявайки правилността на изводите на първоинстанционния съд относно това дали е налице изпълнение на договора от страна на Я. П. Л. въззивният съд се е произнесъл по въпрос, с който е бил сезиран. Този въпрос е предмет на спора между страните и съдът дължи произнасяне по него след като прецени събраните доказателства. Наред с това въззивният съд трябва с оглед на собствените си изводи по съществото на спора да се произнесе по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение, като с оглед на това потвърди, отмени или измени същото. Дейността по проверка на първоинстанционното решение е последваща и производства от произнасянето на въззивният съд по съществото на спора между страните. При обсъждането на твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните, въззивният съд е ограничен относно тяхната относимост към предмета на спора, поради което не е задължен да извършва преценка на тези, които не са относими към него. Когато е предявен иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане относими към спора са въпросите относно обема на поетите от страните права и задължения, наличието на изпълнение или на пълно или частично неизпълнение, какво е неизпълнението с оглед интереса на кредитора и налице ли са извинителни причини за същото. Затова неотносими към спора са твърденията, с което Д. Р. Ч. обосновава така поставения от него в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос. При сключването на оспорвания договор Д. В. М. е бил представляван от Я. П. Л. в качеството й на негов пълномощник. С оглед на това заявлението на нейния процесуален представител, че пълномощното й било давало право да сключва всякакви сделки, в включително и безвъзмездни, но тя била сключила именно договора за издръжка и гледане е без значение за спора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. След като е бил сключен договора за издръжка и гледане е без значение дали пълномощното е давало право на пълномощника да сключва и други договори, доколкото възможността за това не е била реализирана. Съмненията дали с оглед на клаузите на пълномощното за упълномощителя е било без значение дали ще бъде гледан и издържан и дали не се е целяло сключване на симулативен договор биха могли да обосноват порок на договора, който освен, че не е твърдян в настоящето производство, подлежи на релевиране чрез друг правен способ. Вторият от формулираните от Д. Р. Ч. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК също не обосновава допускането на решението на Окръжен съд Силистра до касационен контрол. В теорията и в съдебната практика е безспорно установено, че ако в договора не е уговорено друго, приобретателят дължи на прехвърлителя необходимите грижи и издръжка в пълен обем. За да е налице изпълнение тези грижи и издръжка трябва да бъдат предоставяни постоянно, трайно и без прекъсване, за всеки един от дните, включващи се в периода на действие на договора. При спор относно изпълнението на тези задължения доказателствената тежест за установяване на факта на предоставянето на дължимите се издръжка и гледане, обема, в който са предоставяни същите и това, че те са приети от кредитира, се носи от приобретателя-длъжник по договора. Случаите, когато договорът а прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е сключен за бъдещ период не изключват възможността приобретателят-длъжник да иска да установи предоставяни от него на прехвърлителя гледане и издръжка за минал период, като чрез доказване на тези отношения евентуално установи, че уговорката между страните е и за бъдещия период задължението му да бъде в този обем. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с така посочените постановки и не се е отклонил от тях. В случая същественото в спора е да се посочи дали еднодневното изпълнение на договора покрива пълното изпълнение на длъжника за предоставянето на издръжка и гледане. Във връзка с това трябва да се има предвид, че въпросът за изпълнението на договора може да бъде поставян само за периода на действие на същия. Самият договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на кредитора, поради което се прекратява със смъртта на същия. Наред с това договорът е алеаторен, т. е. при него приобретателят е в неизвестност колко време ще получава дължимите му се грижи и издръжка, съответно приобретателят също е в такава неизвестност както по отношение на времетраенето на задължението си, така и по отношение на неговия обем. При сключваното на договора всяка една от страните по него поема риска-приобретателят, че е възможно да получава грижите и издръжката се за период по-малък от предвиждания от него, съответно приобретателят, че може да дължи повече от предвижданото от него и в по-голям обем от първоначалния. Задължението на приобретателя не е точно определено като времетраене и обем, поради което и не може да се твърди, че предоставеното от него изпълнение до прекратяването на договора е незначително с оглед интересите на кредитора и е налице неизпълнение, в случаите когато прекратяването е настъпило скоро след сключването на договора. В този случай наличието на изпълнение или не на договора ще трябва да се преценява само с оглед на предоставеното от приобретателя-длъжник, изпълнение в рамките на времетраенето на договора. Законът не както предвижда минимален срок, през който договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане трябва да действа и да подлежи на изпълнение, така и че прекратяването на договора в преди този срок или в кратък срок след сключването му се приравнява не неизпълнение, въпреки предоставените грижи и издръжка от приобретателя за този период. Евентуалните пороци на волята на двете страни по договора или на някоя от тях, свързани със знанието за близката смърт на приобретателя, се свързват с порочност на самия договор, която е различна с оглед на конкретния порок на волята и подлежи на релевиране по друг ред, като е неотносима към спора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Доколкото въззивният съд е преценявал дали е налице изпълнение на спорния договор от страна на Я. П. Л. и дали то е съответно на нуждите на кредитора, той се е съобразил с установената практика и решението му не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по втория въпрос. Третият въпрос също не обосновава допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е бил разглеждан от съда. Прието е наличието на пълно изпълнение, което изключва възможността да има неизпълнение, за което да бъде преценявано дали е незначително с оглед на интересите на кредитора. Същевременно разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД се отнася до неизпълнението и въз основа на нея не може да се преценява дали предоставеното по договора за гледане и издръжка изпълнение, до момента на прекратяването на договора, е незначително с оглед на обема на изпълнение, който кредиторът се е надявал да получи, още повече, че този обем е неизвестен. С оглед на посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК може да бъде направен извод, че Д. Р. Ч. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Силистра да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от Ч. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Силистра. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 183/19.11.2025 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 369/2025 година, по подадената против него от Д. Р. Ч., касационна жалба с вх. № 27 302/24.10.2024 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение