Определение № 35 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1652/2009 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. С. лично и в качеството на настойник на Т. П. Т., поставен под пълно запрещение със съдебен адрес[населено място] чрез адв. Г. Д. от САК срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 18.ІІІ.2008 г. по гр.д.№ 210/2007г., с което е отменено решението на Етрополския районен съд от 4.ХІІ.2006 г. по гр.д.№ 177/2002 г.и вместо него е уважен срещу тях предявения от Е. И. С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на недвижим имот в землището на[населено място], С.. Поддържат се оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон. В срока по чл. 287 от ГПК ответникът по жалбата Е. И. С. не е представил отговор. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 4 гр.отделение взе предвид: При уважаването на предявения от Е. С. в качеството му на един от наследниците на С. П. С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на недвижим имот в границите на регулационния план на[населено място], който се намира във владение на ответниците Й. С. и нейния син Т. П. Т. и който те са застроили с две сгради без строителни книжа, С. окръжен съд е приел, че в съответствие с нормата на чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ няма пречка да се уважи иска срещу тях. Наследодателят на ищеца се легитимира с частен писмен договор от 1938 г., с който е придобил имотите, между които и процесния, от баща си. Приложена е записка за вписване от 1943 г. Изследвани са възможностите за придобиване собствеността върху имота по давност и с оглед разпоредбата на чл. 12 ал.7 от ЗСПЗЗ, когато придобивна давност е започнала да тече в полза на владелеца, който основава владението си на писмен договор, тъй като включването на имотите в ТКЗС през 1957 г. не е прекъснало тази давност, поради което наследниците на купувача по писмения договор са придобили собствеността на оригинерно основание. Поставените в касационната жалба и изложението към нея въпроси са извън предмета на делото и не обуславят изхода на спора с правно основание чл. 108 от ЗС. Такива са за установяване правата към отминал момент – т.е. установителния иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, какъвто не е предявения. В жалбата има позоваване и на делба, извършена през 1950 г., но писмени доказателства за нея по настоящото дело не са представени, така че доводите и твърденията на касаторите нямат връзка с данните по делото. Освен това се твърди съвсем голословно, че наследодателят на ищеца е бил остранен от процесния имот, в който била въведена във владение неговата сестра. Не са представени доказателства за такъв въвод във владение срещу наследодателя на ищеца. Поставените в изложението правни въпроси нямат отношение към предмета на спора и решаващите изводи във въззивния съдебен акт, поради което липсват предпоставките по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложената обилна съдебна практика също няма отношение към спора по делото. С оглед на изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради отсъствие на изискванията на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение