Определение № 1949 от 10.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 809/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Вишнева-М., чрез адв. Ем. Л.-Т., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 760/11.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 855/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 11-ти търговски състав, с което е отменено решение № 1493/30.12.2022 г., постановено по т. д. № 2402/2021 г. по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав, в частта, в която по предявения от С. И. Вишнева-М. срещу „Вишна Арт” ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е прието за установено, че извършеното на 10.11.2021 г. вписване по партидата на „Вишна Арт” ООД за увеличаване на капитала на дружеството от 774170 лв. на 1023477лв., извършено въз основа на заявление с вх. № 20210917142457/17.09.2021 г., представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, като този иск е отхвърлен. Въззивният съд е прекратил съдебното производство в частта, в която е предявен от С. И. Вишнева-М. срещу „Вишна Арт” ООД конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците във „Вишна Арт” ООД, проведено на 18.09.2018 г. – поради неговата недопустимост. Касаторът поддържа, че в обжалваната от него част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснато процесуално нарушение – вследствие на неправилна преценка на доказателствената стойност на протокола за проведено общо събрание на съдружниците, довело до нарушение на правилата на логическото мислене, въззивният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че такова събрание действително е проведено, респ. че са взети удостоверените в процесния протокол решения. В този смисъл, поддържа правен довод за тяхната нищожност - липсващи (невзети) решения на общото събрание, които обаче са удостоверени като съществуващи в протокола на ОС. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Каква е доказателствената сила на протокол от общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност, който е съставен в обикновена писмена форма и това е допустима форма за действителност по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ съгласно дружествения договор?”; 2. „Представлява ли протоколът от общо събрание на съдружниците на ООД, който е съставен в обикновена писмена форма съгласно дружествения договор, частен свидетелстващ документ с материална доказателствена сила?”; 3. „Подписването на протокол от общо събрание на съдружниците на ООД от някой от съдружниците изключва ли априори възможността същият съдружник да оспори истинността (верността) на същия протокол с установителен иск по чл. 124 ГПК - с твърдения, че последният е неистински документ, а именно: че отразеното в протокола относно провеждане на общо събрание, приемане на дневния ред, разискване по въпросите от дневния ред, провеждане на гласуване и приемане на решенията, не отговаря на действителното фактическо положение?”; 4. „Каква е доказателствената сила на протокол от общо събрание на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма досежно стоящи извън протокола факти, като: факта на действително провеждане на събранието, датата и мястото на събранието, провеждането на обсъждане и гласуване по въпросите от дневния ред и въобще по отношение на всички факти и обстоятелства по фактическото провеждане на събранието?”; 5. „Придава ли разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ „удостоверителна сила” на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма съгласно дружествения договор? При оспорване на отразените в такъв протокол факти по реалното провеждане на събранието, обсъждане и разискване по дневния ред, провеждане на гласуване и т. н., обвързан ли е съдът от отразеното в протокола?”; 6. „Личното подписване на протокола от ОС на съдружниците на ООД изключва ли напълно възможността протоколът да е неверен документ (отразеното в него да не отговоря на действителното фактическо положение, независимо от съдържанието на протокола)?”; 7. „При оспорване на протокол от ОС на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма и на факта действително да се е състояло обективираното в протокола ОС от съдружник, който е подписал протокола и не оспорва неговата автентичност (истинността на подписа си върху документа), а неговата истинност (вярност) - съответствието му с действително осъществилите се факти, предмет на обективирани в протокола удостоверителни изявления, кой носи доказателствената тежест за установяване истинността на протокола (провеждането на ОС и вземането на решенията)?”; 8. „При предявен иск от съдружник за установяване нищожност на решения на ОС на съдружниците на ОС, обективирани в протокол в обикновена писмена форма, дружеството ответник носи ли доказателствена тежест да установи истинността на протокола, доколкото именно то черпи от този документ изгодни за себе си факти?”; 9. „При оспорване на частен свидетелстващ документ прилага ли се разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК?”; 10. „При оспорване от страна на съдружник истинността на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД с твърдения, че събрание не е проведено, не са провеждани разисквания и гласуване, фактът на провеждането на събранието трябва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване?”; 11. „Каква е доказателствената стойност на частните документи и как става опровергаването ѝ в хода на висящ процес?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие с казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 188/03.10.2011 г. по т. д. № 33/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 123/14.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 891/2006 г., II т. о.; решение № 100/04.06.2010 г. по т. д. №799/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 60006/19.07.2021 г. по т. д. № 2561/2019 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 38/24.04.2012 г. по т. д. № 8/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. по описа на ВКС, IV отд.; решение № 95/28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г., III г. о.; решение № 270/19.02.2015 г. по т. д. № 7175/2013 г. по описа на ВКС, ГК, VI отд.; решение № 81/09.06.2017 г. по гр. д. № 2631/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о.; решение № 84/23.06.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 261/22.01.2014 г. по гр. д. № 261/22.01.2014 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.); 12. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни „решения” на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени като съществуващи в протокол на ОС, без действително да е проведено такова общо събрание?”; 13. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни решения на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени в протокола на ОС, когато на общото събрание изобщо не е било проведено гласуване по дадения въпрос и въпреки това в протокола от общото събрание е вписано, че е било взето решение?”; 14. „Воденето на неформални разговори между съдружници в ООД по теми, свързани с дружествените работи, без значение от време и място, без дневен ред, без провеждане на гласуване и без вземане на решения с конкретно съдържание, следва ли да се приравни на провеждане на общо събрание на съдружниците и ако се приеме, че всеки разговор между съдружници има характера на „общо събрание на съдружниците” с последиците по ТЗ, това не противоречи ли на правната сигурност?”; 15. „Подписването на предварително изготвени и подписани от другия съдружник документи, в чието изготвяне оспорващият протокола съдружник не е участвал, без провеждане на разискване, на гласуване и вземане на решения, има ли характер на ,,провеждане на общо събрание на съдружници в ООД?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС); 16. „Каква е доказателствената стойност на протокола от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма и това е допустима форма съгласно дружествения договор по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ?”; 17. „При липса в обективната действителност на проведено общо събрание на съдружниците в ООД и при условие, че не се касае за неприсъствено общо събрание по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ, може ли да се приеме, че отразените в протокола „решения” на ОС на съдружниците са взети?” и 18. „В какво се изразява формалната доказателствена сила на протокола от Общо събрание на съдружниците в ООД по смисъла на чл. 180 ГПК (удостоверителното изявление в протокола относно провеждане на събранието и вземане на решенията е изявление на всеки от съдружниците или на самото юридическо лице, доколкото ОС на юридическото лице като негов волеобразуващ орган съвпада със самото юридическо лице)?” (твърди се, че правният отговор на тези три правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото). Ответникът по касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Като неоснователно трябва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на касатора С. И. Вишнева-М. – адв. Е. Л.-Т. от САК, обективирано в молбата с вх. № 8008/10.05.2024 г., за отвод на целия съдебен състав, тъй като освен внушения за „сериозни опасения относно липсата на безпристрастност на съдията докладчик по делото Красимир Машев, което от своя страна създава съмнения за липса на безпристрастност на целия съдебен състав”, не се обосновават факти, които биха могли да породят основателно съмнение в безпристрастието както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав. Дори и изложените в тази молба фактически твърдения за близки отношения между адв. А. В. от САК и адв. Ив. Д. от САК да отговорят на истината, обстоятелството, че понастоящем адв. Ив. Д. от САК е председател на Висшия адвокатски съвет, а съдията докладчик по настоящото дело съдия Красимир Машев „извършва активна преподавателска дейност чрез провеждане на обучителни курсове на актуална правна проблематика” в Център за обучение на адвокати „К. Ц.”, чийто учредител е Висшият съдебен съвет, не обосновава твърдението на адв. Ем. Л.-Т. от САК, че „предвид близките отношения между адв. В. и адв. Д. и съвместната им работа такива близки контакти не могат да бъдат изключени и между адв. В. и съдия Машев”, поради което неоснователно се явява искането за отвод както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав от разглеждането на делото – на основание чл. 22, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата С. Вишнева-М. и управителят и съдружник в дружеството на ответното търговско дружество - Р. В. Ч., са намират в родствена връзка (ищцата е майка на Р. Ч.), както и че „Вишна Арт” ООД е вписано в търговския регистър на 29.05.2018 г. с капитал в размер на 774170 лв. и със съдружници С. Вишнева-М. и Р. Ч., при участие в капитала при равни дялове. На 10.11.2021 г. - под № 20211110123424, по партидата на дружество е вписано увеличение на капитала от 774170 лв. на 1023477 лв., като делът на съдружника Р. Ч. е увеличен от 387085 лв. на 636362 лв. За удостоверяване на реалното внасяне на сумата, послужила за увеличение на капитала по сметка на дружество, било съставено платежно нареждане от 21.09.2018 г., в което е удостоверено, че наредител е С. Вишнева-М., а основанието на извършения превод е увеличение на капитала от името на Р. Ч.. Вписването в търговския регистър на увеличението на капитала на дружеството е извършено въз основа на решение на общото събрание на съдружниците, материализирано в протокол от 18.09.2018 г. Апелативният съд е счел за безспорно между страните обстоятелството, че под протокола лично съдружниците С. Вишнева и Р. Ч. са положили подписите си (този факт изрично се признавал от ищцата в дадените от нея пред съда по реда на чл. 176 ГПК обяснения – в проведеното на 01.11.20211 г. о. с. з.). Според въззивния съд основното спорно обстоятелство по делото представлява фактът дали е била оспорена доказателствената сила на протокола от 18.09.2018 г., удостоверяващ изявленията на ищцата и на съдружника Р. Ч. за провеждане на общо събрание на съдружници и приемане на решенията по отделните точки от дневни ред – съобразно фактическите твърдения, обосноваващи предявения отрицателен установителен иск, за липса на проведено общо събрание, респ. дали тези решения изразяват действителната ѝ воля с оглед обстоятелствата при полагането на подписа ѝ под протокола, адвокатското пълномощно и банковите документи - набързо, без да ги чете и без да разбере тяхното съдържание. Апелативният съд е изяснил, че именно протокол № 2/2018 г. от общото събрание на съдружниците на „Вишна арт” ООД материализира изявленията на ищцата С. Вишнева и на съдружника Р. Ч. в смисъл, че на 18.09.2018 г. в [населено място] е проведено общо събрание на съдружниците на „Вишна арт” ООД; лично и двамата съдружници присъстват на събранието; въпреки ускорената процедура по неговото свикване съдружниците са приели с единодушие решение то да протече при следния дневен ред: приемане на решение за увеличение на капитала на дружеството, приемане на решение за изменение на дружествения договор, съобразно приетите изменения и избор на втори управител - другия съдружник Р. Ч.. В т. 1 от протокола е удостоверено, че след направени разисквания съдружниците са приели решение за увеличение на капитала на дружеството с 249277 лв., а именно от 774170 лв. на 1023447 лв. - чрез издаване на нови 249277 дяла, всеки от които на стойност от 1 лев, които да бъдат записани от съдружника Р. Ч.. В т. 2 е материализирано решение за изменения на дружествения договор, а в т. 3 е прието решение за избор като втори управител на дружеството на Р. Ч.. В протокола се съдържа и изричното изявление на съдружниците, че всички решения се приети с единодушие. Между страните по делото не се спорило, а и от обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 ГПК, се изяснявало, че тя е подписала лично документа, наименован „Протокол № 2/2018 от Общо събрание на съдружниците на „Вишна арт” ООД”. Според въззивния съд протоколът от общо събрание на съдружниците, проведено на 18.09.2018 г., по своето естество представлявал частен свидетелстващ документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК на нея принадлежи процесуалното задължение да установи неговата неистинност (документът носи неин подпис, като тя е оспорила удостоверените в документа факти). Изяснил е, че съгласно чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В настоящия случай ищцата е потвърдила подписа си под протокола от 18.09.2018 г., като конкретно е описала начина на неговото съставяне – в този смисъл тя не оспорва автентичността на документа, поради което той се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на направените в него изявления. Обясненията на ищцата по чл. 176 ГПК в частта, в която е заявила, че тя е подписала вече съставени от съдружника Р. Ч. документи, въззивният съд е приел, че те са изгодни за нея – в тази част тези фактически твърдения не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Но дори и да се приемело, че документите са съставни предварително от другия съдружник, вкл. в частта относно датата и мястото на провеждане на събранието и приемането на дневния ред, протоколът има характер на частен свидетелстващ документ, като неговата материална доказателствена сила не е оборена в процеса. Апелативният съд е анализирал данните, съдържащи се в пресъздадените от свидетелите субективни възприятия относно провеждането на общото събрание и съставянето на доказателство за това обстоятелство, респ. за взетите на него решения. Счел е, че от показанията на свидетеля В. Л. - син на ищцата и брат на управителя на ответното дружество Р. Ч., се установява обстоятелството, че въпросът за увеличението на капитала на ответното дружество се е обсъждал от дълго време в семейството – били необходими допълнителни средства за извършване на довършителни работи по недвижимия имот, който е закупен от дружеството. Макар и частично опосредено - чрез преразказ на думите на ищцата, свидетелят установявал и факта на лично подписване от нейна страна на протокола от общо събрание на 18.09.2018 г., както и на съпътстващите документи, включително адвокатско пълномощно за заявяване на промените в търговския регистър, разочарованието ѝ от обстоятелството, че тя лично не участва в увеличението на капитала и съвместното решение на двамата съдружници да не обжалват постановения от длъжностното лице по регистрацията отказ от вписване на увеличението. Апелативният съд е приел свидетелските показания в тази част за достоверни, тъй като те са в синхрон с обясненията на ищцата по реда на чл. 176 ГПК – чрез тях се установяват неизгодни за нея факти (изрично признание, че лично е подписала както протокола от общо събрание на съдружниците, така и пълномощно до адвокат А. И. за заявяване на промените в търговския регистър). Полагането на подписа е осъществено в присъствието на другия съдружник - Р. Ч., при посещението в дома на ищцата, върху предварително подготвени документи. На следващия ден двамата съдружници посетили банката, където ищцата попълнила и подписала - със съдействието на дъщеря си, платежно нареждане за внасяне на сумата по сметка на дружеството от името на Р. Ч.. Посещението в банката и неговата цел се установявало и от показанията на свидетеля К.. При съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства въззивният съд е достигнал до категоричния фактически извод, че на 18.09.2018 г. в [населено място] фактически и присъствено е проведено общо събрание на съдружниците на ответното дружество. Според съда местонахождението на двамата съдружници на едно и също място по едно и също време, при което се е осъществило подписване на документи с удостоверително значение по отношение на дружеството, материализиращо резултата от тяхната обща, съгласувана и единодушна воля за приемане на обективираните в протокола решения, удовлетворява всички нормативни изисквания за провеждане на общо събрание на съдружниците. Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правното съждение, че процесният протокол като частен свидетелстващ документ вярно и по несъмнен начин удостоверява както факта на провеждане на общо събрание на съдружниците на посечената в него дата, така и обстоятелството на приемане на посочените в него решения. Счел е, че удостоверителната сила на протокола, придадена му от нормата на чл. 137, ал. 4 ТЗ, не била оборена - събранието било проведено при спазване на всички изисквания на клаузата на чл. 3.12., раздел IV на дружествения договор, съобразно която, въпреки че не е свикано редовно, общото събрание може да приеме решения, ако на заседанието му присъстват всички съдружници и дневният ред бъде приет единодушно. Фактически то се е провело именно в съответствие с уговорката по чл. 3.12. от раздел IV от дружествения договор - без предварително свикване, при единодушно гласуване на дневния ред и на приетите решения от всички съдружници, при удостоверяване на тяхната воля в процесния протокол. Разглеждайки изложените от ищцата правни доводи за грешка във волеизявлението (тя смятала, че ще участва в увеличението наравно с другия съдружник, както и че е подписала набързо документите, без да ги прочете), апелативният съд е достигнал до правното съждение, че дори и тези факти да са истинни, те не могат да променят извода за фактическо провеждане на общото събрание. Те биха имали значение за валидността на обективираното в протокола волеизявление, но не и за обстоятелството на фактическото провеждане на събранието - чрез подписване на протокола от ищцата едновременно с другия съдружник при спазване изискванията на чл. 3.12. от раздел IV от дружествения договор. Изяснил е, че в подкрепа на извода за фактическо провеждане на събранието са и последващо предприетите от ищцата действия по изпълнение на приетите решения - чрез внасяне на сумата по записаните дялове от капитала по банков път и упълномощаване (в качеството ѝ на управител на дружеството) на адвокат за заявяване на промените в търговския регистър. Въззивният съд е приел за ирелевантни правните доводи на ищцата, че не е разбрала, както че упълномощава адвокат за заявяване на промените в търговския регистър, така и естеството на попълнените банкови документи - те следват по време провеждането на общото събрание и чрез тях не може да бъде променено съждението за неговото фактическо провеждане. От друга страна, дори и да се приеме, че след постановяване на отказ от Агенция по вписванията за вписване на увеличението на капитала ищцата е „узнала” за естеството на приетите решения, респ. за несъответствието на изразената на общото събрание воля с нейната действителна воля, тя - в качеството си на управител, е разполага с възможността да свика общо събрание за тяхната изрична отмяна, което не е сторено. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи апелативният съд е счел за неоснователен предявения отрицателен установителен иск – за установяване със сила на пресъдено нещо, че вписаните обстоятелства (по процесните решения на общото събрание на съдружниците) са несъществуващи. Изяснил е, че оспореното вписване не е по естеството си „вписване на несъществуващо обстоятелство” по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и разясненията на ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС - липсващо (невзето) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, чрез неистинско удостоверяване. В конкретния случай в процеса е установено по несъмнен начин, че вписаното увеличение на капитала на дружеството е възникнало валидно преди датата на вписване в търговския регистър, като съставният за това обстоятелство протокол от 18.09.2018 г. не съдържа неистинско удостоверяване. Тъй като неоснователността на главния иск е възстановила висящността на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 74 ТЗ - за отмяна (като незаконосъобразни) на процесните решения на общото събрание на съдружниците, въззивният съд, като е съобразил, че този конститутивен иск е предявен извън уредения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок, поради което се явява недопустим, е прекратил образуваното въз основа на него съдебно производство като недопустимо. Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроса. Част от тях, с които се иска касационният съд да даде отговор дали несъществуващо обстоятелство е вписаното липсващо, невзето решение на общото събрание, обуславящо неговата нищожност, не отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са от значение за изхода на делото (не са включени в предмета на спора и не са обусловили волята на съда). Отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожността на оспорените решения на общото събрание не са предявявани в настоящото исково производство, поради което не са и разглеждани от съдилищата по същество. Следователно, несъответно на вида и обема на търсената с предявените искове съдебна защита се явява поддържаното пред касационната инстанция правно съждение, че искането към съда е да се обявят оспорваните решения по Протокол № 2/18.09.2018г. за нищожни поради това, че протоколът по чл. 137, ал. 4 ГПК е неистински (неверен) документ, тъй като удостоверителното изявление в документа не отговаря на действителното фактическо положение, като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за нищожност по чл. 124, ал. 1 ГПК. За да обоснове предявения от нея отрицателен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо, че вписването на обстоятелството, представляващо увеличение на капитала на дружеството – съгласно оспореното решение на проведеното процесно общо събрание на съдружниците, ищцата е навела фактическо твърдение, че протоколът, удостоверяващ вземането на това решение, е неистински (неверен), тъй като общото събрание не е провеждано, не са се разисквали въпросите по дневния ред и не са взимани обективираните в протокола като „взети” решения поради обстоятелството, че тя е била въведена в заблуждение относно документите, които е следвало да подпише, като със съзнателни действия Р. Ч. я е подвела, че документите, които С. М. подписва, са документи за увеличаване на капитала, в което участват и двамата съдружници. Имено въз основа на така изложените факти тя поддържа, че на 18.09.2018 г. не е било провеждано общо събрание на съдружниците, не е извършвано гласуване и не са взимани решения за увеличаване на капитала. В т. 3 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС е изяснено, че съединяването на иск за установяване на нищожността на решението на ОС с иск за установяване на пороци при вписването е допустимо, но обстоятелствата на които се основават двата иска са различни, различен е и предметът на установяване, макар и правната последица от уважаването на всеки един от тях да е една и съща - заличаване на вписването. Съобразно основания принцип в българския граждански процес - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), първоинстанционният съд се е произнесъл само по предявените искове – за установяване недопустимостта на вписването по чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ, респ. за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ (увеличението на капитала на дружеството съобразно оспорените решения на процесното общо събрание), разглеждайки като преюдициални въпроси и фактите, на които тези искове са основани. Следователно, предмет на настоящото исково производство не са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 124, ал. 4 ГПК – за установяване със сила на пресъдено нещо на нищожността на оспореното решение на общото събрание на съдружниците, респ. за установяване неистинността (неверността) на протокола, в който то е било удостоверено. Но дори и такива искове да бяха предявени, първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях, а ищцата не е поискала в преклузивния срок по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК първоинстанционното решение да бъде допълнено в смисъла, който поддържа едва пред касационната инстанция. С оглед на вида и обема на търсената от ищцата съдебна защита въззивният съд се е произнесъл по фактическите твърдения, обосноваващи иска за установяване несъществуването на вписването на увеличението на капитала на дружеството – поради невзето (липсващо) решение на общото събрание, който факт се явява преюдициален за правилното решаване на правния спор, предмет на делото. В този смисъл са и тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС – „Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение”. В останалата част – по т. 1, т. 2, т. 4-7 и т. 9-11, вкл., поставените правни въпроси са свързани с изясняване на доказателствената сила в исковия процес на протокола, удостоверяващ взетите решения от общото събрание, процесуалните способи за оспорването на неговата вярност, вкл. прилага ли се производството по чл. 193 ГПК и на кого принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи в исковия процес не/верността на материализираните в него обстоятелства. Тези правни въпроси не отговорят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като те не са обусловили решаващата правосъдна воля на апелативния съд при формиране на своето вътрешно убеждение (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК). За да обоснове своя категоричен правен извод, че в процеса на доказване е изяснено, че на 18.09.2018 г. в [населено място] фактически и присъствено е проведено общото събрание на съдружниците, на което са взети оспорените решения, въззивният съд, след самостоятелен анализ на установените правнорелевантни факти - от събраните по делото доказателствени средства, е достигнал до правното съждение, че удостоверителната сила на протокола, придадена му по силата на чл. 137, ал. 4 ТЗ, не е опровергана, а напротив – установено е, вкл. и чрез признанието на ищцата, обективирано в дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения пред съда, че тя е подписала процесния протокол със съдържанието, което е материализирано в него. В този смисъл, апелативният съд е изяснил, че този частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за неговия издател факти, се ползва с материална доказателствена сила (тя не е обвързваща съда, а се преценява с оглед на останалите по делото доказателства – арг. чл. 175 ГПК). Наистина, съдът е посочил, че при оспорване верността на удостоверените в този документ правнорелевантни факти следва да се приложи разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК, но той не е изградил своето вътрешно убеждение за действително проведеното общо събрание, на което са приети оспорените решения, само въз основа на фактите, удостоверени в този протокол, но съвкупно и във взаимовръзка с признанието на ищцата в дадените пред съда по реда на чл. 176 ГПК обяснения, показанията на свидетеля В. Л., както и на обстоятелството, че полагането на подписа от ищцата върху този документ е осъществено в присъствието на другия съдружник – Р. Ч., при посещението в дома на ищцата и с факта, че тя е упълномощила (в качеството ѝ на управител на дружеството) адвокат за заявяване на промените в търговския регистър. При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е счел за неоснователен предявения отрицателен установителен иск – за установяване със сила на пресъдено нещо, че вписаните обстоятелства (по процесните решения на общото събрание на съдружниците) са несъществуващи, тъй като вписаното увеличение на капитала на дружеството е възникнало валидно преди датата на вписване в търговския регистър, като съставният за това обстоятелство протокол от 18.09.2018 г. не съдържа неистинско удостоверяване. При тези правни съображения е счел за ирелевантни фактическите твърдения на ищцата, обосноваващи предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че не е разбрала, както че упълномощава адвокат за заявяване на промените в търговския регистър, така и естеството на попълнените банкови документи - те следват по време провеждането на общото събрание и чрез тях не може да бъде променено съждението за неговото фактическо провеждане. Дали при анализиране на събраните по делото доказателства въззивният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе едва при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Дванадесетият и тринадесетият въпроси не са обусловили правния извод на въззивния съд, поради което те също не отговорят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – апелативният съд не е приел, че оспорените решения са липсващи (невзети), респ. че на процесното общо събрание е било проведено гласуване по дадения въпрос и въпреки това в протокола от общото събрание е вписано, че е било взето решение. Напротив – той е счел, че вписаното увеличение на капитала на дружеството е извършено въз основа на валидно взето решение на проведено общо събрание на съдружниците при предпоставките на чл. 3.12. от раздел IV на дружествения договор (въпреки че общото събрание не е било редовно свикано, то може да приема решения, в случай че на заседанието му присъстват всички съдружници и дневният ред бъде приет единодушно), като съставеният протокол от 18.09.2018 г. не съдържа неистинско удостоверяване. Четиринадесетият и петнадесетият въпроси не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество с тях се релевират доводи за необоснованост на въззивното решение, които не подлежат на разглеждане в селективното производство по чл. 288 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не трябва да се допуска и на уреденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание, тъй като в правната доктрина и в съдебната практика на ВКС непротиворечиво е изяснявана както доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, вкл. и на такива, които удостоверяват неизгодни за техния автор изявления, така и в какво се изразява формалната доказателствена сила на протокола от проведеното общо събрание на съдружниците в ООД по смисъла на чл. 180 ГПК (от значение е кое лице и в какво качество е удостоверило фактите, свързани с провеждането на общото събрание и взетите на него решения). Следователно, произнасянето по този въпрос от настоящия състав на ВКС не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на съответните правни норми, респ. за развитие на правото - разпоредбите, които уреждат формалната и материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи, са ясни и непротиворечиви. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Макар и ответникът по касационната жалба да е поискал в писмения отговор да му бъдат присъдени съдебни разноски, той не е представил доказателства, че за изготвяне на подадения от него писмен отговор такива са извършени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд