Определение № 1329 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4415/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. А.- С. и Л. Р. С. срещу решение № 1571 от 23.06.2022 г. по в.гр.д.№ 11492 от 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Е въззивен състав, с което е отменено в цялост решение № 20121531 от 21.05.2021 г. по гр.д.№ 31603 от 2016 г. на Софийския районен съд, I ГО, 173 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от А. Д. А.- С. и Л. Р. С. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: апартамент № .... с площ от 47,52 кв.м, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ обект с идентификатор ..... в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], ведно с припадащите се към него площи и права, както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси, доуточнени от ВКС както следва:

1. В правомощията на съда ли е да приеме и разгледа направено оспорване на валидността на договор за продажба /възражение за нищожност на договора/, когато то е направено не при първоначалното представяне на договора като доказателство по делото, а при повторното представяне на това доказателство с преписката за продажба ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с Тълкувателно решение № 5 от 2012 г. по гр.д.№ 5 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 259 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 63 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Собственици ли са лица, придобили имот с валиден договор за продажба от лице, което от своя страна е придобило имота от държавата с договор за продажба, при наличие на административни пропуски при тази продажба, за които е отговорна единствено администрацията ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 140 от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 2725 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 410 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 389 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., както и с решение от 15.03.2007 г. на Съда на ЕС по делото В. и др. срещу България.

3. Кои са критериите за разграничаване на административните пропуски от същественото нарушение на административноправните разпоредби при вземане на решение и сключване на договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ /отм./? По този въпрос се поддържа основанието на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.

В писмен отговор от 16.11.2022 г. ответниците Д. С. Д. и С. П. Д. оспорват касационната жалба и молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от А. Д. А.- С. и Л. Р. С. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за процесния апартамент, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху този имот. Те твърдели, че са собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен на 22.10.1992 г., по време на брака им, за което са представили и нотариален акт. Не са доказали обаче, че праводателят им по този договор П. Х. Д. е бил собственик на имота към датата на продажбата. Установено било по делото, че П. Д. е сключил договор от 30.06.1992 г. за покупка на този имот от държавата по реда на НДИ /отм./, който договор обаче бил нищожен /тъй като самият договор не бил подписан от председателя на ИК на ОбНС или от определен от него член на ИК и заповедта за продажбата също не била подписана от председателя на ИК на ОбНС, както изисквали чл.120 и чл.121 от НДИ /отм.// и като такъв нямал вещноправно действие.

За пълнота на изложеното въззивният съд е посочил, че в случая не била приложима практиката на ВКС, на която се е позовал и първоинстанционния съд /решение № 140 от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 2725 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 419 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 389 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./, според която при добросъвестност на купувачите, придобили държавно жилище без да се възползват от положението, което са заемали в обществото, както и когато няма съществено нарушение на материланоправни разпоредби, а само дребни административни пропуски, за които вина носи администрацията, а не приобретателите, те не могат да бъдат лишавани от своята собственост. Това било така, тъй като в конкретния случай било налице съществено нарушение на материалноправната разпоредба на чл.120 НДИ /отм./, доколкото по делото е установено, че заповедта за продажбата на държавното жилище е била подписана от лице, различно от нормативно определеното, а не е допуснат само административен пропуск.

Не на последно място въззивният съд е посочил, че предвид приетото от него, не следва да обсъжда и се произнася по останалите доводи, с които е сезиран /при условията на евентуалност/ относно нищожността на договора за продажба на имота по реда на НДИ /отм./ поради липса на съгласие на купувача по този договор и праводател на ищците, както и относно придобиването на процесния имот от ответницата Д. Д. по давност.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по първия поставен въпрос: В правомощията на съда ли е да приеме и разгледа направено оспорване на валидността на договор за продажба /възражение за нищожност на договора/, когато то е направено не при първоначалното представяне на договора като доказателство по делото, а при повторното представяне на това доказателство с преписката за продажба ?

Този въпрос е относим към конкретното дело, доколкото оспорването на договора за продажба от 30.06.1992 г. като нищожен поради нарушение на чл.120 и чл.121 от НДИ /отм./ е направено от ответниците не при първото представяне на договора като доказателство по делото /с отговора на исковата молба и до приключване на първото заседание по делото, проведено на 11.07.2017 г./, а едва след второто му представяне заедно с преписката за продажба на 19.06.2018 г. /в молба- становище от 03.07.2018 г., представена след четвъртото съдебно заседание, проведено на 19.06.2018 г., в което е приета преписката/.

Приетото от въззивния съд по този въпрос следва да бъде съобразено с практиката на ВКС по приложението на чл.133 ГПК във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, включително с приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение