Определение № 3468 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1457/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3397/01.04.2024г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 63 от 25.03.2024г. по в.гр.д. № 21/2024г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която, като е потвърдено частично и е отменено частично решение № 97 от 25.04.2023г., допълнено с решение № 186 от 08.08.2023г. и поправено с решение № 187 от 10.08.2023г., по гр.д. № 274/2022г. на Окръжен съд – Сливен, застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на З. Я. Ц. сума над размера от 80 000 до 180 000 лева, а на М. Ц. Ц. и на И. Ц. Ц. суми над размера от по 80 000 лева до 190 000 лева, със законната лихва от 08.06.2022г. до окончателното плащане. Присъдените обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ц. М. Ц., съпруг на З. Я. Ц. и баща на останалите ищци, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.02.2022г. по причина на водача на лек автомобил “Мерцедес МЛ 270“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

С молба-уточнение вх. № 4178/22.04.2024г., подадена в срока за обжалване, застрахователното дружество е уточнило, че обжалва въззивното решение и в частта, в която след частична отмяна и потвърждаване на решението на Окръжен съд – Сливен, на З. Я. Ц. са присъдени общо 8 641. 58 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, със законната лихва от 16.02.2023г. до окончателното плащане.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил направените в хода на производството частични погасявания на присъдените с първоинстанционното решение обезщетения за неимуществени вреди и лихви. На 02.06.2023г. на ищците са били заплатени обезщетения от по 80 000 лева с лихви за забава. Игнорирани са били доводите на касатора за съпричиняване. При явно разминаване в констатациите на вещото лице по приетата автотехническа експертиза с нормативно определения спирачен път при движение от 50 км/ч решаващият съд е следвало да се произнесе по възраженията на страната. Основна причина за настъпване на ПТП е поведението на починалия, който се е движил с около 30% по-висока скорост от разрешената. Въззивният съд не е оценил степента, в която действията на пострадалия обективно за довели до настъпване на вредоносния резултат. Вредите не биха настъпили в същия обем, ако водачът се е движил с нормативно разрешената скорост. Въззивният съд не е извършил самостоятелен анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД с действителното положение, като също така не е анализирал всички факти от значение за спора. Направените разходи от 8 641. 58 лева не са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, а представляват изпълнение на морален дълг на наследниците. От друга страна, следва да бъде съобразен приносът на пострадалия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Извършено частично плащане в резултат на частично признание на иска от страна на ответника, след постановяване на първоинстанционното решение, следва ли да бъде взето предвид в осъдителния диспозитив на въззивното решение при определяне на размера на присъдената сума?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 50075 от 09.05.2023г. по гр.д. № 1719/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 50078 от 14.07.2023г. по гр.д. № 3262/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 202 от 16.03.2020г. по т.д. № 2082/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

2. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и оплаквания на страните, изложени във въззивната жалба?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 83 от 23.06.2015г. по т.д. № 1940/2014г. на ВКС, решение № 136 от 11.01.2021г. по гр.д. № 1865/2019г. на ВКС, решение № 288 от 28.02.2020г. по гр.д. № 134/2019г. на ВКС и др.

3. Длъжен ли е съдът, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, да анализира и съпостави всички задължителни критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства?

Касаторът счита, че по въпроса въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., ППВС № 5/1975г., както и решенията на състави на ВКС по т.д. № 705/2011г., т.д. № 211/2009г., т.д. № 1948/2013г., т.д. № 795/2008г., т.д. № 1197/2021г. и др.

4. За да е налице принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, задължително ли е пострадалият да е създал предпоставки или да е улеснил настъпването на деликта или приносът може да се изразява в действия, които увеличават интензитета/тежестта на деликта или на последиците от него?

Касаторът сочи разрешенията, дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963г. и т. 7 от Тълкувателно решение от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, на които, според него, въззивното решение противоречи.

5. Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени безспорните нарушения на нормативните актове, регулиращи движението по пътищата от страна на пострадалия, за да определи приноса по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД?

Във връзка с този въпрос касаторът се позовава на постановките на т. 7 от ППВС № 17/1963г. и възприетото в съдебните решения по т.д. № 525/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 1117/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 623/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Касаторът счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно (в частта на отхвърленото възражение за съпричиняване), което е основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещните страни по жалбата З. Я. Ц., М. Ц. Ц. и И. Ц. Ц. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователното дружество част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени частично и потвърди частично първоинстанционното решение в частта на присъдените обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че към 05.02.2022г. „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 15.35 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и пресечките за[жк]и[жк], е настъпило пътнотранспортно произшествие. В нарушение на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП П. П. Ч., водач на автомобила „Мерцедес“, е извършил маневра завиване в обратна посока без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“ с ДК [рег.номер на МПС], управляван от Ц. М. Ц., на 44 години. В следствие на удара са били причинени тежки, несъвместими с живота травматични увреждания на Ц. М. Ц. и той е починал. Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача са били приети за установени въз основа на влязла в сила присъда № 12 от 29.06.2023г. по н.о.х.д. № 48/2023г. на Окръжен съд - Сливен (чл. 300 от ГПК). Отделно от това като свидетели в първоинстанционното производство са били разпитани водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ П. П. Ч., както и С. Й. С., присъствал на инцидента. Изслушана е била съдебна автотехническа експертиза (основно и допълнително заключение).

Също съгласно възприетото от въззивния съд, З. Я. Ц., на 43 години към датата на пътния инцидент, е била съпруга на Ц. М. Ц., а М. Ц. Ц., на 16 години, и И. Ц. Ц., на 13 години, негови деца.

С оглед претърпените от всеки един от тях болки и страдания от смъртта на Ц. М. Ц., за справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от 180 000 лева за З. Я. Ц. (при претендирани 200 000 лева) и по 190 000 лева за останалите ищци (при претендирани по 210 000 лева за всяко от децата).

Въз основа на показанията на свидетелите М. К. Р. и С. С. С., близки на семейството, въззивният съд е приел, че загубата на Ц. М. Ц. е довела до коренна промяна на ищците. Те се затворили в себе си, а преди това били сплотено, задружно семейство. Техният съпруг и баща ги обграждал с много любов, бил страхотен човек и добър приятел. Те още го чакали да се върне, не искали да приемат факта на смъртта му. Децата влошили успеха си в училище. Липсвала им сплотеността с присъствието на бащата. Финансово били зле, тъй като майката страдала от онкологично заболяване и имала определен процент трайно намалена работоспособност.

От въззивния съд е било съобразено изцяло и заключението на съдебно-психологичната експертиза относно състоянието на ищците след смъртта на Ц. М. Ц.. Според това заключение З. Я. Ц. и съпругът й са имали продължителна и силна връзка (връзката им е започнала, когато са били 12-13 годишни). По време на онкологичното й заболяване тя е получавала всеобхватни грижи от своя съпруг. Поради това взаимоотношенията им са надхвърляли границите на обичайното, а от смъртта на своя съпруг ищцата е претърпяла психична и емоционална травма с тежки белези на психично страдание от депресивен характер. Емоционалният й свят се изпълнил с гняв. Тя не желае да приеме реалността на загубата и развива ирационални нагласи. Възстановяване на този етап е невъзможно, защото психоемоционалният опит на ищцата е бил свързан единствено и само със съпруга й.

Относно М. Ц. Ц., също въз основа на заключението на експертизата, е било възприето, че смъртта на нейния баща е провокирала бурна реакция на отрицание, която все още доминира. Водещата емоция е гняв. Тя е поддържала необичайно силна връзка с баща си, която е била от значение за овладяване на крайни проявления в поведението й. Доверието, което бащата е проявявал към нея, е имало силно мотивиращ характер. Тя е изтласкала и дълбоко потиснала всички последици от внезапната загуба на баща си.

Смъртта на Ц. М. Ц. е провокирало при И. Ц. Ц. необратими психически процеси с висок интензитет. Наблюдавали са се прояви на потиснатост и спотаен гняв. Връзката с бащата е била силна и е била разрушена във възходящ момент. В периода на юношеството ролята на бащата е водеща и има ключово значение за формиране на определени социални умения. Настъпило е трайно емоционално разстройство с незатихващ характер и тежки последици за психологическото състояние на този ищец. При неговата емоционална уязвимост е липсвала увереност. Налице е бил проблем с установяването на граници, както и е имало склонност за преминаване към действие.

Според въззивния съд от значение при определяне на размера на обезщетенията е била също икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, която се характеризира с инфлационни процеси, поскъпване на живота, както и завишени премии и лимити по застраховката „Гражданска отговорност“.

За неоснователно е било прието възражението на застрахователното дружество, направено в отговора на исковата молба, че причина за пътния инцидент е било и това, че при управлението на мотоциклета пострадалият се е движел със скорост, значително надвишаваща ограниченията в градски условия. Действително мотоциклетистът се е движил със скорост над максимално разрешената за населено място (около 65 км/ч при разрешени 50 км/ч), но съгласно уточненията на вещото лице по приетата допълнителна съдебна автотехническа експертиза (открито съдебно заседание на 30.03.2023г.) и при управление с 50 км/ч е щял да настъпи удар, макар и в по-задната част на автомобила „Мерцедес“ и с по-малка сила. Така неправомерното поведение на пострадалия, изразяващо се в движение с превишена скорост, не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Посоченото от вещото лице, че „ударът може би щеше да бъде с по-малка сила“ сочи на предположение, несигурност, поради което, според въззивния съд, не може да се приеме за категорично доказан принос за настъпване на вредите, обосноваващ намаляване на обезщетението.

В този смисъл въззивният съд не е възприел изводите на първоинстанция съд за дължим базов размер на обезщетенията от по 160 000 лева, съответно за съпричиняване, при което обезщетенията да бъдат намалени на 130 000 лева за всеки от ищците.

Ищците са обжалвали първоинстанционното решение в частта на отхвърлената част от исковете за неимуществени вреди, а застрахователното дружество – ответник – за присъдените за тези вреди обезщетения над размера от по 80 000 лева за всеки от ищците. В частта на присъдените обезщетения от по 80 000 лева първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила. Към въззивната жалба на застрахователното дружество са били приложени преводни нареждани за кредитен превод за сумите от по 80 000 лева на обезщетенията (с лихвите до 02.06.2023г.).

При тези установени обстоятелства първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловил неговия изход. Това е, тъй като въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в частта, с която на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди до размера от по 80 000 лева, не е било предмет на въззивната жалба на застрахователното дружество. Приложените преводни нареждания от 02.06.2023г. не са били обсъждани като доказателства. Така не е налице хипотеза на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по приложение на която е поставеният въпрос – задължение за съобразяване от съда и на фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Вторият процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да отговори на доводите и оплакванията във въззивната жалба е въпрос от значение за изхода на делото. Според касационната жалба на застрахователното дружество въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил доводите на страната в подкрепа на заявеното възражение за съпричиняване.

По отношение на този въпрос не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не се установява противоречие на въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), нито казуалната практика на този съд в посочените от касатора съдебни решения. От въззивния съд е обсъдено възражението на касатора за съпричиняване (движение със скорост, значително надвишаваща ограниченията в градски условия – 50 км/ч), но то е прието за неоснователно въз основа на направено от вещото лице уточнение при приемането на допълнителоното заключение на съдебната автотехническа експертиза. Правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд във връзка с възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да бъде съобразявана във фазата по допускане на касационно обжалване.

Третият въпрос на касатора (материалноправен) относно критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди отговоря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросът е поставен във връзка с определянето на конкретния базов размер на обезщетенията за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, по който размер се е произнесъл въззивният съд.

Във връзка с въпроса не е осъществен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), приложимо и при предявен пряк иск срещу застраховател по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смърт на съпруг или родител при пътнотранспортно произшествие, при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. По настоящото дело тези, а и всички относими обстоятелства са посочени и съобразени от въззивния съд. По-конкретно съдът се е съобразил със сравнително младата възраст на пострадалия при ПТП Ц. М. Ц.; личността му на отговорен и всеотдаен съпруг и баща, който е сплотявал семейството; неговата силна емоционална връзка с всеки един от ищците; внезапната му загуба, причинила тежко душевно страдание на неговите съпруга и деца; здравословното състояние на съпругата и голямата й привързаност към пострадалия; решаващата роля на пострадалия като баща с оглед възрастта на децата; моралната и финансова подкрепа, която той е оказвал на всички и която с неговата смърт е била изгубена.

Четвъртият въпрос на касатора (материалноправен) не е от значение за изхода на делото. Той е свързан с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е оценил степента, в която действията на пострадалия обективно са довели до настъпване на вредоносния резултат, т.е. е предпоставен от възприето съпричиняване, при което следва да се определи и неговия обем. Въззивният съд изобщо е отрекъл поведението на пострадалия да е в причинна връзка с пътния инцидент.

Петият материалноправен въпрос относно задължението на съда да съобрази правомерно ли е било поведението на пострадалия при пътния инцидент с оглед възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и допълнителния по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отговор на въпроса може да бъде изведен от задължителната практика на ВКС. За да има съпричиняване, поведението на увреденото лице (пострадалия) трябва да е противоправно. Съгласно мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС на РБ, приносът на увредения (пострадалия) – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. С решението си въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика. Той е възприел, че е било налице противоправно поведение на Ц. М. Ц., управлявал мотоциклета със скорост над разрешената. Но според въззивния съд е останало недоказано, че това поведение е довело до сблъсъка с лекия автомобил „Мерцедес“, съответно до смъртта на Ц. М. Ц..

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД част.

От името на насрещните страни в производството е поискано присъждане на разноски, но такива не се установяват и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК относно разноските.

Воден от горното съдът