Определение № 5398 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5025/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 70682 от 27.07.2023 г., подадена от А. Ю. Х., Ю. Н. И., М. Н. Х. и Г. Н. Х., чрез адвокат Ц. Г. от САК, срещу въззивно Решение № 3188 от 15.06.2023 г. по в.гр.д.№ 13523/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение № 20148478 от 29.06.2021 г. по гр.д.№ 17633/2003 г. на Софийски районен съд, и е оставена без уважение като неоснователна молба вх.№ 25022493 от 09.02.2021 г., депозирана от Ю. Н. И. за обезсилване по право на Решение № 415512 от 25.05.2018 г. по гр.д.№ 17633/2003 г. на Софийски районен съд. Ответникът по жалбата Д. М. Д. е депозирал отговор чрез адвокат Р. Р. от САК. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Писмен отговор е постъпил и от ответника по жалбата Ц. Г. М. чрез адвокат К. М. от САК. Поддържа, че касационната жалба е основателна, а въззивното решение - неправилно. По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С Решение № 415512 от 25.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 17633/2003г. по описа на СРС, 53 състав, във втората фаза по извършването на съдебната делба е поставен в дял на Д. М. Д. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м., заедно с мазе под кухнята и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1 050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ *-* от кв. 23, по плана на [населено място]. м. „Б.. Ц. Б. ІІІ”, като Д. М. Д. е осъден да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на Ц. Г. М. сумата от 33 512,50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в сила. Не се спори, че в посочения срок Д. М. Д. е заплатил главницата, но не и лихвата. На 09.02.2021 г. е депозирана молба от третото лице-помагач Ю. Н. И. за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот. Въззивният съд е дал възможност и с вносна бележка от 25.01.2023 г. Д. М. Д. е внесъл по сметка на А. Ю. Х. сумата 1 700 лв. – законна лихва върху главницата от 33 600 лв. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.), приложим в разглеждания случай на основание § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съгласно чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и ал. 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, в който смисъл е и чл. 349, ал. 6 ГПК. Съгласно т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял не на прехвърлителя, а на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя, като вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда. Предвид изричното изявление на Ю. Н. И. в молбата от 09.02.2021 г. и липсата на спор между страните в тази насока, плащането на сумата 33 600 лв. в полза на А. Ю. Х. е по посочена от приобретателите сметка и се отнася за присъденото в полза на техния праводател Ц. Г. М. уравнение, поради което изпълнението е извършено надлежно за посочената сума. Началният момент, от който се дължи заплащането на законна лихва е моментът на влизане в сила на решението за възлагане и такава се дължи до деня преди извършване на плащането на сумата от 33 600 лв. – 17.12.2020 г. включително. Нейният размер възлиза на 1 629,21 лв. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е превел сумата от 33 600 лв., а дължимата главница възлиза на 33 512, 50 лв., то платената лихва е в размер на 87,50 лв. Така незаплатената законна лихва върху присъденото уравнение възлиза на 1 541,71 лв. При тези факти въззивният съд е приел, че жалбоподателят е изпълнил в рамките на законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане определеното от съда уравнение, както и е погасил част от задължението си за заплащане на законна лихва. Налице е спор между страните относно последиците от неизпълнение на задължението на жалбоподателя да заплати в горепосочения срок пълния размер на дължимата законна лихва върху уравнението. Съгласно т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, срокът за изпълнение и плащането на сумите по решения по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК, има характеристиката на отлагателно условие за проявление конститутивното действие на влязлото в сила решение по възлагане. Приемане на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона, е недопустимо. Ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в шестмесечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. При преценка основателността на релевираните от страните доводи и възражения въззивният съд е приел, че формата на неизпълнение на задължението на съделителя, на който е възложен делбения имот, която е релевантна за обезсилване по право на решението за възлагане, е регламентирана в чл. 288, ал. 7, изр. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК - ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. При така очертаната в разглежданата норма предпоставка, е направен извод, че правнорелевантната форма на неизпълнение от страна на съделителя, на който е възложен делбения имот, е незаплащане на уравнението в рамките на законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. Не всяка форма на неизпълнение на задълженията на съделителя, на който е възложен делбения имот, има за последица обезсилване по право на решението за възлагане, а само неизплащането в законоустановения срок уравнение. Това не води до отпадане на задължението на съделителя, на който е възложен делбения имот, да заплати дължимата законна лихва, но само липсата на плащане на законната лихва, при пълно заплащане на сумата за уравнение на дела на другия съделител в рамките на 6-месечния срок, не може да послужи като основание за обезсилване по право на решението за възлагане. Въззивният съд е приел, че в случая не е налице неяснота на разглежданата норма, която да се преодолее чрез корективно тълкуване. Тази правна регламентация пряко кореспондира с правната уредба на развалянето на договора и въведената в нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД забрана за разваляне на договора, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Така е обоснован извода, че не са налице предпоставките на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 6 ГПК, и искането за обезсилване на решението за възлагане се явява неоснователно. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Какви са последиците за съделителя, на когото е възложен делбения имот, в случай, че не изпълни задължението си за заплащане на пълния размер на уравнението на дела на другия съделител, ведно със законната лихва, в 6-месечния срок, предвиден в чл. 349, ал. 5 ГПК; 2. Какви са процесуалните възможности пред съделителя, който следва да получи уравнение на дела си съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 5 ГПК, в случай, че съделителят, на когото е възложен недвижимия имот, не изпълни изцяло задължението си за изплащане на уравнението, ведно със законната лихва; 3. Може ли въззивният съд да отмени решението, с което първоинстанционния съд е обезсилил по право решението за възлагане на делбения имот, и вместо това да остави без уважение молбата за обезсилването му от съделителя-кредитор, въпреки че съделителят, на когото е възложен делбения имот, не е изплатил сумата за паричното уравнение на дела на другия съделител заедно с лихвите в 6-месечния срок по чл. 349, ал. 5 ГПК. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 60294 от 22.12.2021 г. по гр.д.№ 970/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 50455 от 03.11.2022 г. по гр.д.№ 1774/2022 г. на ВКС, І г.о. и Определение № 127 от 20.03.2013 г. по гр.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване първия въпрос от изложението, коригиран от ВКС в питането „Какви са последиците за съделителя, на когото е възложен делбения имот, в случай, че не изпълни задължението си за заплащане на пълния размер на уравнението на дела на другия съделител, ведно със законната лихва, в 6-месечния срок, предвиден в чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) ?“ (с оглед приетия за приложим към казуса закон), който се явява разрешен в противоречие с т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия