Определение № 50846 от 18.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3128/2022 г.

Обжалвано е решение от 15.02.2019Г. по гр.д.№840/2018г. на ОС Хасково, с което е определено местоживеене на непълнолетно дете, режим на лични отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и е дадено заместващо съгласие детето да пътува в чужбина. Жалбоподателят – М. С. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване. Ответницата С. Т. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е изменил определените с решение от 25.05.2017г. по гр.д.№625/2017г. на РС Димитровград мерки относно местоживеенето на детето и режима на лични отношения с бащата, като е постановил, че детето Т. М., родено на 29.07.2011г., ще живее при майката С. Т. в Германия, а бащата М. С. ще има право да вижда и взима при себе си детето две съботи и недели месечно, от 10 ч. на съботата до 17 ч в неделя, ако бащата и детето се намират на територията на една и съща държава и след предварително уведомяване на майката, 7 дни по време на Коледната ваканция от 10 ч. на първия ден до 17 ч на последния в нечетните години, 5 дни от Великденската ваканция от 10 ч на първия ден до 17 ч на последния всяка четна година, 30 дни през време на лятната ваканция от 10 ч на първия ден до 17 ч на последния, като майката взима детето от адреса на бащата н РБ или друго уговорено място през време на лятната, коледна и великденска ваканции. Съдът е дал и разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува до Германия и останалите държави членки на ЕС за срок от пет години-в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане. По отношение на решението в тази му част касационната жалба на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК следва да се остави без разглеждане. Установено е, а и не е спорно, че с влязло в сила решение по гр.д. № 625/2017 г. на РС – Димитровград бракът между С. С. и М. В. е прекратен, а родителските права на малолетното дете Т. В. са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения с бащата. Съдът, анализирайки доказателства по делото, е приел, че са се променили обстоятелствата, при които първоначално са определени мерките, тъй като майката към момента разполага с по-добри възможности за осигуряване израстване и развитие на детето, между тях има много добри отношения, има дом в Германия и може да бъде подпомагана от новия си съпруг и своите родители при отглеждането му. Съобразено е и желанието на детето да живее с майката. Взет е предвид и факта, че майката има още едно дете от новия брак и между двете деца е установена връзка, както и че детето започнало да учи немски език, като то и към момента на постановяване на решението живее с майката и са установени добри отношения с новия съпруг, който има постоянна работа в Германия. От представените по делото доказателства се установява, че съпругът на ищцата е адресно регистриран в Германия, където по силата на трудов договор работи като шофьор на камион и е наел/безсрочно/ къща находяща се в [населено място], Германия. От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], е констатирано, че след развода малолетното дете се обгрижва от неговата майка, която според социалният работник притежава родителски капацитет и личностни качества за отговорно родителство, а семейната среда, в която детето израства не е рискова. В доклада е изтъкнато, че детето е споделило желанието си да живее в Германия в семейството на майка си. Излушана в съдебно заседание майката е заявила, че желае да предостави на детето си всички възможности за развитие. Ищцата е посочила, че с детето никога не са се разделяли и то се чувствало прекрасно в новото семейство на майката. Изслушан в съдебно заседание бащата е заявил, че иска детето да познава всичките си роднини и че пред него детето е заявило, че иска да живее при него. Бащата твърди, че с способен да се грижи за детето като разполага с жилище и имал финансова възможност, а майка му ще помага при отглеждането на детето. В съдебно заседание проведено на 17.08.2018 г. е изслушано и малолетното дете, което е заявило, че иска да замине в Германия и да ходи на училище там. Детето е заявило, че желае от време на време да ходи при баща си и новата му приятелка, но най – много иска да живее с майка си. Съдът не е отрекъл родителските качества на бащата и му е определил максимално разширен режим на лични отношения, като го е съобразил с интереса на детето. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да назначи особен представител на детето в производство в което се определя неговото местоживеене,за задължението на съда да следи за интересите на детето, кой е съда който следва да разгледа иска, когато се определя местоживеене в чужбина, може ли решението да се основава на проведен разпит на дете което е на 11г.,за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и доводи на страните, пред кой съд следва да предяви иска родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, когато той иска да бъде изменено решението на съда за определяне местоживеене на детето извън РБ, как ще се реализират личните контакти с дете през периода на отсъствието му от РБ, коя социална служба следва да представи доклад за възможностите за отглеждане на детето- местната или чуждата, приемащата и допустимо ли е доказването на условията за живот на детето чрез гласни и писмени доказателства. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че предявният иск е недопустим и решението е недопустимо, тъй като българският съд не може да правораздава на територия извън тази на РБ-основание за допускане на касационно бжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че решението не е недопустимо, тъй като е постановено по надлежно предявен иск и по отношение на легитимирани страни. Съдът се е произнесъл по спор между български граждани и по отношения на правоотношения възникнали на територията на РБ. Не е налице и основанието сочено от жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по поставените от него въпроси, които касаят преценката, която следва да направи съда когато определя местоживеене на непълнолетно дете и режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права. В практиката на ВКС се приема, че мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който след развода не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето с двамата родители / р. по гр.д. №1879/71 г. и по гр.д. №28/72 г. на второ г.о. на ВС/. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда / р. по гр.д. №433/73 г. на второ г.о. на ВС/. Разпоредбата на чл.29, ал.2 от СК, отм./аналогична сега е на чл.59, ал.9 от СК/ има предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на развода и променили съществено обстановката и начина на отглеждане на детето, влошили ги така, че с оглед интересите на детето се налага изменение на взетите мерки и предписване на нови / р. по гр.д. №1095/71 г. на ВС, второ г.о./. В постановеното за уеднаквяване на практиката ППВС №1/74 г. е посочено, че начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни По смисъла на чл. 29, ал. 2 СК под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. В практиката, споделена и в решение от 24.07.2013г. по гр.д.№911/2012г., четвърто г.о. на ВКС се приема също така, че желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. За промяна на определения режим на лични отношения между детето и родителя са от значение както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. При спазване разпоредбата на чл. 59, ал. 9, вр. ал. 4 СК и дадените по-горе разяснения, въззивният съд е постановил промяна в първоначалния режим на лични отношения между детето и бащата. С постановените по реда на чл.290 ГПК - решение №147/ 04.06.2014г. по гр.д.№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/ 2014 г. на ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС и др. е прието, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето. Въпросът задължен ли е съдът да събира доказателства с оглед защита на интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, е разрешен в съответствие с константната съдебна (включително сочените от касаторката ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и решение № 280 по гр.д. № 888/2010 г., IV г. о., ВКС), съгласно която при спор за родителски права съдът съобразява факти и допуска доказателства и служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните, тъй като в това производство водещ е интересът на детето. В съответствие с установената практика, с оглед защита интересите на малолетното дете, съдът е изслушал социален доклад относно възможностите на родителите за осигуряване условия за отглеждане на детето и е изслушал детето, като е оценил фактите наред с останалите доказателства по делото. Въпросите пред кой съд следва да предяви иска родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, когато той иска да бъде изменено решението на съда за определяне местоживеене на детето извън РБ и как ще се реализират личните контакти с дете през периода на отсъствието му от РБ, не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда, за необходимостта да бъде променено местоживеенето на детето и режима на лични отношения на детето с бащата. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 700 лева. Предвид изложените съображения, съдът