Определение № 512 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5184/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 5767/08.07.2016 на Софийския градски съд по гр.д. № 14462/2015 в частта, в която е потвърдено решение № 49/09.05.2014 на Софийския районен съд по гр. д. № 4839/2013, с което са отхвърлени предявените искове за сумата 8.537,70 лева обезщетение по чл. 117, ал. 1 вр.чл. 118, ал. 2 ЗДАНС със законните лихви на основание чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Н. С. Н., представляван от адв. П. П. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното значение на добросъвестността на органа по назначение при избора на основание за прекратяване на служебното правоотношение за определяне на основанието и размера на дължимото обезщетение при прекратяване на правоотношението, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Д. „Н. с.”, С., представляван от експ. Б. Г. е оспорва, като счита, че не е формулиран правен въпрос нито е обосновано значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че основанието на предявения иск е наличието на право на пенсия към момента на прекратяване на служебното правоотношение, а позоваването на евентуална недобросъвестност на ответника не е направено с исковата молба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДАНС при определяне на размера на обезщетението по чл. 117 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в агенцията без приравнения трудов стаж. Според чл. 118, ал. 2 ЗДАНС извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение при прекратяване на правоотношението по чл. 110, ал. 1, т. 2 – поради придобиване на право на пенсия, когато държавният служител е прослужил последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1. По делото няма спор, че ищецът е прослужил последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1, но служебното му правоотношение е прекратено по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗДАНС – поради съкращение. По делото не се твърди нито са представени доказателства ищецът да е прекратил служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по повдигнатия правен въпрос. Предявеният иск се основава на придобито право на пенсия към момента на прекратяване на служебното правоотношение, а основанието недобросъвестност на ответника при прекратяване на правоотношението един ден преди придобиването на право на пенсия не е предявено с исковата молба нито с въззивната жалба. То е предявено едва с касационната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение