Определение № 60461 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1064/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] /НАП/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 55 от 23.04.2020 г. по гр.д.№ 139/ 2020 г., с което след като е отменено изцяло решение на Несебърски районен съд по гр.д.№ 723/ 2018 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Стамали“ ЕООД, [населено място], Г. П. Г., Е. Х. Г., К. И. С. и Г. Г. С. иск квалифициран по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК, за прогласяване за недействителен по отношение на държавата, на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен нотариален акт № 30/ 12.06.2014 г., том ***, рег.№ ****, н.д.№ 1193/ 2014 г. на нотариус рег.№ ***, с който „Стамали“ ЕООД, в качеството му на длъжник на държавата, с установени с ревизионен акт №[ЕИК]/ 11.12.2013 г., публични задължения в общ размер от 54 605,79 лв, продало на Г. П. Г. и К. И. С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... с административен адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, находящ се в сграда № 2 с предназначение за жилище, апартамент със застроена площ от 84,46 кв.м., ведно с 12,32 кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със съответната идеална част от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място] ... Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: материалноправен въпрос какви са специфичните предпоставки, въз основа на които се установява наличието на субективния елемент „намерение за увреждане на публичните взискатели“ по смисъла на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК; и процесуалноправен въпрос длъжен ли е съдът а изложи мотиви на базата на всички събрани по делото доказателства за наличието или не на факта за намерението за увреждане по смисъла на цитираната разпоредба. Касаторът поддържа, че във въззивното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответната страна „Стамали“ ЕООД, [населено място], не взема становище по жалбата. Ответните страни Г. П. Г., Е. Х. Г., К. И. С. и Г. Г. С. оспорват жалбата. Излагат съображения по правилността на обжалваното решение, без да вземат конкретно становище по наличието на основания за допускане на касационния контрол. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че ответното дружество „Стамали“ ЕООД било вписано в търговския регистър първоначално с управител Б. Б. Ф., която сключила граждански брак на 29.01.2005 г. с П. Ф.. Последният бил упълномощен от съпругата си да представлява дружеството. По силата на заповед за възлагане на ревизия № 1300951/ 24.04.2013 г., връчена на 07.05.2013 г., по отношение на „Стамали“ ЕООД започнало ревизионно производство. В неговия ход, с договор за покупко – продажба от 26.08.2013 г., ответникът „Стамали“ ЕООД придобил от „Сле Груп“ ООД правото на собственост върху процесния недвижим имот. Ревизията на „Стамали“ ЕООД приключила с издаден ревизионен акт №[ЕИК]/ 11.12.2013 г., с който били установени публични задължения в общ размер от 54 605,79 лв, от които главница 47 551,70 лв и лихви за просрочие 7 054,09 лв. Ревизионният акт бил връчен на 21.12.2013 г. на управителя на „Стамали“ ЕООД – Б. Ф.. Срещу акта била подадена жалба, която била оставена без уважение с влязло в сила на 17.07.2015 г. решение №1173/ 01.07.2015 г. по адм.дело № 917/ 2014 г. на Административен съд – Бургас. С договор за учредяване на ипотека, оформен в нотариален акт от 18.03.2014 г., върху процесния имот била учредена ипотека в полза на „Ем Джи Финанс“ АД за обезпечение на задължение по договор за заем със „Стамали“ ЕООД в размер на 44 000 лева. С нотариален акт № 30/ 12.06.2014 г., том ***, рег.№ ****, н.д.№ 1193/ 2014 г. на нотариус рег.№ ***, „Стамали“ ЕООД продало процесния имот на ответниците Г. П. Г. и К. И. С. през време на браковете им съответно с Е. Х. Г. и Г. Г. С.. На 20.06.2014 г. ипотеката върху имота била заличена. От свидетелските показания съдът установил, че семействата С. и Г. от години летували в апартамент, находящ се в [населено място]. Те имали намерение да закупят съвместно друг ваканционен апартамент. Узнали, че в [населено място] се продава апартамент от П. Ф. и го огледали. При огледа Ф. обяснил, че има строителен бизнес и спешно му трябват пари, за да въведе в експлоатация сградата и да погаси ипотеката, която тежи върху имота. Апартаментът бил на замазка и шпакловка. Ответниците се свързали с адвокат, който изготвил документите за сделката, проверил имота за тежести и продавача за задължения спрямо НАП. Ф. обяснил, че парите от сделката му трябват и за адвокат, защото блъснал някаква жена. Заради спешната нужда на Ф. от пари, страните се договорили за цена от 18 000 лева в брой, макар че преди това имотът бил обявен за продажба при цена от 25 000 лева. След продажбата, на 08.04.2015 г. в търговския регистър била вписана промяна в собствеността и управлението на „Стамали“ ЕООД, като дружествените дялове били продадени от Б. Ф. на Т. Е. Х.. На 29.07.2016 г. срещу П. Ф. влязла в сила присъда, с която бил осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим за допуснато на 01.06.2013 г. след употреба на алкохол пътнотранспортно произшествие със смърт на трето лице. При тези фактически установявания въззивният съд извел, че процесната сделка не е недействителна спрямо държавата, тъй като не е извършена с намерение за увреждане на публичен взискател. Посочил, че само обективния факт на сключване на договора за покупко – продажба след връчване на заповедта за възлагане на ревизия не презумира намерението за увреда. Намерението можело да се докаже както с пряко доказване, така и с косвено такова, но в случая не било проведено нито едно от двете. Напротив, ответниците провели насрещно доказване за липсата на такова намерение. Тя се извеждала от следните факти: процесният имот бил придобит от ответното дружество след връчване на заповедта за възлагане на ревизията при възможност да се купи не на името на дружеството, а на физическо лице; същият бил ипотекиран на 18.03.2014 г. в полза на друг кредитор и държавата не би се удовлетворила от сумата, получена при проданта му; продажбата е извършена с цел получаване на средства за погасяване на други задължения – по заема, обезпечен с ипотека и покриване на разходите за наказателно производство срещу П. Ф.; ипотеката била заличена непосредствено след сключване на сделката от 12.06.2014 г. очевидно като част от продажната цена. Затова съдът намерил, че процесната сделка не била сключена от „Стамали“ ЕООД с намерение за увреждане на публичен взискател, а по други причини, поради което тя не била недействителна по отношение на държавата. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателя правни въпроси обуславят обжалваното решение, но неоснователно касаторът поддържа, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Нито един от приложените към изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни актове не разрешава поставените въпроси по противоположен начин в сравнение с разрешенията на въззивния съд. Напротив, този съд е съобразил установената практика, според която намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия последиците на относителната недействителност фактически състав в хипотезата на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК и решаващият спора по същество съд е длъжен да изложи мотиви на базата на всички събрани доказателства за наличието /или не/ на факта на намерението за увреждане. Съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да направи преценка на доказателствата, относими към наличието или липса на намерението за увреждане на публичния взискател като отчете, че мисловно-емоционалното състояние на длъжника /респ. на неговите управителни органи/ няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор. По конкретното дело съдът е изложил мотиви кои са доказателствените факти по отношение на твърдяното от касатора намерение на управителя на „Стамали“ ЕООД да увреди държавата, посочил е, че сключването на сделката не доказва само по себе си такова намерение и че други доказателства за наличието му няма. След това е посочил установените във връзка с твърденията на ответниците доказателствени факти и е намерил за установени от тях други причини за сключване на сделката, а не намерение за увреждане на публичния взискател. Правилността на тази преценка на въззивния съд не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК, но тя е направена при съобразяване на установената практика, а не в противоречие с нея. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице твърдяните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и