Определение № 163 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 103/2012 г.

Производството по делото е спряно във фазата на произнасянето по чл. 288 от ГПК, на осн. чл. 292 от ГПК до приемане на ТР по тълкувателно дело № 11/12г. Тълкувателното решение е прието и обявено на 21 март 2013 год. С това е налице предпоставката за възобновяване на производството по делото на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК, като то започва от онова действие, при което е било спряно - ал. 3. В производството по чл. 288 от ГПК ВКС намира следното: Производството е образувано по касационна жалба на И. Г. М. чрез адв.Г. П. – процесуален представител, срещу въззивно решение №432 от 07.11.2011г. на КОС, постановено по в.гр.д.№ 596/2011год. в частта, с която е отменено решение №405/25.05.2011 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д. № 991/2008 г., по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен искът за делба, предявен от Е. Г. М. срещу Н. Г. П., Н. Г. М., И. Г. М. и Н. Г. Н. по отношение на следния земеделски имот: овощна градина в м. Г.., с площ от 2.029 дка, осма категория, представляваща имот №.... по плана за земеразделяне на [населено място], [община], и вместо това е постановено допускане на съдебна делба на следния земеделски имот: овощна градина в м. Г...., с площ от 2.029 дка, осма категория, представляваща имот N .... по плана за земеразделяне на [населено място], [община], образуван от имот N...., съгласно скица - проект N Ф.../....г. на имот N....., заверена от ОСЗ - К., при съседи: имот N.... - на И. М., имот N .... - на наследниците на В. Г., кад. N ..... - полски път, имот N ..... -на наследниците на Е. П. и имот N ..... - на наследниците на В. А. П. между: Е. Г. М., Н. Г. П., Н. Г. М., И. Г. М. и Н. Г. Н. при права – по 1/5 ид. ч. за всеки от съделителите. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по уточнения от съда въпрос: Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на тази констатация кому е възложена доказателствената тежест. Във връзка с твърдението, че поставеният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика, касаторът се позовава на Р №216 от 17.03.2010г. по гр.д.№ 961/2009г. на ВКС, ІГО, постановено по реда на ГПК/отм./, Р №397 от 27.05.2010г. по гр.д.№711/2009г. на ВКС, ІГО, и Р №976 от 17.03.2010г. по гр.д.№2769/08г. на ВКС, ІГО, и двете постановени по реда на чл.290 ГПК. И в трите съдебни акта се приема, че по правната си природа нотариалният акт, с който се признава право на собственост или други вещни права върху недвижим имот, е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК с обвързваща доказателствена сила досежно признатото от нотариуса право и при оспорването му доказателствената тежест пада върху страната, която го оспорва и на която този акт се противопоставя. Ответните страни Е. Г. М., Н. Г. П., Н. Г. М. и Н. Г. Н. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: Производството е делбено във фаза по допускане на делбата. С атакуваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът за делба на процесната овощна градина е отхвърлен и е постановено ново, с което този недвижим имот е допуснат до делба между съделителите при равни права – за всеки по 1 /5 ид.част. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че при направеното от ищеца оспорване на констативния нотариален акт, с който съделителят И. Г. М. се легитимира като изключителен собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, доказателствената тежест пада върху страната, която се ползва от акта, съответно в негова тежест е да установи фактите и обстоятелствата, релевантни за придобивното основание по чл.79 ЗС, което тази страна не е сторила в процеса. По поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е налице основание за допускане на обжалването на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Приетото от въззивния съд противоречи на приетото от ВКС в ТР по т. д. № 11/12 г. и в цитираните актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, посочени в изложението. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о