Определение № 41 от 26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Т. срещу решение № 260482/21г., постановено по гр.д. 2771/20г. на Пловдивски окръжен съд, с което е признато за установено, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, несъществуващо вземане на И. П. Т. спрямо ищцата Л. П. Ч. в размер на 6745лв. на основание договор за цесия от 09.05.2016г., представляващо припадаща се на последната част от задължението и в качеството на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2005г., което вземане е предмет на изпълнение по изп.д. №3/2009г. по описа на ЧСИ Х. С. с рег.№ 909 и район на действие Окръжен съд [населено място], образувано по изпълнителен лист от 17.12.2007г., издаден в полза на Банка ДСК ЕАД. В касационната жалба са изложени доводи, че И. Т. чрез договор за цесия е придобил вземането на Г. Ф. към Л. Ч., произтичащо от плащане, извършено от Ф. към банка ДСК ЕАД по договор за потребителски кредит, предоставен на В. А. В., по който договор Л. Ч. и Г. Ф. са съпоръчители. Според касатора, Л. Ч. дължи освен припадащата и се част от платеното, още и законната лихва върху тази сума от датата на плащането до датата на издължаването. Поради това сумата от 6745лв., които Л. Ч. е платила по изпълнителното дело, е недостатъчна за погасяване на задължението и, тъй като когато сумата не е достатъчна за погасяване на целия дълг, първо се погасяват разноските и лихвите, а след това главницата. В изложението към жалбата се поставят следните въпроси: „Дължи ли се законна лихва на поръчителя, който е изпълнил задължението на главния длъжник, от другия съпоръчител? Надлежно легитимиран ли е да поиска образуване на дело цесионер въз основа на изпълнителен лист, който е издаден на удовлетворения кредитор, в чиито права се е суброгирал цедентът? Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?“. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите не са обуславящи за изхода на делото (липсва общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК), и също така не се установява въззивния съд да е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че банка ДСК ЕАД, заради невърнат потребителски кредит, се е снабдила с изпълнителент лист, издаден на 17.12.2007г., срещу кредитополучателя В. В. и съпоръчителите Л. Ч. (ищцата) и Г. Ф.. В хода на изпълнителното дело съпоръчителят Г. Ф. е платил цялото задължение от 11845,41лв., на дата 17.11.2008г., и се е суброгирал в правата на банката по издадения изпълнителен лист като взискател по изпълнителното дело. С договор за цесия от 09.05.2016г. Г. Ф. е прехвърлил на И. Т. (ответника) всички вземания, които има срещу кредитополучателя и съпоръчителя Л. Ч., като вземанията от последната са 6745лв. ,заедно с всички лихви, привилегии и обезпечения. Въз основа на договора за цесия И. Т. е конституиран като взискател на мястото на Г. Ф.. На 26.01.2018г. Л. Ч. превежда дължимите от нея суми по изпълнителното дело, като припадащата и се част от 6745лв. е преведена на цесионера. Поради извършеното плащане изпълнителното дело срещу Л. Ч. е прекратено. Взискателят И. Т. е поискал и получил оригиналния изпълнителен лист от изпълнителното дело, и е образувал, въз основа на него, ново изп.д. №3/2019г. по описа на ЧСИ Х. С. с рег.№ 909 и район на действие Окръжен съд [населено място]. Въз основа на тези факти, по предявения от Л. Ч. отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че ищцата не дължи на И. Т. сумата от 6745лв., която се претендира по изп.д. №3/19г., образувано по изпълнителен лист от 17.12.2007г., издаден в полза на ДСК ЕАД. Доводите на въззивния съд са следните: Платилият съпоръчител, като се е суброгирал в правата на банката, има вземане срещу Л. Ч. само за сумата от 6745лв., по издадения изпълнителен лист в полза на ДСК ЕАД, на основание чл. 429 ГПК. Тъй като ищцата е платила задължението си по този изпълнителен лист, въззивният съд е заключил, че отрицателният установителен иск е основателен. Ясно е изразената воля на въззивния съд, че по този изпълнителен лист, издаден в полза на ДСК ЕАД, и конституирани в последствие като взискатели последователно суброгиралия се съпоръчител Г. Т., и след това цесионерът на Ф.- И. Т., ищцата дължи само сумата от 6745лв., и не дължи лихва за забава от 17.11.2008г.. Това се констатира от настоящата инстанция във връзка с възражението на И. Т., че сумата от 6745лв. не е достатъчна за удовлетворяване на вземането му, защото според ответника ищцата дължи законна лихва върху тази сума от 17.11.2008г., поради което платената в изпълнителното производство сума от 6745лв. следва да погаси първо разноските и лихвите, и не е достатъчна за погасяване на главницата. Настоящият състав на ВКС намира по първия въпрос следното: Суброгацията в правата е винаги до размера на платеното, тя зависи от обема на регресните права (в този смисъл решение №122/14г. на І ТО и решение №842/07г., постановено по т.д. №409/07г. на ТК). Ето защо по издадения изпълнителен лист в полза на банката, суброгацията на Г. Ф. е до размера на сумата от 6745лв. срещу Л. Ч.. Лихвата за забава върху тази сума, е лично вземане на Ф. към Ч., което вземане не е включено в издадения в полза на банката изпълнителен лист. Следователно чрез договора за цесия цесионирът е получил изпълняемо право на вземане, по издадения в полза на банката изпълнителен лист, само за сумата от 6745лв.. За установяването на вземане относно лихва за забава на платилия дълга съпоръчител срещу другия съпоръчител, следва да се води отделен иск, където чрез СПН ще бъде установено дали лихвата за забава се дължи от деня на плащане, по аналогия на чл. 145, ал.1 ЗЗД (както твърди ответникът), или се дължи от датата на поканата съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД. Поради изложените съображения, следните въпроси от изложението- „Дължи ли се законна лихва на поръчителя, който е изпълнил задължението на главния длъжник, от другия съпоръчител?“, и „Относимо за изхода по делото ли е възражението на ответника, че се дължи, посочената в първия въпрос, законна лихва?“, са въпроси, които са извън предмета на делото. Предметът на делото е обусловен от въпроса за обема на суброгацията, която е упражнена по чл. 429 ГПК чрез издадения изпълнителен лист в полза на банката, и в този предмет не е включено вземането на Г. Ф. относно лихва за забава спрямо ищцата. По същите съображения неотносим за изхода на делото е и въпросът дали е надлежно легитимиран да поиска образуване на дело цесионер въз основа на изпълнителен лист, който е издаден на удовлетворения кредитор, в чиито права се е суброгирал цедентът. Извън предмета на делото е дали изпълнителното производство при ЧСИ С. е надлежно образувано. Тъй като с поставените в изложението въпроси, не е реализирана общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, то искането за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, е неоснователно. С оглед изхода на спора, направеното искане в отговора на касационната жалба, и представените доказателства, в полза на Л. Ч. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 668лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО