Определение № 1279 от 25.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 88/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. М. Д. от [населено място] бряг, [улица],бл.142 срещу решение № 398/02.10.2024 г. по в.гр.д. №423/24 на ОС-Плевен, с което е потвърдено решение № 126 от 22.04.2024 г по гр. дело № 505/23 г по описа на РС - Ч.Бряг, с което състав на същия съд е бил отхвърлил като недоказан предявения установителен иск от Т. М. Д. от [населено място] бряг, [улица],[жилищен адрес] чрез пълномощника си адвокат И. Г.- АК- Благоевград, съдебен адрес [населено място],[жк], [улица], ТК „Сан М.“, офис 14, против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район В.,[жк],ул. „Р. П.- К.“№6, да се приеме за установено в отношенията между страните, че вземанията в размер на 11 898 лв. по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д № 137/2010г. по описа на РС Плевен са се погасили по давност. В КЖ се излагат основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, доколкото съдът, базирайки се на ППВС 3/80 неправилно е приел, че давността за погасяване на процесните вземания, предмет на изпълнение, не е текла до 26.06.2015 г., на която дата е било прието ТР2/2013 г.. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на отрицателния установителен иск по чл.439 ал.2 ГПК. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: По отношение преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: От приложената покана за доброволно изпълнение се доказва, че пред ЧСИ П. Д. е било висящо изп. производство по изпълнително дело № 20107550400172/2010г. образувано на база изпълнителен лист по ч.гр.д. № 137/2010г. на РС Плевен, издаден срещу ищцата. Съдът е приел, че до 26.06.2015 г давност в хода на изпълнителното производство не е текла, като е основал този извод на приетото от ВКС на РБ в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно която точка когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Приел е, че от гореизложеното следва, че релевантен за спорния казус е периода след 26.06.2015 г при заварено висящо образувано изпълнително дело, на 30.03.2010г. Съдът не е споделил твърденията на страната, че 5 години не са извършвани изпълнителни действия. Доколкото исковата молба е подадена на 15.03.2023г., то предмет на изследване от страна съда следва да е периодът от 27.06.2015 г до датата на исковата молба. Видно от приетото по делото изпълнително дело в препис на ЧСИ П. Д. налице са извършвани удръжки от възнаграждение на въззивницата като съдът приема, че приложените по изпълнителното дело извлечения от разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД на ЧСИ, в които са налице отбелязвания за получени преводи от удръжки на Т. М. Д. представляват доказателства за извършвани изпълнителни действия по събиране на суми за погасяване на задълженията на въззивницата по издадения изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното дело на ЧСИ П. Д.. Доказателства в този смисъл, според съда, са налице за удръжки, извършвани от ЧСИ на: 3.02.2017г, 4.08.2017, 08.03.2018г, 08.05.2018 г, 07.08.2018г, 04.10.2018 г, 08.04.2019г, 09.05.2019 г. По изпълнителното дело е налице и молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи по отношение на длъжницата Т. М. Д., която молба е от 18.03.2021 г. Предвид гореизложеното въззивния съд е приел, че не е налице период от повече от 5 години, през който да не са искани или предприемани изпълнителни действия за събиране на задължението на въззивницата. Дори и да се зачете периода на обявеното в страната извънредно положение през 2020г и спирането на давностните срокове, то от доказателствата по делото, според въззивния състав, било видно, че липсва период от повече от 5 години, през който да не са искани или извършвани изпълнителни действия от характера на тези, които прекъсват давността. Ето защо искът се явява неоснователен. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК са изложени следните твърдения и оплаквания: Образуваното изпълнително дело се е пермирало поради обстоятелството, че от налагането на запор на трудовото възнаграждение на 10.10.2010г. в продължение на две години не са искани и предприемани изпълнителни действия - изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 10.10.2012г. След настъпването на перемпцията съгласно ТР № 2/2023г. от 04.07.2024г. постановено по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК единствено ново писмено искане по делото, направено от кредитора поставя началото на ново процесуално правоотношение. След постъпване на писмено искане съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател, каквото искане липсва в процесното изпълнително дело. Такова искане на кредитора-взискател постъпва едва на 18.03.2021г., което прави всички действия на ЧСИ в периода от 10.10.2012г. до 18.03.2021г. за негодни да прекъснат давността, включително и при стриктното спазване на новите правила дадени с ТР № 2/2023г. от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС. Всички тези доводи, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира, че са по правилността на обжалваното решение и в този смисъл се явяват ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Не се формулират, каквито и да е било правни въпроси, адресирани до ВКС, с оглед подлагането им на дискреция по допълнителните основания за това уредени нормативно в разпоредбите на чл.280 ал.1т.т.1-3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че по КЖ липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация- формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът