Определение № 50882 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2222/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тобо Триадица“ЕООД срещу решение №.308/7.03.22 по г.д.№.3098/21 на АС София, 4с. - с което е потвърдено реш.№.264426/5.07.21 по г.д.№.3948/20 на СГС, І ГО, 22с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.93 ал.2 ЗЗД 31858евро с левова равностойност 62308,84лв., 536,59лв. лихви за периода 13.04.20-13.05.20, законна лихва и разноски. Ответната страна Н. А. Г. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение e изяснено, че на 16.01.20 страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот при условия както следва: цена, платима на две части - 15929евро задатък/капаро в седмодневен срок от сключването и 143357евро след вписване на нотариалния акт за продажба и издаване на удостоверение за тежести /чл.3/; окончателно изповядване на сделката-в срок до 45 дни от сключването на договора и заплащането на задатъка /чл.4 ал.1/; продавачът „Тобо триадица“ ЕООД се задължава да предостави на купувача Н.Г. всички необходими документи за кандидатстване за ипотечен банков кредит в 30-дневен срок от подписването на предварителния договор /чл.4 ал.2/; поема задължение и да се снабди за своя сметка с всички необходими документи, поискани от купувача за удостоверяване на правото на собственост върху продаваемия имот, както и с документите, изискани от нотариуса /чл.7/. Проследени са хронологично действията на страните в изпълнение на договорените задължения до отказа от договора от купувача поради неизпълнение на продавача /след плащане на 22.01.20 на задатъка, към 27.01.20 дружеството предоставило нотариален акт за собственост, удостоверение за въвеждане в експлоатация и документ за площообразуване на купувача, а поисканите на 28.01.20 от него скица от кадастъра, данъчна оценка на имота и удостоверение за тежести му изпратило на 27.03.20; в кореспонденция от 2.04.20 „Експресбанк“АД уведомила Н.Г., че е налице промяна относно размера на кредита – може да му бъде отпусната сумата 218 800лв. с оглед обстоятелството, че продавачът се е забавил с необходимите документи и поради рязката промяна в икономическата обстановка; на 3.04.20 купувачът уведомил продавача, че поради забавяне предоставянето на нужните документи е изпаднал в невъзможност да получи от банката навременно финансиране и в рамките на предварително договорените условия, като предвид забавянето и утежнената обстановка в страната банката е предоставила финансиране в размер на 218800лв.; при това положение е предложил или да развали договора поради неизпълнение и да поиска на основание чл.93 ал.2 ЗЗД задатъка в двоен размер или да се подпише анекс, като срокът за сключване на окончателния договор бъде удължен и продажната цена-намалена с 20%; предвид отхвърляне на двата варианта, на 10.04.20 купувачът отправил писмено изявление до продавача за отказ от предварителния договор-посочвайки, че е изправна страна -платил е дължимия задатък в уговорения срок, а ответникът, въпреки отправеното искане от 28.01.20 за представяне на документи, необходими за отпускане на ипотечен кредит, не е изпълнил задължението си в уговорения срок и това е довело до невъзможност на ищеца да сключи окончателния договор до 1.03.20; поискал е връщане на задатъка в двоен размер в 3-дневен срок от узнаването за отказа-настъпило на 10.04.20/. От правна страна е прието, че задатъкът служи като доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението му; при уговарянето му страните по сделката постигат съгласиe едната да даде на другата определена имуществена ценност, като ако страната, дала задатъка, не изпълни задълженията си по договора, другата, при развалянето му/отказ от него, може да го задържи, а ако страната, получила задатъка, не изпълни задълженията си, тя дължи връщането му в двоен размер; уговореният задатък предоставя на всяка страна потестативно право да развали договора в определени случаи, като освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по чл.87 ЗЗД. Посочено е, че предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.93 ал.2 ЗЗД са валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък, неизпълнение от страната, която го е получила, отказ /разваляне/ на договора от страната, дала задатъка – която трябва да е изправна (да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира); спазване на особените изисквания, предвидени в договора. В случая страните са били обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като в уговорения срок ищецът е платил дължимия задатък. Същевременно, доколкото се твърди неизпълнение на задължението на ответника, следва да се има предвид, че действията, насочени към изповядването на сделката, трябва да се извършват в определена последователност, като някои от тях не биха могли да се предприемат без съдействието на другата страна. В договора изрично е посочено, че продавачът следва да представи на купувача не само документите, необходими за окончателното изповядване на сделката, но и необходимите такива за кандидатстване за ипотечен кредит - в 30-дневен срок от подписването на договора. Поради това и е прието, че представянето на последните в уговорения срок е от съществено значение за купувача с оглед задължението му да плати изцяло продажната цена; с непредставянето им в предвидения срок, нито в срока за сключване на окончателния договор, ответникът виновно не е изпълнил задълженията си по договора-което е основание за развалянето му/за отказа от него /задължението на продавача не е обусловено от поведението на купувача, нито е установено да е по причина на въведеното на 13.03.20 извънредно положение или забавяне от административните органи, компетентни да издадат документите/. Неоказвайки съдействие за представяне на необходимите документи за отпускане на банковия кредит и за изповядването на сделката, ответникът е изпаднал в забава, която освобождава купувача от собствената му забава по отношение на задължението му за плащане на продажната цена-още повече, че съгласно чл.3б от договора той е следвало да плати остатъка от нея след изготвяне на нотариалния акт за покупко-продажбата и вписването му в СлВп и след издаване на удостоверение за тежести, удостоверяващо липса на такива върху имота. Именно неизпълнението в срок на задължението за представят необходимите документи обуславя потестативното право на купувача да развали/да се откаже от предварителния договор. Доколкото уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по чл.87 ЗЗД и по делото е установено, че на 10.04.20 купувачът е отправил нарочно писмено изявление до ответника, че поради негово виновното неизпълнение се отказва от договора, предявявайки претенция за заплащане на задатъка в двоен размер, ищецът е упражнил правото си за разваляне на договора и предпоставките на чл.93 ал.2 ЗЗД са налице, респективно ответникът дължи претендираната главница и лихви. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Длъжен ли е съдът при тълкуване на договор да търси действителната обща воля на страните – да установи върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; трябва ли съдът да тълкува отделните уговорки във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор? Какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните в договорните клаузи с оглед постигане целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те и длъжен ли е съдът да установи това при тълкуване на договора между страните по делото? /реш.№.430/20.01.15 по г.д.№.1673/14, ІV ГО, реш.№.347/11.10.11 по г.д.№.290/10, ІV ГО/; 2.“Длъжна ли е въззивната инстанция да разгледа всички оплаквания, възражения и въпроси, повдигнати във въззивната жалба, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено, да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона?“ /реш.№.162/8.07.16 по г.д.№.1299/16, І ГО, реш.№.18/ 9.03.18 по т.д.№.1512/17, І ТО/; 3.“Има ли значение дали към момента на отказ от договора на основание чл.93 ал.2 ЗЗД длъжникът е престирал, макар и забавено, с което е санирал /прекратил/ неизпълнението чрез престиране на дължимото? Еднакво ли е правното положение на страната, която прави отказ от двустранен договор на основание чл.93 ал.2 ЗЗД, при отказ от договора в момент, в който насрещната страна длъжник все още е в забава, и при отказ от договора в момент, в който насрещната страна длъжник вече не е в забава, защото е престирала дължимото? Променя ли се правното положение на кредитора и правото му да се откаже от договора по реда на чл.93 ал.2 ЗЗД при положение, че длъжникът вече е престирал дължимото, т.е. забавеното изпълнение е прекратено? Влияе ли се преценката по този въпрос от факта дали задължението е уговорено като подлежащо на изпълнение непременно в уговореното време?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 4. „Прилага ли се правилото /забраната/ на чл.87 ал.4 от ЗЗД при отказване от договор на основание чл.93 ал.2 ЗЗД т.е. има ли право според правната уредба страна по двустранен договор да се откаже от договора на основание чл.93 ал.2 ЗЗД при забавено изпълнение на задължението на насрещната страна, което задължение не е характерната престация /съществената престация/ по договора и забавеното изпълнение на това задължение представлява неизпълнение на незначителна част от задълженията на страната по договора?“; 4а.„Има ли основания да бъде прието, че закъснение /забава/ в изпълнението на задължението по договор /т.е. нарушение на договор, изразяващо се не в непрестиране на дължимото, а в неточно във времево отношение престиране /по-късно изпълнение//, е „незначителна неизпълнена част“ /незначително неизпълнение/ по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД в сравнение с кредиторовия интерес да получи престацията, който е задоволен, но със закъснение?“; 4б.“Справедливо ли би било кредитора да се откаже от договор при условията на чл.93 ал.2 ЗЗД, ако забавата на длъжника на задължение по договор е съвсем кратка /напр. един ден/ и договорът не е сключен като фикс сделка? Т.е. има ли значение периодът на забавата за преценката дали и доколко неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интереса на кредитора по договор, който не е за изпълнение непременно в уговорения срок?“/реш.№.198/17.01.20 по г.д. №.661/19, ІІІ ГО, реш.№.202/25.07.12 по г.д.№.1145/11, ІІІ ГО, чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 5. „Следва ли от закона, че когато в договорна клауза за задатък не е посочено за кое задължение той е обезпечение,т.е.„изпълнението на кои задължения от договора да обезпечава той“, то задатъкът обезпечава всяко едно задължение по договора? Ако отговорът на този въпрос е положителен, то представлява ли в такъв случай задатъкът обезпечение и на това задължение, което не е съществената престация по договора? Т.е. задатъкът обезпечава ли всяка незначителна част от задълженията на страна по договора и има ли право страна по договора, която е кредитор, да се откаже от договора при неизпълнение или забавено изпълнение на задължение, което обаче е незначително спрямо интереса на кредитора?“/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 6. „Когато в предварителен договор за продажба на имот е уговорено, че плащането на част от цената е задатък, и е уговорено, че продавачът дължи предоставяне на документи за кандидатстване за ипотечен банков кредит от купувача, задатъкът обезпечава ли това задължение, при положение, че това не е посочено изрично в договора, и обезпечава ли изпълнението на това задължение от продавача непременно в договорения в него срок? Т.е. има ли право купувачът да се откаже от договора при каквато и да е забава от продавача за предаването на документите за кандидатстване за кредит?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. В цитираната във връзка с първия въпрос практика е прието, че съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигане целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки, респективно не е отказала да търси действителната воля на страните. Напротив, изследвайки я е изходила както от текста на спорната договорка, така и от предвиденото съчетаване на отделните задължения и правомощия в съответна поредност с оглед постигане на целта на договора. Посочила, е че в случая действителната воля е ясно заявена - налице е изрично отразяване, че продавачът, освен че следва да предостави необходимите за окончателното изповядване на сделката документи, трябва да представи на купувача и „всички необходими документи за кандидатстване за ипотечен банков кредит в срок от 30 дни от подписването на настоящия договор“ /чл.4 ал.2/; в този смисъл представянето на документите в уговорения срок е от съществено значение за купувача - с оглед задължението му за плащане изцяло на договорената продажна цена, респективно, че действията на страните, насочени към изповядване на сделката, следва да се извършват в определена последователност, някои от тях не могат да се предприемат без съдействието на другата страна и неоказването на такова от страна на продавача в тази връзка води до изпадането му в забава. Това е видно и от уговорените срокове за изпълнение на различните задължения - за предоставяне на необходимите за кандидатстване за кредит документи от продавача - до 30дни от подписването на предварителния договор, за плащане на продажната цена от купувача – след вписване на нотариалния акт, който следва да бъде подписан в 45-дневен срок от сключването на предварителния договор - т.е. предвиден е минимум от поне 15 дни разлика между падежа на задължението за представяне на необходимите за кандидатстване за кредит документи и на този за изповядване на сделката и плащане. Същевременно няма спор и, че именно купувачът е настоявал окончателния договор да бъде сключен в срок до 45 дни от подписването на предварителния-т.е. до 1.03.20-който факт обуславя важността за последния на спазването на фиксираните в договора срокове, вкл. с оглед надлежното изпълнение и на неговото задължение за заплащане на целия размер на цената. Съдът не е стигал до извод, че ответникът е имал задължение за осигуряване на финансиране и ангажимент дали и в какъв размер ще бъде отпуснат кредит - намерил е, че е поел задължение в определен по общо съгласие срок да представи съответни документи, което не е изпълнил. Тълкуването е съобразно точния и ясно изразен смисъл на уговорките и целта на договора и отразява действителната воля на съконтрагентите. Друга би била хипотезата, ако в уговорения срок необходимите документи за кандидатстване за ипотечен кредит са били предоставени от продавача на купувача, и, при изпълнено задължение по чл.4 ал.2, на купувача бъде предложен банков кредит, различен от очаквания и недостатъчен за погасяване на остатъка от продажната цена. Тогава, с оглед клаузата на чл.4.2, тълкувана съобразно горепосочения смисъл, не би имало неизпълнение, респективно основание за отказ и претендиране на двойния размер на задатъка. При тези обстоятелства не е налице твърдяното отклонение от практиката, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика относно втория въпрос, в това число цитираната, в съответствие с вменените му от чл.12, чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК задължения, съдът е длъжен да постанови решението си, като прецени всички доводи на страните и всички доказателства относно правно релевантните факти, относими към тези доводи, като мотивира вътрешното си убеждение. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Тя е обсъдила доводите и възраженията, които са от значение за решаването на делото. Ясно е посочила, в това число позовавайки се на практиката на ВКС, кои са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника съобразно чл.93 ал.2 ЗЗД, респективно релевантните факти и обстоятелства, и е обсъдила относимите доводи и възражения. Изрично е отбелязала, че представянето на необходимите документи за кандидатстване на купувача за ипотечен кредит в уговорения срок е от съществено значение за него с оглед задължението му за заплащане изцяло на договорената цена, респективно че с неизпълнението му продавачът виновно не е изпълнил задълженията си по договора, което е основание за развалянето му/отказа от него; такова нарочно изявление е било и отправено към ответника. Именно предвид тези обстоятелства съдът е намерил за ирелевантни и не е обсъждал доводи във връзка със значението на евентуално закъсняло изпълнение, още повече, че е налице и формирана задължителна практика на ВКС относно това неизпълнението на кои задължения обезпечава задатъкът /реш.№.11/27.06.16 по т.д.№3568/14, І ТО/, коментирана по-долу. Третият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Третият въпрос е конкретен, фактически и не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, респективно същата не е излагала мотиви в тази връзка. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване. Четвъртият въпрос също не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК-не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка, а отделно от това и не съответства на обстоятелствата по делото. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая страните не спорят, че ищецът е настоявал крайната дата за подписване на окончателния договор да бъде 45дни след предварителния /т.е. той е имал определен интерес до тази дата - 1.03.20, сделката да бъде дефинитивно финализирана/, че са били наясно, че остатъкът от цената ще бъде платен с банков кредит, за получаването на който е необходимо продавачът да съдейства с документи, че за изпълнение на различните задължения по договора са определени такива срокове, които да позволяват - действайки в предвидената последователност и спазвайки съответния срок - всяка страна да получи сигурност и обезпечение на интересите си /продавачът - чрез получаване на задатък в 7-дневен срок от подписването на договора, купувачът, че при представяне от продавача на необходимите документи за кандидатстване за ипотечен кредит в срок до 30 дни от предварителния договор ще успее да получи финансиране от банка, което му позволява в уговорения краен срок да осигури плащане на цялата цена/. Предвид изложеното забава в предоставянето на документите, която надхвърля с почти месец дори срока за сключване на окончателния договор, не би и могла да се приеме за незначителна с оглед конкретните факти и интереса на кредитора предвид разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД, а получаването на мейл с исканите данни при горното забавяне - за приемане на изпълнение, саниращо забавата /още повече, че ищецът оспорва да е изпращал късно получените данни на банката/, при наличие на конкретен интерес от сключване на окончателния договор до определена дата. Петият и шестият въпроси отново не удовлетворяват изискването за годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, а шестият въпрос е и конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по случая. Отделно от изложеното във връзка с въпросите за задълженията, чието неизпълнение обезпечава задатъка, и обема на отговорността вече е формирана практика на ВКС-реш.№.11/27.06.16 по т.д.№3568/14, І ТО, която е съобразена. Съгласно същата за правото по чл.93 ал.2 ЗЗД е без значение видът на задължението и формата на неизпълнението /за разлика от неустойката, която следва да е уговорена за конкретно задължение и форма на неизпълнение/-поради което и обезщетението е ограничено до уговорения размер /за разлика от неустойката-при която се търси обезщетение за по-големи вреди/; задатъкът не обезщетява вредите по чл.82 ЗЗД от неизпълнението на сключения договор, а само вредите от отпадането на договорната връзка; поради това и обезщетителната му функция не е свързана /както при неустойката/ с вида на неизпълнението, което е послужило като основание за отказ от договора – пълно, частично, в количествено, качествено или времево отношение - и не следва да се прави разграничение относно вида на репарираните чрез задатъка вреди като мораторни или компенсаторни /обезщетяват се винаги вредите от пълно неизпълнение/. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната стана се дължат направените разноски пред ВКС в размер на 2580лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,