Определение № 2073 от 25.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2025 г.
ВКСII гражданско отделение25.04.2025 г.докладчик Емилия Донкова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 142 от 18.02.2025 г. по ч. гр. д. № 571/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадената от П. И. Г. частна касационна жалба срещу въззивно определение от 09.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 571/2024 г. на Пловдивския апелативен съд. Определението е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1932/05.03.2025 г. от П. И. Г. срещу разпореждане № 142 от 18.02.2025 г. по ч. гр. д. № 571/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадена от страната частна касационна жалба, с искане да бъде отменено като неправилно. В жалбата се твърди, че дадените указания за отстраняване на нейните нередовности са били неправилни, поради което и постановеното разпореждане е незаконосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 261, т. 4, чл. 262, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, както и чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3,т. 1, чл. 285 и чл. 286 ГПК, към частната жалба следва да е приложен документ за внесена държавна такса, а в случай че частната жалба е по чл. 274, ал. 3 ГПК, следва да се изложат и основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Ако частната жалба, респ. частната касационна жалба, не отговаря на тези изисквания, администриращият съд е длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да отстрани в срок констатираните нередовности, а ако това не бъде изпълнено - да върне жалбата. По делото се установява, че с определение от 12.11.2024 г. е върната исковата молба на П. И. Г. и е прекратено производството по гр. д. № 2789/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение от 09.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 571/2024 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено цитираното определение. Срещу определението на въззивния съд е постъпила частна касационна жалба. С разпореждане от 24.01.2025 г. частната жалба е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности. Дадени са следните указания на жалбоподателя: да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., да се изложат точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК; в случай че жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или е решил въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, да се приложи съдебна практика; жалбата да бъде приподписана от адвокат и се приложи пълномощно за приподписването. Тези указания са съобщени на жалбоподателя на 04.02.2025 г. На 05.02.2025 г. е постъпила молба-възражение, в която са изложени единствено доводи за нищожност на съдебните актове, възпроизведени и в частната жалба. С разпореждане от 18.02.2025 г., предмет на обжалване по настоящото дело, въззивният съд е констатирал, че дадените на страната указания не са изпълнени, като частната касационна жалба е върната поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Разпореждането е правилно. Депозираната частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по делото, е следвало да отговаря на изискванията за представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и за приподписването й от адвокат. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че жалбата не е следвало да отговаря на горните изисквания. Върната е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК, подадена срещу въззивно определение, потвърждаващо прекратително първоинстанционно определение, а в разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК изрично е предвидено, че по тези жалби касационната инстанция извършва преценка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не е изпълнено и указанието за внасяне на държавна такса. Неизпълнението на последното също е достатъчно да доведе до нейното връщане. Поради изложените по-горе съображения, разпореждането за връщане на частната касационна жалба се явява правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.
Цитирани разпоредби
13- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 275, ал. 2 ГПК
- чл. 276, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 286 ГПК
- чл. 261, т. 4
- чл. 262, ал. 1
- чл. 274, ал. 2
- чл. 274, ал. 3
- чл. 280, ал. 1
- чл. 284, ал. 3, т. 1
- чл. 285