Определение № 496 от 05.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Г. И. - от гр. Х. срещу Определение № 105 от 11.V.2010 г. по ч.гр.д. № 227/ 2010 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение от 10.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1790/ 2009 г. на Хасковски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за обезсилване на заповедта за изпълнение, издадена по чл. 418 ГПК и изпълнителния лист. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като с отказа на първоинстанционния съд да обезсили заповедта и издадения изпълнителен лист, се прегражда развитието на производството - поради необезсилване на заповедта, продължава и производството по чл. 422 ГПК, с което се нарушават правата на длъжника, който трябва да търпи принудително изпълнение, а ако районният съд беше процедирал законосъобразно - тези производства щяха да бъдат прекратени. Жалбоподателят счита, че действията на съда неоправдано толерират заявителя, който не изпълнява процесуалните си задължения, но въпреки това не понася предписаната в закона санкция. Иска обжалваното определение да се отмени и делото - да се върне за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист. Представя Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с което иска по изложения правен въпрос да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба М. А. Б. - от гр. Х. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на длъжника срещу Определение от 10.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. №1790/ 2009 г. на Хасковски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за обезсилване на заповедта за изпълнение, издадена по чл. 418 ГПК и изпълнителния лист, поради непредявен от заявителя в срок иск за установяване на вземането ( районният съд служебно е проверил и е установил, че искът по чл. 422 ал. 1 ГПК своевременно е предявен). Въззивният съд е изложил, че актът не попада в кръга на актовете, изчерпателно изброени в чл. 274 ГПК - определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, изрично посочени в закона. Като е недопустима, въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на длъжника. Обжалваното определение е правилно. Първоинстанционното определение, с което съдът е отказал да обезсили издадената заповед и изпълнителен лист, тъй като своевременно заявителят е предявил иска по чл. 422 ал. 1 ГПК, не подлежи на обжалване, тъй като не е от определенията, посочени в 274 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е изрично посочено в закона. На обжалване би подлежало определение, с което първоинстанционният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, което ще прегражда развитието на заповедното производство, като е неоснователен доводът на жалбоподателя, че следва да се има предвид и производството по иска по чл. 422 ал. 1 ГПК, което не би се развило, ако съдът беше уважил искането за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист поради непредставянето на доказателства от заявителя пред съда за своевременното предявяване на иска. Тъй като настоящото производство е по частна жалба по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 ГПК, а не производство по частна касационна жалба, не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос и за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение