Определение № 5113 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2024 г.

Производството е по повод частна жалба от „Национална електронна кантора“ ЕООД, гр. Русе против определение № 300 от 25 януари, 2024 г., постановено по адм. дело № 46/24 г. по описа на Административен съд – Русе. С обжалваното определение, административният съд е приел, че жалба на „Национална електронна кантора“ ЕООД, против дадено задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ по т. 9 от Протокол за извършена проверка № ПР2319967/27.06.2023 г., издаден от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е просрочена и я оставя без разглеждане. В тази част е прекратено производството по адм. дело № 46/24 г. по описа на Русенския административен съд. Частният касационен жалбоподател, подава частна жалба срещу това определение, като след нееднократни указания от съда, дадени по реда на чл. 231 от АПК, я привежда в съответствие с изискванията на чл. 213а, ал. 1 от АПК. Оплакването на частния жалбоподател се свежда до това, че неправилно е прекратено производството в тази част, а непроизнасянето на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ по жалбата, относно задължителното предписание по т. 9 от протокола било мълчалив отказ. В тази връзка се твърди, че сроковете за оспорване са спазени. Според частния жалбоподател, първоинстанционният съд не е съобразил предмета на жалбата от 11.01.2024 г., че е посочена и т. 9, като предмет на оспорване. Искането е за отмяна на оспорваното определение, дело да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав или да се постанови съдебен акт по същество, с който настоящият съдебен състав на Върховен административен съд да обяви нищожност на Протокол за извършена проверка № ПР2319967/27.06.2023 г. по отношение на т. 7, 8, 9, и 10, защото бил незаконосъобразен и нямало основание за издаването му. В срока за възражение, такова постъпва от ответницата М. Иванова, с което оспорва основателността на частната жалба и иска отхвърлянето й. Има искане за присъждане на разноски. От ответника по частната жалба - Дирекция „Инспекция по труда“ Русе не е постъпило възражение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Русе е приел, че административното производство е по жалба на „Национална електронна кантора“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, против принудителните административни мерки, наложени му на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ, с протокол за извършена проверка № ПР2319967/27.06.2023 г. Жалбата, подадена по административен ред срещу предписанията по т.7, т.8 и т.10 от протокола била отхвърлена с решение изх.№ 23 068 005/18.07.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. С т.9 от този протокол на жалбоподателя, в качеството на работодател, на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, са дадени задължителни предписания да изплати начисленото трудово възнаграждение за месец март 2023 г., съгласно изработената от него ведомост, на М. Иванова, на длъжност „юрисконсулт", съгласно чл.128, т.2 във връзка с чл.270, ал.2 от КТ. Предписанието по т.9 от същия протокол не е било предмет на подадената по административен ред жалба, поради което съдът правилно приема, че то се оспорва за първи път със жалба, подадена чрез административен орган на 11.01.2024 г. Протоколът, съдържащ задължителните предписания в цялост, е връчен на дружеството жалбоподател на 27.06.2023 г., чрез упълномощен представител. Жалбата до горестоящия административен орган, по т. 7, 8, 10 от протокола е подадена в срока за оспорване. За първи път се въвежда като предмет на оспорване т. 9 от предписанията от 27.06.2023 г. на 11.01.2024 г., след повече от шест месеца, считано от датата на съобщаване и връчване на административния акт. Правилни в тази връзка са изводите на първостепенния съд, че в тази част жалбата е недопустима и я оставя без разглеждане. Определението е правилно, а частната жалба на „Национална електронна кантора“ ЕООД, като неоснователна следва да се отхвърли. В случая се злоупотребява с права, като се сочат технически грешки, както и че поради непроизнасяне на административния орган по предмет на жалба, който не е въведен, имало мълчалив отказ от произнасяне от страна на органа. Както първоинстанционен съд, така и този съдебен състав не установява предмет на оспорване в своевременно подадената до изпълнителния директор на ИА ГИТ по т. 9 от задължителните предписания жалба. Спазването на срока за оспорване е задължителна процесуална предпоставка, за да се приеме допустимост на жалбата. В случая, оспорване в срок на предписанието по т. 9 не се установи, а развиваната неоснователно хипотеза за мълчалив отказ не се цени, защото не може да има отказ, мълчалив или изричен, по искане, което не е заявено. Определението на Административен съд Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила. По искането на ответната страна М. Иванова за присъждане на разноски. В случая, правоотношението по оспорване на административния акт се развива между жалбоподателя и Д ИТ Русе, но адресат на оспорваните предписания е конкретно М. Иванова. В случая е приложим чл. 143, ал. 4 АПК, тъй като с него се урежда правото на разноски за заинтересованите лица, за които актът е благоприятен, в хипотезата на отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството, какъвто е постановеният по спора резултат. В нейна полза се присъждат разноски по приложен към възражението й от 18.03.2024 г. договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения, състав на шесто отделение на Върховен административен съд