Определение № 4405 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Т. срещу решение № 441 от 29.07.2024 г. по в.гр.д.№ 9 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 1445 от 27.11.2023 г. по гр.д.№ 1015 от 2023 г. на Великотърновския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Т. Т. Т. срещу Ц. А. А. установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК за следния имот: самостоятелен обект с идентификатор *, находящ се в сграда 3 в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* и предназначение: апартамент с площ от 79,08 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон, заедно с принадлежащото му избено помещение № 38 с площ от 7,67 кв.м., ведно с 0,982 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната на застроената площ на имота ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот.

В касационната жалба се твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д.№ 1689 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр.д.№ 862 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

2. Даденото от родителите на единия съпруг счита ли се за дарено на него или и на двамата съпрузи по смисъла на правната норма на чл.23 СК ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 84 от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 4903 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 982 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 81 от 15.03.2011г. по гр.д.№ 172 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 415 от 22.10.2012 г. по гр.д.№ 231 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о.

3. Допустимо ли е предявяване на иск за пълна трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 СК в случай на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко- продажба на името на двамата съпрузи ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

4. Допустимо ли е съдебно-оценъчна експертиза за пазарната оценка на имота да установява действителната воля на страните по договор за покупко-продажба досежно продажната цена ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 28.10.2024 г. ответницата по жалбата Ц. А. А. оспорва същата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, ВКС съобрази следното: Съдът е бил сезиран с предявен от Т. Т. Т. срещу бившата му съпруга Ц. А. А. иск за установяване, че ищецът е изключителен собственик на апартамент в [населено място]. В исковата молба ищецът е твърдял, че процесният имот е бил придобит на 19.12.2016 г., по време на брака му с ответницата /брак, сключен на 16.01.2016 г. и прекратен с влязло в сила решение на 21.03.2023 г./, но изцяло с негови лични средства- дарение от неговата майка Н. И. Т..

За да постанови решението си за отхвърляне на този иск, въззивният съд е приел, че след като в нотариалния акт за покупко- продажба на имота и двамата съпрузи са посочени като купувачи и са изразили воля за придобиването му, имотът е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност и след прекратяването на брака е останал съсобствен между тях, независимо чии са били средствата за придобиването му. Вторият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е, че ищецът не бил установил по несъмнен и безспорен начин, че средствата, с които е придобито процесното жилище, са негови лични от преди или по време на сключването на брака и дарени му впоследствие от неговите близки. Според съда, тези твърдения на ищеца се опровергавали от част от приложените по делото доказателства, както и от показанията на посочените от ответницата свидетели. Третият мотив на съда за отхвърляне на иска е, че след като в сключено между съпрузите споразумение пред бракоразводния съд имотът е посочен като съсобствен, ищецът не може са претендира за пълна трансформация на този имот. Съдът е цитирал практика на ВКС, според която при наличието на такова изявление на бившите съпрузи в споразумението за развод, следва да се приеме, че квотите им в придобития по време на брака имот са равни.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение по третия поставен въпрос, уточнен от съда както следва: Може ли да се установява пълна трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 СК в случай на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко- продажба на името на двамата съпрузи ? По този въпрос, съдът по същество е приел, че след като двамата съпрузи фигурират като купувачи в нотариалния акт за покупко- продажба на процесния апартамент, то този апартамент е придобит от тях в условията на съпружеска имуществена общност и след прекратяването на брака е съсобствен между тях при равни квоти, независимо от това чии са били вложените в закупуването на имота средства. Приетото от съда противоречи на т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко- продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл.23, ал.1 и 2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по втората част от първия поставен въпрос, а именно: Следва ли въззивният съд конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема ? В противоречие с посочената практика на ВКС по този въпрос, въззивният съд не е изложил мотиви защо основава решението си по въпроса за характера на вложените в закупуването на процесния апартамент средства само на избрани от него доказателства /част от писмените доказателства и показанията само на доведените от ответницата свидетели/ и защо не кредитира представените от ищеца доказателства, включително платежното нареждане от 16.12.2016 г. и банковото извлечение, удостоверяващи превеждане от сметката на майката на ищеца Н. И. Т. по сметката на ищеца на сумата 47 000 лв. с посочено основание: дарение за закупуване на апартамент, извършено на 16.12.2016 г. /само 3 дни преди закупуването на процесния апартамент/.

Освен това, касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като очевидно неправилно- очевидно необосновано. В мотивите на решението си въззивният съд е описал представените по делото доказателства, включително доказателствата за прекратяването на брака на страните /стр.3, абзац 1 от въззивното решение/, като не е посочил да е установено между бившите съпрузи да е било сключено споразумение, в което те да са заявили, че придобитият по време на брака им апартамент е съсобствен между тях. Въпреки това, в противоречие с формалната логика въззивният съд е приел, че страните са сключили такова споразумение, поради което процесният имот е съсобствен между тях при равни квоти.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение