Определение № 1208 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4793/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Военно формирование 22700 - Костенец, представлявано П. Н., чрез мл.юрисконсулт Е. К., срещу решение № 1002/04.08.2025 г. по гр.д.№ 1287/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се обезсилва решение № 994/06.03.2025 г. по гр.д.№ 10456/2024 г. на Районен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск на касатора против И. В. Т., да се установи съществуването на вземане за сумите по Акт за начет № 07-04-46/22.08.2019 г. на Министерство на отбраната на Република България, ведно с мораторни лихви за периода от 22.08.2019 г. до 31.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2719/05.06.2020г. по частно гр.д.№ 3806/2020г. на РС Пловдив. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, а в изложение към жалбата са изложени фактически обстоятелства по спора и са посочени основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос и да са изложени аргументи за допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1. 2 и 3 ГПК, във връзка с тях. От И. В. Т. са подадени възражения по съществото на спора, с искане да му се присъдят сторените разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че обжалваното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска не е до 5000 лева. Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че производството по чл.422 ГПК е образувано по нередовна искова молба, поради липсата на доказателства за проведено заповедно производство, въз основа на което е била издадена Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Според мотивите на съда в обжалваното решение, при възражение на ответника, че производството по ч.гр.д.№ 3806/2020г. на РС Пловдив е прекратено, не може да се формира извод, че са налице всички процесуални предпоставки за допустимост на иска, на основание чл.422 ГПК. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск. Липсва и явна необоснованост на мотивите, тъй като постановения съдебен акт изразява волята на съда при решаването на конкретния спор и съдържа неговата преценката за установените факти и приложението на закона към тях. В тази връзка, декларативното позоваване на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не обосновава допускане на касационно обжалване, когато не се засяга вида или обема на търсената от страните защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Съгласно дадените указания в т.1 на ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, в изложението към касационната жалба не са формулирани въпроси и не се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали разрешението на въззивната инстанция е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), съответно дали има въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, доводите в изложението на касатора представляват оплаквания във връзка с допуснати нарушения при анализа на събраните доказателства - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното тълкувателно решение на ВКС, ОСГТК. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Липсата на въведен правен въпрос, като общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 или на допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 ГПК /както в случая/ е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Ответникът по касационната жалба И. В. Т. е поискал разноските по делото, които с оглед изхода на делото се дължат, но съдът не присъжда поради липса на доказателства, че са извършени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение