Определение № 412 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2615/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на АКВА ТИМ БГ ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 372 от 03.06.2022 г. по в. т. д. № 1039/2021 г. на Апелативен съд – София, ТО, 9-ти състав, с което е потвърдено решение № 261041 от 30.06.2021 г. по т. д. № 294/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден, на основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, да заплати на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата от 51 866.67 лв., представляваща дължимо възнаграждение за предоставена услуга – водоподаване, съгласно договор № 14ИД-Х60В056 от 09.08.2014 г. и договор № 19ИД-Х60В041 от 12.07.2019 г., за периода: 28.02.2018 г. – 31.10.2019 г., за което са издадени 16 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска на 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане; както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от общо 4 593.32 лв. – обезщетение за забава по всяка фактура за периода от падежа й до 09.02.2020 г. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено възраженията на страната срещу решението на СГС, а именно, че липсата на изградена водноелектрическа централа, за нуждите на която да се използва водата, води до неоснователност на исковата претенция, т. к. услугата е без предмет. На следващо място се изтъква, че доколкото НЕК ЕАД не е собственик на водата в яз. „Кърджали“, няма и основание да предоставя услугата – водоподаване, поради което изводът на САС в обратния смисъл е необоснован и незаконосъобразен. По подробно изложени съображения, вкл. че количествата вода са недоставени, противно на констатациите в обжалваното решение, се моли за неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя; 2. Може ли правен субект (юридическо или физическо лице) да предоставя услуги, свързани със стока/вещ, относно която няма права. Касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт, като поддържа решението на въззивния съд да съдържа изводи, формирани в разрез с правилата на формалната логика. В подадения писмен отговор срещу касационната жалба ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски за тази инстанция (юрисконсултско възнаграждение). За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване и атакуваният съдебен акт, с оглед предмета и цената на иска, подлежи на касационен контрол. За да достигне до обжалвания резултат по делото, съставът на въззивния съд е изложил следните мотиви: Между страните не е спорно, че на 19.08.2014 г. са сключили договор за водоподаване, със срок на действие 19.05.2019 г., съгласно който ищецът в качеството на доставчик се е задължил да предоставя на потребителя услугата „водоподаване“ на разрешените от МОСВ водни обеми от яз. „Кърджали“ до 600 л./сек. за производство на ел. енергия чрез МВЕЦ и промишлено водоснабдяване. Договорена е цена от 0,00237 лв./куб.м., без ДДС. За следващ 5-годишен период страните са сключили втори договор за същата услуга на 12.07.2019 г., при идентични условия и цена за подадените водни обеми. Не е спорно, че в Споразумителен протокол за разсрочено плащане от 09.07.2018 г. АКВА ТИМ БГ ЕООД е признало възникналите задължения за заплащане на дължимата цена за подадените водни обеми за период, предхождащ процесния, така и за част от него, по отношение на който отношенията между страните са се регулирали от договора от 19.08.2014 г., а именно по фактура от 28.02.2018 г. на стойност 4 425,26 лв., фактура от 31.03.2018 г. на стойност 4 425,26 лв., фактура от 30.04.2018 г. на стойност 1 857,64 лв. и фактура от 31.05.2018 г. на стойност 1 711,50 лв. Със споразумението АКВА ТИМ БГ ЕООД се е задължило да погаси задълженията си чрез месечни вноски, но е извършило частично плащане само по отношение на задължението по фактурата от 28.02.2018 г. за сумата 863,30 лв. с ДДС. По делото липсват доказателства да са правени други плащания на изрично признатите задължения, като липсва погасяване и на последващи задължения, за които след 31.05.2018 г. са издадени 12 броя фактури. От заключението на ССЕ се установява, че от ищеца като доставчик на услугата са издадени 16 бр. фактури на обща стойност 55 428,80 лв. с ДДС, като само по най-старата от тях – от 28.02.2018 г. е отразено плащане в размер на 3 562,13 лв. с ДДС, а крайната дължима сума по издадените и незаплатени фактури е в размер на 51 866,67 лв. Данните както за общата сума, така и за всяка фактура поотделно са абсолютно идентични в счетоводствата на страните. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца без изключение, а в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника са отразени всички фактури, с изключение на последната от 31.10.2019 г., за която не са открити данни. По всички осчетоводени фактури ответникът е ползвал данъчен кредит. Неотразената в счетоводството на АКВА ТИМ БГ ЕООД фактура от 31.10.2019 г. на стойност 3 717,61 лв. не носи подпис на негов представител, но е издадена въз основа на протокол от 31.10.2019 г., подписан от представител на АКВА ТИМ БГ ЕООД, в който е отразено доставеното през месец октомври 2019 г. количество вода за производство на ел. енергия и промишлено водоснабдяване. Фактурата е изпратена на АКВА ТИМ БГ ЕООД и е получена от адресата на 12.11.2019 г. По делото няма данни същата да е оспорена от дружеството преди процеса. Част от счетоводно отразените в търговските книги на ответника фактури също са издадени въз основа на протоколи, в които са отчетени показанията на водомер, подписани от същото лице – Х. И., действащо като представител на АКВА ТИМ БГ ЕООД. При така установените факти въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че сключените договори за предоставяне на услугата „водоподаване“ представляват по същество договори за изработка, по силата на които изпълнителят се е задължил да осигури доставка на водни обеми на ползвателя посредством съответните хидротехнически съоръжения срещу заплащане на възнаграждение. За тази услуга доставчикът има право на възнаграждение на база доставения воден обем. Възнаграждението за възложената работа е изискуемо от приемането й според разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, но в случая предметът на договора е специфичен – предоставяне на водна услуга - определен в количествено отношение воден обем, поради което приемане е налице при преминаване на съответното доставено количество през средството за търговско измерване, показанията на което страните са отчитали в двустранно подписани протоколи и въз основа на същите ищецът е изготвял фактури за дължимото възнаграждение. С изключение на последната, всички издадени фактури са отразени в счетоводството на ответното дружество и по тях е ползван пълен данъчен кредит, което води до извода, че услугата „водоподаване“ е приета от потребителя. Този извод е приложим и по отношение на неотразената в търговските книги на ответника фактура, тъй като тя се основава на двустранно подписан протокол. Съдът е изходил от практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съответно цитирана, съгласно която фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на изработеното (стоката) по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, както и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване, респ. и изпълнението на насрещната страна. Съдът е разгледал оплакванията, релевирани с въззивната жалба, като е приел следното: По възражението относно собствеността върху язовира е посочил, че видно от двата договора от 2014 и 2019 г., ищецът като изпълнител се е задължил да осигури чрез поддържаните от него хидротехнически съоръжения на язовир „Кърджали“ достъп до необходимия воден ресурс, в съответствие с издаденото на ответника разрешително. В този смисъл, предметът на сключения от страните договор не противоречи на закона, като същият е в съответствие с принципите на Закона за водите, в т. ч. принципа за възмездност на водните услуги. По смисъла на ЗВ, услугата „водоподаване“ не е продажба на воден ресурс, а осигуряването му за нуждите на ответното дружество, чрез акумулирането, съхраняването и провеждането му чрез хидротехническите съоръжения на язовир „Кърджали“, които се стопанисват и поддържат в изправност от НЕК ЕАД, чрез експлоатационното му предприятие „Язовири и каскади“. Видно от приетите по делото договори, НЕК ЕАД извършва услуга водоподаване на АКВА ТИМ БГ ЕООД за осигуряване на водни маси, необходими за производство на ел. енергия от МВЕЦ и промишлено водоснабдяване, съгласно издадено от МОСВ Разрешително № 01440023 от 20.05.2014 г. за водовземане (със срок до 10.04.2030 г.). От същото е видно, че за извършваната от НЕК ЕАД услуга между страните е подписан договор, в съответствие с т. 7 от Приложение № 1 „Условия, при които се предоставя правото на водовземане“, където е посочено, че взаимоотношенията с НЕК ЕАД за извършване на услугата „водоподаване“ се регламентират в съответствие с принципите на търговското право и гражданското законодателство. По делото е установено, че договорът се е изпълнявал от момента на неговото сключване - услугата е предоставяна от изпълнителя и приемана от възложителя, съответно заплащана от него /преди исковия период/ в съответствие с договорената цена. Фактическото изпълнение на целите и дейностите, за които на ответника е предоставено разрешително за водовземане не е предмет на сключените договори относно услугата „водоподаване“. НЕК ЕАД не е страна в административното производство по издаване на разрешителното, като за изпълнението на условията му отговаря неговия титуляр АКВА ТИМ БГ ЕООД. Претендираните суми не представляват стойност на доставения воден обем като материален обект (движима вещ), а са възнаграждение за услугата по отвеждане на определения воден обем от язовир „Кърждали“ до съоръженията на АКВА ТИМ БГ ЕООД, като самото ответно дружество твърди да ги е предоставяло на трети лица. Дали ответникът е собственик на електроцентрали и за задоволяване на какви конкретни нужди е използвано доставеното водно количество, е без значение за породеното договорно задължение да заплати цената на услугата. Поради това за неоснователни са счетени и възраженията, че плащания не се дължат, т. к. водноелектрическата централа на ответника не била въведена в експлоатация през исковия период. На следващо място съдът е посочил, че договорите представляват търговска сделка по смисъла на ТЗ, с оглед на което търговецът, въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършването му веднага след узнаване на сделката съгласно чл. 301 ТЗ, каквито доказателства не са ангажирани по делото. В резултат на това за неоснователни са намерени и доводите във въззивната жалба, че плащанията по договора не се дължат, т. к. не е доказано реалното предоставяне на услугата. Видно от двустранно подписаните протоколи за отчетени водни количества, отразените в същите водни обеми са определени въз основа на показанията на водомера, а когато същия е бил неизправен - на база максимално разрешените водни количества по разрешителното за водовземане /т. 17 от договора от 2014 г./, респ. на база действително изразходвани водни обеми за същия период от предходна година /чл. 9 от договора от 2019 г./. Тези протоколи са изготвени и подписани от страните, въз основа на тях са издадени процесните фактури и по тях липсват възражения по смисъла на чл. 301 ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, по следните съображения: Първият правен въпрос е разрешен от Софийския апелативен съд при спазване на трайната практика на ВКС относно правомощията на съда във въззивното производство, съгласно правилата на ограничения въззив – чл. 269 ГПК, като решението е постановено след обсъждане на всички релевирани с въззивната жалба доводи и съображения за неправилност на първоинстанцинонния съдебен акт. Поради това по отношение на този въпрос не се доказва допълнителното условие на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Вторият въпрос не удовлетворява общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – ВКС да е сезиран с правен въпрос от значение за решаването на спора, а именно такъв, който да е включен в спорния предмет и да е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд за постановения по делото краен резултат. В случая въпросът е хипотетично зададен и не съответства на изразената в мотивите на обжалваното решение правнорелевантна воля. Съдът не е формирал извод, че правен субект може да упражнява права, каквито не притежава, а е изложил съображения именно за това, на какво основание НЕК ЕАД има легитимация да предоставя услугата, относно която са сключени договорите между страните. Неустановяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно, за да бъде отказан достъпът до исканата касационна проверка. Не е налице и приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на въззивния съдебен акт не се установява постановяването му в грубо противоречие с правилата на формалната логика, както се твърди от касатора, нито има данни за превратно приложение на материалния закон. При този изход от спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение