Определение № 50538 от 06.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1698/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Е. Я., Г. С. С., Дженел Е. Я. и С. С. Ф., представлявани от адв. Вихър Н. и адв. Десю Н., срещу решение № 115 от 13.04.2022г., изменено с определение № 374 от 03.06.2022г., постановени по в.т.д. № 483/2021г. на Варненски апелативен съд, III състав, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 260040 от 24.03.2021г., поправено с определение № 260209 от 27.04.2021г., постановени по т.д. № 19/2020г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, са отхвърлени предявените от настоящите касатори против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 25.07.2018г., както следва: на Д. Е. Я. и Г. С. С. – сумите от по 80 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на преждевременно роденото дете на дъщеря им А. Д. Е.; на С. С. Ф. – сумите от по 180 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. Д. Е. и преждевременно роденото му дете; на Дженел Е. Я. – сумите от по 5 000 лева, частични искове от по 50 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на племенницата му А. Д. Е. и преждевременно роденото й дете.

Подадена е и частна касационна жалба от Д. Е. Я. и Г. С. С., представлявани от адв.Десю Н., срещу въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с която след отмяна на определение № 260210 от 27.04.2021г., е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като в полза на адв. Десю Н. е присъдена сумата от 4716,58 лева, представляваща разликата над присъдените от първа инстанция 2000 лева до сумата от 6716,58 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците Д. Е. Я. и Г. С. С. за първа инстанция.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите Д. Я. и Г. С. навеждат твърдения за наличието на доказани изключителни вреди, претърпени поради загубата на преждевременно травматично роденото и починало тяхно внуче, чието раждане са очаквали с нетърпение, както и поради загубената възможност изобщо да имат внуци, тъй като починалата А. Е. е била тяхна единствена дъщеря. Поддържат, че въззивният съд неправилно е интерпретирал събраните гласни доказателства, вследствие на което неправилно е отхвърлил исковите претенции на С. Ф.. Твърдят, че по делото по несъмнен начин е установена трайната и дълбока емоционална връзка, съществувала между него и починалата. Поддържат още за безспорно доказано, че Дженел Я. попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата племенница и преждевременно роденото й дете. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят като обуславящи материалноправни и процесуалноправни въпроси, разделени в четири раздела.

В раздел I от изложението въвеждат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 26 от 04.06.2019г. по т.д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 70 от 03.06.2019г. по т.д. № 755/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 310 от 06.02.2019г. по т.д. № 2429/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. Поставят следните материалноправни въпроси:

1. В хипотезата на преждевременно травматично родено и починало вследствие на ПТП единствено дете, може ли да се говори за връзка между него и преживелия го родственик, която да обуславя изследване от страна на съда на конкретните житейски обстоятелства, при които е била изградена и съществувала тя, както и налице ли е основание за изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г.?

2. Какви са критериите за определяне наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди?

В раздел II от изложението касаторите въвеждат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1969г., Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 222 от 30.01.2015г. по т.д. № 3466/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 157 от 11.02.2016г. по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 124 от 28.10.2019г. по т.д. № 1427/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 44 от 23.06.2020г. по т.д. № 1879/2019г. на ВКС, ТК, I т.о.Поставят следните материалноправнии процесуалноправни въпроси:

1. Представлява ли съществено процесуално нарушение неспазването на задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички въздигнати доводи на страните?

2. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви при постановяване на решението, касателно изложените доводи във въззивната жалба за наличие на съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при преценката на доказателствата, от които пряко зависи изходът на делото?

3. Налице ли е конкуренция между Тълкувателно решение № 1/2018г., постановено по тълк.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, и ППВС № 5/1969г. или Тълкувателно решение № 1/2018г., постановено по тълк.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, допълва и развива практиката на ВКС?

4. Как следва да се прилага Тълкувателно решение № 1/2018г., постановено по тълк.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, касателно допълването на ППВС № 5/1969г., относно лице, живеещо на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане и създадената силна емоционална връзка помежду им?

5. Каква е взаимовръзката между ППВС № 5/1969г. в частта, с която е признато право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, при непозволено увреждане, и Тълкувателно решение № 1/2018г., постановено по тълк.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, което го допълва и според което кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение, следва да се определя по справедливост, с оглед действителните отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски отношения с починалия при непозволено увреждане?

6. Включват ли се в кръга на правоимащите да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лицата, които не са имали с починалия родствена връзка, но са били в изключително близки интимни взаимоотношения, сходни на тези между съпрузи?

7. Налице ли са предпоставките за прилагане на ППВС № 5 от 24.11.1969г. при доказано наличие на съжителство между лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия при непозволено увреждане, при условие, че лицата са живели в едно общо домакинство, в контекста на променените обществени отношения?

8. Какви са критериите и предпоставките за прилагане на ППВС № 5 от 24.11.1969г., за да се признае право на обезщетение на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак?

9. В хипотеза на преждевременно травматично родено и починало вследствие на ПТП единствено дете, поради което не е съставян акт за раждане и не е извършвано припознаване, допустимо ли е фактът на бащинството да бъде доказван чрез свидетелски показания?

10. Как следва да се прилага ППВС № 4 от 25.05.1961г. относно търпените неимуществени вреди от преживелия родител в хипотезата, в която вследствие на ПТП е настъпила смъртта на преждевременно травматично роденото дете?

В раздел III от изложението касаторите въвеждат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана вТълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 26 от 04.06.2019г. по т.д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 70 от 03.06.2019г. по т.д. № 755/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 310 от 06.02.2019г. по т.д. № 2429/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 5 от 28.02.2019г. по т.д. № 1404/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 20 от 30.06.2020г. по т.д. № 376/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. Поставят следните материалноправни въпроси:

1. В хипотеза на преждевременно травматично родено и починало вследствие на ПТП единствено дете може ли да се говори за връзка между него и преживелия го родственик, която да обуславя изследване от страна на съда на конкретните житейски обстоятелства, при които е била изградена и съществувала тя, както и налице ли е основание за изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г.?

2. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди?

В раздел IV от изложението касаторите въвеждат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставят следните материалноправни въпроси:

1. Налице е основание за прилагане по аналогия на материалния и процесуалния закон по отношение на преждевременно травматично родено и починало единствено вследствие на ПТП дете, на което не е съставян акт за раждане и спрямо което не е извършвано припознаване, доколкото вследствие смъртта на същото за преживелите го родственици са настъпили значителни морални болки и страдания, подобни на тези, които изживяват родственици на живородени и починали вследствие на ПТП деца?

2. Следва ли да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на правоимащ при преждевременно травматично родено и починало единствено вследствие на ПТП дете, на което не е съставян акт за раждане и спрямо което не е извършвано припознаване, съгласно принципа за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД?

3. Допустимо ли е бащинството да бъде доказвано чрез свидетелски показания в хипотезата на несъставяне на акт за раждане и неизвършване на припознаване, поради преждевременно травматично раждане и смърт вследствие на ПТП? Допустимо ли е попълването на доказателствения материал с устни доказателствени средства при невъзможност за снабдяване с официалните такива поради обективни причини?

4. Как следва да се прилага ППВС № 4 от 25.05.1961г. относно търпените неимуществени вреди от преживелия родител в хипотезата, в която вследствие на ПТП е настъпила смъртта на преждевременно травматично родено дете?

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представляван от адв. С. Д., оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обжалваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди още, че касационната жалба е неоснователна по същество. Претендира присъждане на разноски.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното решение в частта, имаща характер на определение по чл.248 ГПК, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Частните касатори поддържат, че дължимите на процесуалния представител адвокатски хонорари за процесуално представителство пред първа инстанция са изчислени погрешно от въззивния съд. Твърдят, че за всеки отделен иск се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Молят за отмяна на въззивното определение и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като на процесуалния представител бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 9403,20 лева. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въвеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като поставят следния процесуалноправен въпрос: „В хипотезата на предявени кумулативно съединени искове следва ли да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.1 ЗАдв. за всеки един от исковете?“. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 685 от 19.11.2019г. по ч.т.д. № 154/2019г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представляван от адв.С. Д., оспорва частната касационна жалба. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като определеният размер на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразен с практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба и частната касационна жалба са редовни - подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение, е приел за безспорно, че вследствие на ПТП, виновно причинено от застрахования при ответника водач на лек автомобил – Алдинис Е. Я., са починали бременната А. Д. Е. и нейното преждевременно родено мъртво дете, както и че Д. Е. Я. и Г. С. С. са родители на А. Д. Е., а Дженел Е. Я. – неин чичо.

По исковете за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на преждевременно роденото мъртво дете въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза и е приел за установено, че в резултат на процесното ПТП детето, което е било в кухината на пострадалата А. Д. Е., е получило несъвместима с живота черепно-мозъчна травма – разкъсване на твърда мозъчна обвивка и контузия на мозъка, и в резултат на това смъртта му е настъпила, докато е било в кухината на майка си, като действието на голямата травмираща сила е разкъсала матката и експулсирала детето извън коремната кухина на майката. Акцентирал е върху изрично приетата в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС предпоставка, даваща основание за присъждане на обезщетение като изключение, а именно наличието на житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между починалия и лицето, претендиращо обезщетение, да се породи особена близост, и е приел, че доколкото в резултат на процесното ПТП няма живородено дете, не е налице връзка между него с преживелия родственик, поради което не може да се изследват конкретни житейски обстоятелства, сочещи на изключителност на тази връзка, и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Заключил е, че макар и загубата на детето несъмнено да причинява на близките тежки травми, болки и страдания, за родителите на починалата и нейния чичо не е налице основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.

По иска на С. С. Ф. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на преджевременно роденото му мъртво дете въззивният съд е намерил за установено, че починалата и ищецът са живели заедно в дома на родителите на А. и са чакали дете; между двамата няма сключен граждански брак, както и няма съставен акт за раждане на мъртвородено дете или припознаване по реда на чл.64, ал.1 СК. С оглед на това решаващият съдебен състав е приел, че по делото липсват доказателства, установяващи, че ищецът е баща на мъртвороденото в произшествието дете. Изтъкнал е, че поради липсата на сключен граждански брак, презумпцията на чл.61, ал.1 СК не може да бъде приложена, както и че произход с гласни доказателства не може да бъде установяван.

По исковете за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Д. Е. въззивният съд е съобразил свидетелските показания на С. С. Д. и Б. М. А.. По отношение на С. Ф. апелативният съд е намерил, че гласните доказателства сочат, че ищецът и починалата са живели като съпрузи в дома на родителите й и С. е бил познат като зет. Изтъкнал е, че свидетелите не познават ищеца и нямат преки впечатления за връзката помежду им. С оглед на това е приел, че липсват доказателства за отношенията между двамата и за това как смъртта на А. и на детето се е отразила на живота на ищеца, освен посоченото от свидетел, че е страдал. Констатирал е, че след смъртта й С. Ф. е напуснал селото на родителите, като към момента има съпруга и дъщеря, родена през 2019г. При тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че по делото не е установено съществуването на емоционални и духовни връзки между ищеца и починалата, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, т.е. съвместния общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. Изложил е съображения, че на доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития. Заключил е, че отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана, доколкото по делото остава като недоказан фактът, че между С. Ф. и починалата има връзка, основана на фактическо съжителство като семейство.

По отношение на ищеца Дженел Е. Я. апелативният съд е намерил, че гласните доказателства установяват наличието на връзка между чичо и племенница, съответстваща на характерната и типична за българското общество връзка. Изтъкнал е, че само тази връзка не може да обоснове справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем за отговорност. Изложил е съображения, че за да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Заключил е, че няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., доколкото по делото не са установени описанитеконкретни житейски обстоятелства и морални болки и страдания.

Настоящият състав намира, че са налице основания за частично допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Въпросите, поставени в раздел I, т.2 и раздел III, т.2, отнасящи се до критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващия му извод, но по отношение на тях не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговорът на въпросите се извежда от задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно която материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е акцентирано, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Прието е, че в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Посочено е, че фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В настоящия случай дадените разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, като изводът за недоказана материалноправна легитимация на ищците Д. Е. Я. и Г. С. С. да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния внук и на ищеца Дженел Е. Я. да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата племенница и нейното дете е резултат от обсъждане на установените конкретни факти по делото - че доколкото в резултат на процесното ПТП няма живородено дете, не е налице връзка между него с преживелия родственик, и събраните гласни доказателства относно установените отношения между ищеца Дженел Е. Я. и пострадалата при процесното ПТП негова племенница А..

Въпросите, поставени в раздел I, т.1, раздел II, т.9 и т.10, раздел III, т.1 и раздел IV, т.1, т.2, т.3 и т.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са свързани с доводите на касаторите за неправилност на изводите на въззивния съд, че същите не са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на преждевременно роденото дете на А. Д. Е.. Настоящият състав намира, че тези въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросите не съответстват на фактите по делото, доколкото липсва формиран извод за преждевременно травматично раждане и починало вследствие на ПТП дете, както е предпоставено във формулираните въпроси. В случая съгласно събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че няма живородено дете /в който случай възниква правосубектност/, а в резултат на процесното ПТП детето, което е било в кухината на пострадалата А. Д. Е., е получило несъвместима с живота черепно-мозъчна травма – разкъсване на твърда мозъчна обвивка и контузия на мозъка, и в резултат на това смъртта му е настъпила, докато е било в кухината на майка си, като действието на голямата травмираща сила е разкъсала матката и експулсирала детето извън коремната кухина на майката. С оглед на това въззивният съд не се е произнасял по поставените въпроси и искането за допускане на касационен контрол по тях е неоснователно.

Формулираните в раздел II от изложението въпроси № 4 – 8 се свеждат до въпроса за материалноправната легитимация на ищеца С. С. Ф. и в тази връзка дали той попада в кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата А. Д. Е.. Въпросът за материалноправната легитимация на лице, живеещо на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, е включен в предмета на делото и е обусловил изхода на спора, поради което е осъществено общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение са присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С ППВС № 5 от 24.11.1969г. е признато право на обезщетение и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. В решението № 126 от 18.10.2019г. по т.д. № 1785/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по чл.290 ГПК, е прието, че на доказване в процеса подлежат както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и претендиращия обезщетение, като преценката е при условията на пълно и главно доказване на факта на специалната връзка между починалия и лицето, претърпяло неимуществени вреди. При твърдение за наличие на връзка, основана на съпружеско съжителство, на доказване подлежи фактът на претърпени неимуществени вреди от лице, което освен че е било в интимна връзка с пострадалия, е живяло фактически трайно в едно домакинство с него. При твърдение за фактическо съпружеско съжителство на доказване подлежи осъществяването на трайна връзка, заключаваща се в общо домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна грижа на лицата едно за друго, когато съжителстват само двете лица и нямат деца. При доказване на фактическо съжителство лицето, което се позовава на такава връзка с пострадалия, следва да установи, че освен емоционални и духовни отношения с починалия, е имало и общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за благополучие, т.е. съвместният общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне по уточнения правен въпрос за проверка съответствието на въззивното решение с дадените разрешения в частта, с която е отхвърлен искът на С. С. Ф. по чл.432, ал.1 КЗ против ЗК „Лев Инс“ АД за сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. Д. Е..

Въпросите по раздел I, т.3 и раздел III, т.3 от изложението не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са поставени във връзка с твърдението за събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственици особено близка връзка. Противно на съдържащото се във въпросите твърдение, въззивният съд е приел, че не е налице такава особена връзка, с оглед на което не се е произнасял по въпроса за критериите за определяне на обезщетение по справедливост по чл.52 ЗЗД.

Поставените в раздел II, т.1 и т.2 процесуалноправни въпроси са свързани с приложението на чл.236, ал.2 ГПК и задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о., решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ т. о. и други. Съгласно така формираната практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и оплакванията и доводите на страните. Въпросите са поставени в контекста на несъгласието на касаторите с конкретните изводи на въззивния съд във връзка с наличието на материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди, но по правилността на тези изводи касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството

Въпрос № 3 от раздел II не кореспондира с мотивите на обжалваното решение, доколкото въззивният съд не е изложил аргументи за наличието на конкуренция между Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 5 от 24.11.1969г.

По частната касационна жалба на Д. Е. Я. и Г. С. С.:

С обжалваното решение в частта, имаща характер на определение, въззивният съд е приел, че на основание чл.38 ЗА дължимото на процесуалния представител на ищците Д. Е. Я. и Г. С. С. адвокатско възнаграждение за защитата на всеки от двамата в първоинстанционното производство възлиза на сумата от по 3358,29 лева. Отбелязал е, че размерът е определен съобразно минималния размер на адвокатските възнаграждения и уважената част от предявения иск за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им.

Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивния съд, намира, че искането за допускане на касационен контрол по формулирания от частните жалбоподатели процесуалноправен въпрос е неоснователно поради липса на соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че на пълномощника на ищците се дължи отделно адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всеки от тях и следователно не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно определянето на адвокатско възнаграждение съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е формирана постоянна практика на ВКС, според която такова се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Несъгласието на касаторите с определения от въззивния съд размер представлява оплакване за неправилност на обжалваното определение, което не е основание за допускане на касационно обжалване.

Касаторът С. С. Ф. е освободен от заплащане на държавна такса с определение № 282 от 05.06.2020г. по в.ч.т.д. № 237/2020г. на Варненски апелативен съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение