Определение № 147 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2023 г.

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Т. С., чрез пълномощника ѝ адв. Светлана Д., срещу постановеното в производство по чл. 108 ЗС решение № 223 от 13.12.2022 г. по в. гр. д. № 291/2022 г. на Разградския окръжен съд. Оплакванията на жалбоподателката са за допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се цитират предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК - нищожност и очевидна неправилност на въззивното решение. Застъпва се становището за явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика и допуснати нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Отделно от това, при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се поставя въпросът относно задължението на съда да изложи собствени мотиви по предмета на спора, след анализ на всички относими доказателства и обсъждане на въведените от страните доводи и възражения във връзка с тях. Твърди се, че същият е разрешен в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решения № 42 от 01.02.2008 г. по т. д. № 590/2007 г., решение № 26 от 08.02.2008 г. по т. д. № 445/2007 г., решение № 592 от 05.12.2008 г. по т. д. № 306/2008 г. на I-во т. о., определение № 271 от 17.06.2011 1г. по ч. гр. д. № 286/2001 г. на II-ро г. о. Позоваването на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е свързано с формулиране на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. Ответникът по касация А. Вели Ю., в депозиран отговор, чрез адв. Ж. Ч., поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: Производството по делото е образувано по искова молба на А. Т. С. против А. Вели Ю., за ревандикация на два поземлени имота, находящи се в [населено място], общ. И., а именно УПИ II от кв. 55, образуван от имот 469, с площ от 1 239 кв. м., отреден за жилищно застрояване, и УПИ I от кв. 55, образуван от имот 469, с площ от 1 354 кв. м., също отреден за жилищно застрояване. Прието е за установено, че ищцата е преживяла съпруга на С. В. С., починал на 24.04.2020 г. С. е единствен наследник на С. К. Д., починала на 26.10.1993 г. - дъщеря на К. Д. А., починал на 14.06.1975 г., който след смъртта си е оставил съпруга С. А. Н. и две дъщери С. К. Д. и И. К. К.. Видно от копие на заявление вх. № 7561/03.06.1992 г., С. Д. е заявила за възстановяване пред Поземлената комисия - [населено място] земеделски имоти, като в списъка присъства и „ясак“ от около 3.000 декара, за който е отбелязано, че е заснет с пл. № 469 в землището на [населено място]. Общо първоначално е заявила 36,7 декара, а по-късно е направена поправка на 23,2 декара през 1993 г., без да е посочено коя претенция за възстановяване не е поддържана. От 1998 г. наследодателят на ищцата - С. С., е заплащал данъци за имот в [населено място], посочен като земя, без пълна индивидуализация. В данъчно съобщение от 29.05.1998 г. до С. е посочено, че става въпрос за „кв. 55, парцел /пл. №/ 2-55“, [населено място]. На 14.02.2020 г. ответникът А. Вели Ю. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, с който е признат за собственик по давност на процесните имоти. Това станало повод ищцата да подаде жалба за самоуправство до прокуратурата, преписката по която била прекратена поради липса на извършено престъпление. Съгласно заключението на изслушаното по делото вещо лице имот пл. № 469 съществува като кадастрална единица в застроителния и регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 242 от 03.12.1987 г., и към момента на одобряването му в разписния лист, придружаващ плана, не фигурира име на собственик. През 2020 г. на основание н. а. № 100, том I, рег. № 963, н. дело № 84/2020 г. като собственик е вписан ответникът Ю.. Преди 1987 г. имотът по стария регулационен и кадастрален план от 1934 г. не съществува като кадастрална единица - липсват кадастрални граници, с които да се идентифицира по местонахождение и площ, и съответно няма информация относно собствеността му; по този план имот пл. № 469 е попадал в терен, отреден за парк. Имот пл. № 469 не е влизал в блоковете на ТКЗС/ДЗС. Същият е в регулационните граници на [населено място] и за него са отредени два парцела - УПИ I-469 и УПИ II-469, за жилищно застрояване от кв. 55. В земеразделителния план и съответно в картата на възстановената собственост не съществува имот с № 469 - „ясак“. Имот пл. № 469 е с площ от 2 609 кв. м. От него в УПИ I-469 попадат 973 кв. м., а в УПИ II-469 - 712 кв. м. Останалата част от пл. № 469 попада в новопроектирана улица и като маломерно придаваемо място към УПИ III-470. Общата площ на УПИ I-469 е 1 354 кв. м., а на УПИ II-469 - 1 239 кв. м. В стария регулационен план на [населено място] от 1934 г. липсват кадастрални граници за процесния имот, с които същият да се идентифицира по местонахождение и площ. По сега действащия ЗРП на селото от 1987 г. процесният имот е с пл. № 469 с площ 2 609 кв. м. За да установи правото си на собственост, ищцата е поискала изслушването на трима свидетели. Съгласно показанията на св. С. К. /първа братовчедка на покойния съпруг на ищцата/, имотът е работен от дядо ѝ /К. Д./ до смъртта му през 1975 г. Впоследствие е бил обработван от дъщерите му, а след тяхната смърт - от С. С., който от своя страна го предоставил за обработване на другите двама свидетели - А. и Н.. Свидетелства още, че в имота някога е имало къща, като през годините данъците за него били заплащани от С. С.. В този смисъл са и показанията на св. Е. А. /втори братовчед на С./, който твърди, че е ползвал мястото от 1987 г. до 2003 г. въз основа на споразумение със съпруга на ищцата. След това мястото било обработвано от св. Н. Н., в периода 2003-2013 г., като едва след това било завзето от ответника Ю.. В този дух и показанията на самия Н. Н.. От друга страна, доведените от ответника свидетели /същите участвали и в производството по обстоятелствена проверка/, сочат, че А. Ю. работел над 10-15 години изоставени земи в края на селото. Св. Р. Я. лично му помагал в обработката с трактор. Не знае дали в мястото, което ответникът работи, е имало къща; няма ограда и камъни. Когато почнал да го работи, мястото било пустеещо, пълно с треволяк и храсти. Св. Д. А. разяснява, че в пустеещи земи в близост до стадиона на [населено място], през 2007-2008 г., пасял крави, когато бил помолен от ответника да не го прави повече, тъй като той ще ги работи. Преди това никой не работел нивата, била изоставена. Не познавал покойния К. Д.; бил виждал С., син на Н., да обработва ниви в този район. Третият свидетел Г. Р. е заявил познанството си с ответника като съседи, като знаел, че А. Ю. обработва място от около два и половина декара повече от 10 години и го сее всяка година; свидетелят му помагал. Никога не бил виждал Е. да работи мястото. В производството пред районния съд е проведен оглед на място в съдебно заседание на 13.05.2022 г., с участието на съдебния състав, съдебния секретар, страните, свидетелите, с изключение на св. Г. Р., и вещото лице. В протокола е направена констатация, че всички разпитани по делото лица са свидетелствали за един и същи имот - обхващащ описания в исковата молба поземлен имот, предмет и на издадения на ответника констативен нотариален акт за собственост. При тези данни първоинстанцинният съд е приел иска за доказан и основателен. Счел е за безспорно установено, че наследодателят на съпруга на ищцата и съответно по линия на заместването и неин наследодател - К. Д., е владял процесния имот до смъртта си през 1975 г., впоследствие владение са упражнявали неговите дъщери. Волята им била имотът да остане на съпруга на ищцата, който, упражнявайки владението си над местата, ги предоставил за обработка последователно на св. А. и св. Н. В тази насока съдът е кредитирал дадените от свидетелите на ищцата показания като логични, трайни и последователни. В противовес са изтъкнати вътрешните противоречия между показанията на доведените от ответника свидетели. Съобразени са още поведението и обясненията на самия ответник, предвид наличните данни, че същият е водил разговори с ищцата относно възможността да закупи процесните имоти. На свой ред въззивният съд е приел, че в случая се цели установяването на идентичност между недвижими имоти, същестували в различни периоди от време с различна индивидуализация, а въпросът за идентичността е въпрос на активна материалноправна легитимация, и за да се уважи искът, ищецът следва да я докаже по безспорен начин. На първо място съдът е посочил, че ищцата не е заявила каквито и да било граници на имота в миналото и понастоящем, освен че същият е в близост до стадиона на селото, а в миналото е бил ясак, намиращ се в края на селото. На следващо място е приел, че такава идентичност между заявения от ищцата като собствен имот и имотите, за които ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост, не се установява по безспорен начин въпреки експертното заключение, сочените гласни и писмени доказателства, извършения оглед. Мотивирал е извод, че показанията на ищцовите свидетели в този смисъл не допринасят за тази индивидуализация, тъй като никой от тях не посочва границите на имота, още повече, че при заявено ползване в определени периоди от време свидетелите не посочвали и как точно са обработвали имота, с какви култури са го засявали. Извършеният оглед на място не можел да обоснове идентичност между имотите въпреки направените от съдебния състав констатации, при съобразяване на изявлението на вещото лице за липса на трасиране на съществуващия понастоящем имот, който към датата на огледа е бил засят с ечемик. Въззивният съд е споделил становището във въззивната жалба на ответника за липса на материалноправна легитимация у ищцата за водене на иска, както и за неоснователност на същия само на това основание, без да обсъжда налице ли е придобиване на имота от ответника, съответно - изтекла в полза на наследодатели на ищцата и на самата нея придобивна давност. Този довод е довел до отмяната на първоинстанционното решение № 192 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 478/2021 г. на Районния съд - И., и постановяване на изцяло неблагоприятно за ищцата въззивно решение за отхвърляне на иска. Съобразявайки изложеното, и след извършена проверка на данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС, I-во г. о., намира, че не се констатира поддържаната от жалбоподателката вероятна нищожност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, и има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на съда. Затова следва да се приеме, че е валиден съдебен акт. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, с цел проверка за съответствие с практиката на ВКС, обективирана в множество решения на отделни състави, на въззивното решение, в което въпросът за идентичността на имотите е разрешен, без да е обсъдено извънпроцесуалното поведение на ответника за закупуване на спорните имоти от ищцата, данни за което се съдържат в преписка № 2367/2020 г. на Районната прокуратура - Р., както и обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 ГПК в първоинстанционното производство в съдебното заседание на 08.04.2022 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.