Решение № 39 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 352/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К., Г. И. Д. и Б. Г. Д. против решение № 1993/03.12.2009 година, постановено по в.гр.д. № 2094/2009 г., от Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено частично решението с №63/13.06.2008 г., постановено по гр.д. №220/2007 година от Районен съд – Карлово. С постановеното решение по съществото на спора, окръжния съд е отменил решението на районния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на свободен таван в двуетажна сграда, съсобствена на страните по делото и са осъдени ответниците да предадат владението на помещението за размер над 5/11 ид.ч. от таванското помещение. Касационното жалба е насочена против решението на въззивния съд само в частта, с която са отречени правата им на собственици за частта над 5/11 ид.ч. от таванското помещение. Ответниците по касационната жалба М. Д. К. и И. М. К. я оспорват, с представен в срока по чл.287, ал.1 от ГПК писмен отговор. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, намира касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.2 от ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на обжалваем интерес от 1000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с обжалваем интерес под 1000 лева. По делото, на л.3 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх. №1630000059/31.01.2007 година, издадено от Община С., Област Пловдив, сочещо, че жилището, в т.ч. и спорното по делото таванско помещение, е с обща данъчна оценка от 4 918 лева. В тази сума, като оценка, е включена квадратурата на жилището – 83 кв.м., мазе – 71 кв.м. и таван – 3 кв.м. В удостоверението е записано, че таванското помещение е с площ от 3 кв.м., т.е. същото има стойностен еквивалент от 93.97 лева. Обжалва се решението на съда в частта, с която същия се е произнесъл за 6/11 ид.ч. от процесното помещение, т.е. обжалваемия интерес по настоящото касационно производство е в размер на 51,26 лева. Тази сума, като обжалваем интерес, обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради липса на обжалваем интерес над 1000 лева. Доколкото липсват други данни по делото, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, то при условията на иззета компетентност и на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК, касационното производство следва да се прекрати, а подадената касационна жалба да се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.286, ал.1,т.3 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия