Определение № 5760 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура Хасково срещу решение №.80/7.03.24 по г.д.№.52/24 на ОС Хасково в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.190/30.10.23 по г.д.№.242/23 на РС Свиленград, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата над 600лв. до 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване, ведно със законната лихва от 15.10.21 до окончателното изплащане. Ответникът по касационната жалба Е. З., гражданин на РСърбия, я оспорва; претендира разноски по реда на чл.38 ЗА. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С въззивното решение е прието, че безспорно са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.242 ал.1, б.“д“ НК /за това, че на 28.05.21, с товарен автомобил с прикачено полуремарке, през ГКПП „К. А.“, общ.С., са пренесени през границата на страната от Р.Турция в Р.България, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери-алуминиеви плоскости на обща стойност 72 711лв./, впоследствие прекратено с влязло в сила постановление от 05.10.21, тъй като деянието не съставлява престъпление /чл.243 ал.1 т.2 НПК/. Съдът е установил, че незаконното обвинение е причинило на Е.З. неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразил тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението /тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10г. и глоба от 20 000лв. до 100 000лв./, продължителността на наказателното производство /повече от четири месеца-01.06.21-15.10.21/, засягането на правата по време на същото-взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72ч., считано от 28.05.21, последвано от „парична гаранция“ в размер на 3000лв., наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България, освен с разрешение на прокурора“ и временното отнемане на сръбския паспорт, големия интензитет на търпените болки и страдания – наред с обичайните и естествени вреди от незаконното обвинение - страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството, негативни усещания и безпокойство, в това число физически и психически страдания предвид 72ч. задържане и страха да не бъде постановено постоянно такова, ищецът претърпял и значителни по тежест специфични вреди-от това, че е бил в чужда държава сам, далеч от близките си, без възможност да се види с тях в продължение на четири месеца, лишен от ежедневните си социални контакти и от обичайната за него среда, че е бил третиран като престъпник предвид извършената му полицейска регистрация, вкл. чрез дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци от ДНК, че взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 3000лв.“ се е отразила на семейния му бюджет и допълнително е утежнила положението му, че предвид задържането му в България е бил лишен от възможността да упражнява професията си и да реализира доходи-което, наред с опасността камионът, който е управлявал, да бъде отнет в полза на държавата, е засилило чувството му на безпокойство и е генерирало допълнителен стрес за самия него, че в резултат на обвинението е загубил клиенти по договори за доставка на търговски стоки с личен транспорт, с което е била нарушена търговската му репутация и това се е отразило и на финансовото му състояние; отчетени са и икономическите условия в страната. При тези обстоятелства, предвид съвкупната преценка на доказателствата е намерено, че обезщетение, което може да репарира търпяните вреди, възлиза на 4000лв., респективно претенцията трябва да се уважи за сумата над 600лв до 4000лв, ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване - на 15.10.21, според отбелязването върху него. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и относно това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи се противоречие по възприетото от въззивната инстанция по тези правни въпроси със задължителна съдебна практика – т.ІІ от ППВС №.4/1968г., ТР №.3/05г на ОСГК на ВКС, реш.№.186/21.12.17 по г.д.№.1780/17, ІІІ ГО. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.05 по т.г.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.68 на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения увеличен размер на обезщетението. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, взетата най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, последвана от парична гаранция, ограничението за напускане на пределите на страната-в това число с оглед значението му предвид извършваната работа и професия, която не е могъл да упражнява, и обстоятелството, че е бил принуден да живее в чужда държава, изолиран от семейство и близки, без източник на доходи за съществуването си и без възможност да осигурява и подпомага семейството си, интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението, което наказателното производство е имало върху психиката, отношенията с близки и роднини, плановете за реализация и бизнес, обществения и професионален статус. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие. Съгласно цитираната във връзка с материалноправния въпрос практика размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване и вида на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта на пострадалия, наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение-съобразил е сочените критерии, изложил е подробни мотиви, в това число кои обстоятелства не са били надлежно отчети от първата инстанция, което е довело до присъждане на занижен размер на обезщетение, и какво е тяхното значение и тежест за репариране на вредите, респективно защо налагат присъждане на по-голямо обезщетение, и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика. Предвид горепосоченото не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед изхода на спора на пълномощника на ответната страна адв.И. А. И., ХАК, трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба при условията на чл.38 ЗА. При определяне на същото настоящият състав отчита, че правилото на чл.38 ал.2 ЗА /съгласно което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер-този по Наредба №.1/09.01.04/ не може да бъде приложено с оглед решение на СЕС по дело C-438/22. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения-те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая, при отчитане на горните критерии и релевантните обстоятелства, дължимото на основание чл.38 ал.2 ЗА възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба се определя на 600лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,