Решение № 213 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение15.06.2011 г.докладчик Илияна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивно решение № 241 от 16.07.2010 г. по в. гр. д. № 686 по описа за 2010 г. на Окръжен съд Велико Търново и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. С. К. против Агенция "Пътна инфраструктура"Областно пътно управление Велико Т., представлявано от директора К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконна на заповед № 5 от 15.02.2010 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: " -"главен специалист-счетоводител" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за шест месечен период в размер на 3 379.20 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2010 г. ОСЪЖДА И. С. К. да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура"Областно пътно управление Велико Т. сумата от 135 лв./сто тридесет и пет лева/, представляваща направените разноски за внесена държавна такса пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 213 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Агенция "Пътна инфраструктура" Областно пътно управление Велико Т., представлявано от директора К., чрез процесуалния представител - юрисконсулт Р. против въззивно решение № 241 от 16.07.2010 г. по в. гр. д. № 686 по описа за 2010 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 473 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1091/2010 г. на районен съд Велико Т. и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените от И. С. К. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи основанието по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените разноски. С определение № 170 от 10.02.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос за критериите, по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата, поради противоречие между приетото от въззивния съд и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК в решения с № 536 от 3.08.2010 г. по гр. д. № 336/2009 г. на III г. о., № 287 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 90/09 г. на IV г. о., № 409 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 581 от 2009 г. на IIIг. о., № 732 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1146/09 г. на IV г. о. на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват лично. Касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: И. С. К. е заемала длъжността"главен специалист-счетоводител-касиер". Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. По делото не е имало спор, че е налице реално съкращаване в щата, тъй като щата на дружеството, считано от 1.05.2009 г. е намален с 14 бройки, а от двете бройки в отдела на ищцата "Ф. "-след преобразуването му в"Обща администрация"е останала една. Тъй като освен ищцата, още една служителка/С. Н./ е заемала еднородна на нейната длъжност -"главен специалист-счетоводител" работодателят е извършил подбор-чрез специално назначена комисия и по предварително определени от него критерии. При положение, че и двете участващи в подбора служителки са завършили едно и също учебно заведение -"Техникум по икономика"гр. Велико Т., с една и съща специалност -"икономика", с едно и също ниво на образование-"средно специално", въззивният съд е приел, че работодателят не е осъществил подбора съобразно законовите изисквания на чл. 329 от КТ -защото не е съобразил критерия "по-висока квалификация". Мотивирал се е с факта, че ищцата е с квалификация- "икономист-счетоводител", а предпочетената от работодателя с квалификация- "търговски работник". Така приетото от въззивният съд е в противоречие с постановеното в горепосочените решения на ВКС, съгласно които-квалификацията е обективен факт- тя включва притежаваното от служителя образование по съответната специалност, степен на образование, както и наличие на допълнителна професионална квалификация, установена по съответния ред В случая - и двете служителки между които е извършен подбора са завършили едно и също учебно заведение и притежават еднаква квалификация - средно специално образование, без да са представени доказателства някоя от тях да е придобила допълнителна квалификация. При тези данни - правилно работодателят е отдал значение на другия критерий -"качество на работа", преценейки, че оставената на работа служителка е изпълнява по-точно, качествено и ефективно трудовите си задължения. Този критерий е субективен и е предоставен на преценката на работодателя, тъй като той е този, които има най-пълни впечатления относно проявените в хода на работата умения, навици, способности и опит от всеки един от неговите служители. Спазването на законовото изискване -в резултат на подбора "да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре" изисква при сравнение между включените в подбора служители да се преценят комплексно както професионалната им квалификация, така и резултатите от показаните от тях качества при изпълнение на възложената им работа. В конкретния случай работодателят е постъпил по този начин, съобразявайки освен получената от ищцата по-ниска оценка за индивидуалното изпълнение на длъжността, още и констатираните слабости в нейната работа, довели до съставяне на Ревизионен акт за надчет на дружеството. Като е направил извод в обратния смисъл, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Въпросът следва да бъде разрешен по същество с отхвърляне на предявените искове, поради констатираната законосъобразност на извършване на уволнението. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски, които са за внесена държавна такса за касационната инстанция в размер на 135 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение