Определение № 50296 от 07.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1708/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Н. от [населено място], обл. Стара Загора, представляван от особен представител адв. С. Д. от САК, срещу решение № 261383 от 21.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 7166/2020 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 26.03.2020 г. по гр. д. № 40498/2016 г. на Софийски районен съд, с което е осъден И. А. Н. да заплати на основание чл.274, ал.2 КЗ (отм.) на „Дженерали застраховане“ АД сумата 26 000 лв. - част от регресни вземания с общ размер 247 686.31 лв., представляващи изплатени обезщетения по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на С. И. Н. и управляван от И. А. Н., за причинени на трети лица вреди при ПТП на 12.12.2011 г. по ликвидационна преписка № 10400102211200005 и по ликвидационна преписка № 1040010221100012, заедно с разноски по чл.78, ал.1 ГПК. В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като при наведени от ищеца - застраховател твърдения, че ответникът е починал непосредствено след произшествието, не е спрял делото на основание чл.227 вр. чл.229, ал.1 вр. чл.230 ГПК и не е взел необходимите мерки за установяване по безспорен начин на фактите относно евентуалната смърт на ответника. Предвид така заявеното оплакване, се прави искане въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост, след което да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Ответникът по касация „Дженерали застраховане“ АД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 21.07.2022 г. и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Дженерали застраховане“ АД против И. А. Н. иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ (отм.) за сумата 26 000 лв., Софийски градски съд е приел, че в хода на процеса са доказани елементите от фактическия състав на чл.274, ал.2 КЗ (отм.), пораждащ задължение за ответника да заплати (възстанови) на ищеца - застраховател претендираната с иска сума, представляваща част от изплатени на трети лица обезщетения за вреди от пътно - транспортно произшествие, реализирано от ответника на 12.12.2011 г. при управление на МПС без необходимото свидетелство за правоуправление. Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал писмени доказателства за установяване на причинната връзка между произшествието и смъртта на пострадалото лице А. Н. И.. Изложил е съображения, че доколкото с доклада по чл.140 ГПК първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже наличието на причинна връзка, правото да се представят писмени доказателства за нейното съществуване след приемане на заключението на съдебно - медицинската експертиза не е било преклудирано и приемането на доказателствата не представлява процесуално нарушение. За неоснователно е счетено и оплакването за необоснованост на извода на въззивния съд, че ищецът - застраховател е изплатил на правоимащите лица обезщетения за причинени при произшествието вреди. След преценка на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно - икономическа експертиза въззивният съд е приел за доказан по несъмнен начин факта, че ищецът е изплатил на пострадалите при произшествието лица, респ. на техни наследници, обезщетения за вреди в посочения в исковата молба размер. В хода на въззивното производство особеният представител на ответника адв. Д. е отправила искане до въззивния съд да извърши проверка по повод наведено от ищеца твърдение пред първоинстанционния съд, че представляваният от нея И. А. Н. е починал. Въззивният съд е удовлетворил искането и е изискал служебно справка от Национална база данни „Население“, от която е установил, че към 19.04.2021 г. няма данни И. А. Н. да е починал. В съответствие с данните в справката въззивният съд е указал на ищеца „Дженерали застраховане“ АД да заяви дали поддържа изявлението за настъпила смърт на ответника и в случай, че го поддържа, да представи доказателства в негова подкрепа. С молба от 10.05.2021 г. застрахователното дружество - ищец е уведомило съда, че изявлението в молбата от 27.11.2018 г. е резултат от техническа грешка, тъй като вследствие на процесното ПТП е починало само едно лице - А. Н. И., но поради сходство в имената като починал е посочен ответникът И. А. Н.. Препращайки към предходно уточнение в същия смисъл, направено пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 05.12.2018 г. в присъствието на адв. Д., ответникът е заявил изрично, че не поддържа изявлението в молбата от 27.11.2018 г. за настъпила смърт на И. А. Н.. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение. В касационната жалба, в която е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Наведени са твърдения, че въззивният съд се е произнесъл с акт по съществото на спора при наличие на изявление на ищеца за настъпила преди предявяване на иска смърт на ответника, без да спре делото и без да вземе необходимите мерки с оглед установяване по безспорен начин на факта относно евентуалната смърт на ответника. Поддържаните във връзка с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК твърдения не кореспондират с доказателствата по делото и с извършените от въззивния съд процесуални действия по повод изявлението на застрахователното дружество - ищец, че ответникът - сега касатор, И. А. Н. е починал непосредствено след настъпилото на 12.12.2011 г. ПТП. Въпреки обяснението на ищеца, че изявлението е резултат от техническа грешка и се дължи на объркване на имената на ответника и на починалото при произшествието лице, въззивният съд е извършил проверка в Национална база данни „Население“ и след като е получил отговор, че няма данни ответникът да е починал, е разгледал делото и се е произнесъл с решение по съществото на спора. Предвид липсата на данни за настъпила смърт на ответника, няма основание да се предполага, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение - т.2 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения не се налага решението да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. С оглед недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,