Определение № 15 от 20.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5826/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба на П. Х. Н.-У. срещу Решение № 1029/ 19.05.2015 г. по в.гр.д.№ 1457/12 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 664/08 г. на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против И. Н. М. и Л. И. М. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.97, ал.3 и чл.97, ал.4 ГПК /отм./, предявени по реда на чл.118 ГПК /отм./- за установяване, че пълномощно рег.№ 952/ 21.01.2000 г., заверено в консулска служба Тел А.- И., не е подписано от лицето П. И. С., респ. за установяване наличието на престъпно обстоятелство при извършването на заверката от служител при консулската служба на Република България в Тел А.- И., като в тази му част въззивният съд е прекратил производството като недопустимо; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от П. Х. Н.-У. против И. Н. М. и Л. И. М. установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК във връзка с чл.75, ал.2 ЗН- за прогласяване нищожността на съдебната делба, извършена по гр.д.№ 12867/2000 г. на СРС, 57 състав. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани четири правни въпроса, които според касатора са от обуславящо значение за правилността на изводите на въззивния съд и произнасянето по които от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Част от тези въпроси са: Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване с имущество на упълномощителя, както и какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен договора. Въпросът е поставен с оглед възприетото в мотивите на обжалваното решение, според което в конкретния случай извършената съдебна делба между наследниците на Сетка И. И. не е нищожна по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН, тъй като наследникът П. С. е бил конституиран като съделител, при което ненадлежното му представляване не е в състояние да се отрази на валидността на делбата, тъй като нормата на чл.75, ал.2 ЗН е материалноправна и следователно делбата не е нищожна поради нарушаване на съдопроизводствените правила, уреждащи участието на страните в процеса. Доколкото така формулираните от касатора материалноправни въпроси са предмет на образуваното тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК, съгласно задължителните указания на ТР № 8/2013 от 07.05.2014 г. по т.д.№ 8/13 г. на ОСГТК настоящото дело подлежи на спиране, и то във фазата преди произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване, в която се извършва преценка, дали въпросите действително са от обуславящо значение по смисъла на т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК и дали по отношение на тях са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК алтернативни основания за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение