Определение № 4128 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 484/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Н., действаща чрез своите родители и законни представители, чрез процесуалния й представител адвокат К. Р., против решение № 262928 от 12.09.2022 г. по в. гр. д. № 9982/2022 г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 78488 от 29.04.2020г., постановено по гр. дело № 64328/2019г. на Софийския районен съд, допълнено с решение № 122771 от 16.06.2020г., в частта с която „Д. застраховане“АД,[ЕИК] е осъдено да заплати на А. А. Н., [ЕГН], действаща чрез своите родители и законни представители А. В. Н. и Д. Н. Н., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 15 484.34лв. - представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди от реализирано на 05.06.2010г., на първокласен път I-3 /гр. Бяла-гр. П./, в района на километър 0+700 в посока Бяла ПТП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, съставляващи разходи за лечение, рехабилитация и закупуване на медицински изделия и консумативи извършени в следствие на горния деликт, по фактури издадени за периода от 12.05.2016г. до 10.10.2019г., като вместо него е постановил друго, с което са отхвърлени исковете предявени от А. А. Н., [ЕГН], действаща чрез своите родители и законни представители А. В. Н. и Д. Н. Н. срещу „Д. застраховане“АД,[ЕИК] за заплащане на сумата от 15 484.34 лв - представляваща дължимо обезщетение за претърпените имуществени вреди от реализирано на 05.06.2010 г., на първокласен път I-3 /гр. Бяла-гр. П./, в района на километър 0+700 в посока Бяла ПТП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, съставляващи разходи за лечение, рехабилитация и закупуване на медицински изделия и консумативи извършени в следствие на горния деликт, по фактури издадени за периода от 12.05.2016г. до 10.10.2019г. Ответникът по касация „Д. застраховане“АД е депозирал отговор, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.По същество се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ-отм. Съобразил е, че според т.10 от ППВС№4/75г. от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди / чл. 51, ал. 1 ЗЗД / следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването.Това следва от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД .От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В процесния случай са наведени твърдения, че на 05.06.2010г. ищцата е претърпяла ПТП, в резултат на което е получила подробно описаните в исковата молба телесни увреждания, които са необратими. Изрично е посочено, че именно тези увреждания са наложили заплащането на стойността на медицински лични помощни средства, рехабилитационни услуги и лични хигиенни принадлежности по издадени фактури за периода от 12.05.2016г. до 10.10.2019г.Следователно не се твърди ексцес, който да обосновава извод за претърпени нови, различни вреди от тези към момента на настъпване на деликта.Претендираните имуществените вреди, са първоначални, т. е. свързани със състоянието на пострадалия такова, каквото е било то към момента на ПТП, поради което и обезщетението за тях става изискуемо от момента на деликта, а не от момента на извършване на съответния разход. Въззивният съд е приел още, че процесното вземане е било предвидимо като размер към момента на настъпване на увреждането и е било допустимо да бъде предявено и за бъдещ период, доколкото разходът с оглед състоянието на пострадалия е необходим и се извършва продължително време всеки месец.Въз основа на горното е обоснован извод за погасяване по давност на основание чл. 114, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 197 КЗ /отм./ на вземането за имуществени вреди, претендирани с оглед състоянието на ищеца към датата на ПТП - 05.06.2010 г., които не са били предявени в петгодишния срок от датата на деликта.Съгласно разпоредбата на чл. 197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се погасяват при застраховки „Гражданска отговорност“, с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.В конкретния случай, не се спори между страните, че датата на настъпване на събитието е 05.06.2010г., а датата на предявяването на иска е 07.11.2019г., поради което и давността за предявяване на исковата претенция е изтекла на 05.05.2015г. С оглед на изложеното по-горе въззивният съд е приел, че исковата претенция с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди е погасена по давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Формулирани са следните два правни въпроса: 1/Налице лице е случай на ексцес, когато с решение на ТЕЛК са определя пожизнена група инвалидност – І-ва група при 100% загубена трудоспособност, с чужда помощ, по отношение на лице, за което дотогава е била определена същата група инвалидност, но само за определен срок; 2/Предвидими ли са имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, преди определени поддържащи терапии и лични помощни средства, да са били предписани с конкретна епикриза или решение на ЛКК/ТЕЛК/, съответно кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за обезщетяването на такива вреди. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси, тъй като той е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.В решението е било прието, че в исковата молба не са наведени фактически твърдения за наличието на допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалата/ексцес/, който да обоснове извод за претърпени нови, различни вреди от тези към момента на настъпване на деликта.Този извод е съобразен със съдържанието на исковата молба, в която е посочено, че вследствие на пътния инцидент, който е настъпил на 05.06.2010г., ищцата е получила тежки и необратими увреждания, като въпреки проведеното лечение – хирургично, терапевтично и рехабилитационно, подобрение на здравословното й състояние не би могло да се постигне.Още при първоначалното освидетелстване на лицето е била определена І-ва група инвалидност с чужда помощ. Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по втория поставен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебна практика, която е задължителна за съдилищата.Въззивният съд е приел, че процесните вземания са били предвидими като размер към момента на настъпване на увреждането и е било допустимо да бъде предявени и за бъдещ период, доколкото разходът с оглед състоянието на пострадалия е необходим и се извършва продължително време всеки месец. Според ППВС№1/1981г. вземанията за обезщетение за вреди от непозволено увреждане стават изискуеми от деня на увреждането, а когато деецът не е известен - от откриването му.Законът не разграничава изискуемостта на вземанията за неимуществени вреди от тези за имуществени вреди и не определя различни начални моменти за давностните срокове според характера на вредите.Освен това със самото действие или бездействие, с което е причинено увреждането, то е вече налице, защото лишаването от трудоспособност или нейното намаляване вече настъпва и бъдещите вреди са вече известни. От този ден за пострадалия е настъпила загубата или ограничението на неговата трудоспособност. Когато същият орган признае състояние на нетрудоспособност за определено време, давностният срок за всички имуществени вреди, изразени в неполучено в пълен размер трудово възнаграждение, също започва да тече от датата на непозволеното увреждане, респективно от откриване на дееца. Това е така, защото решението на надлежния държавен орган за срока на нетрудоспособността е само доказателство в гражданското дело. Ако независимо от него по делото е установено с други доказателства и особено със съдебномедицинска експертиза, че състоянието на нетрудоспособността е окончателно, решението на съда ще се основе на съвкупната преценка на всички доказателства и по въпроса за срока на нетрудоспособността. Съдът в този случай ще присъди обезщетение не само за срока, за който е определена нетрудоспособността от съответния орган, а за вредите, които се дължат при окончателна загуба на трудоспособността. От това следва, че вземането за тях е изискуемо съобразно общите правила на чл. 114, ал. 1 и 3 ЗЗД. Касае се естествено за предвидените и предвидими вреди, а не за непредвидимите.За непредвидимите се прилагат правилата, важащи при определяне на обезщетения за влошаване на здравословното състояние. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение