Определение № 227 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3377/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13031/01.07.2021 г. на „Енерго–Про Продажби“ АД, чрез адв. Л. М., срещу въззивно решение № 942/21.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 454/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 5250/26.11.2019 г. по гр. д. № 9592/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Н. С. О. не дължи на дружеството сумата 8 681,39 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № [ЕГН]/13.05.2019 г. електрическа енергия за периода 19.04.2017 г. до 18.04.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], [община], [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад; 2) допустимо ли е пълното главно доказване да бъде осъществено и чрез косвени доказателства; 3) може ли пълното доказване да се осъществява с всички допустими по ГПК доказателствени средства; 4) следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й, като независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи съответни мотиви за преценката си; 5) длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички доказателства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи. Ответникът по жалбата – Н. О., чрез адв. П. И., в писмен отговор изразява становище за становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С решение № 16/09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., е отменено предходното въззивно решение № 408/11.03.2020 г. по възз. гр. д. № 46/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав с указания за назначаване на допълнителна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Б., [улица]. На 18.04.2018 г. служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ на адреса на абоната, за което са съставили констативен протокол № 11044606/18.04.2018 г. Електромерът е снет и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Съгласно протокол за техническа проверка № 705/23.04.2019 г. на БИМ – Р., извършената метрологична експертиза е констатирала, че при софтуерно четене се установява намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – нощна (Т1) и дневна (Т2). В случая, показанията за доставената ел.енергия се преразпределят и са отчетени в невизуализирания регистър Т3 - 48 525.61 kWh. При тези резултати от проверката, ответното дружество е начислило и издало фактура за плащане на посоченото количество ел.енергия за периода 19.04.2017 г. – 18.04.2018 г. на стойност 8 681.39 лв. Съгласно указанията в отменителното решение на ВКС, въззивният съд е назначил комплексна електротехническа и софтуерна експертиза. Според даденото заключение, посочената в констативния протокол на БИМ софтуерна намеса в тарифната схема на електромера се състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ. Включена е нормално неизползвана тарифа - 1.8.3, в която се натрупва потребената електроенергия в определени времеви интервали от денонощието, като това не се дължи на електромагнитни смущения. Не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на показания в невизуализирания регистър, както и устройството, от което е извършена препараметризацията – то може да бъде всякакво устройство, което има техническата възможност да влезе в контакт с електромера. Възможна е софтуерна настройка, която да позволи преминалата през електромера ел.енергия да се начислява само в невизуализираните регистри. В конкретния случай това е било направено и СТИ е отчитало енергия само по тарифа 1.8.3 в определени времеви интервали. Наличието на показания в невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по –точно в тарифната схема. СТИ не е било отваряно - фабричната му пломба е ненарушена и няма механични дефекти по кутията. Експертите са посочили също, че е технически невъзможно да бъдат нанесени показания в паметта на електромера чрез оптичния (инфрачервения) му порт, както и че щом енергията е отчетена в някой от регистрите, значи е преминала през средството за измерване. Ако се допусне такава възможност за въздействие в показанията в паметта на електромера чрез оптичния (инфрачервения) порт на устройството, това означава, той да е произведен в несъответствие със сертификата за одобряване на типа и подлежи на изтегляне от пазара. Предвид типа електромер, не може да се установи от коя дата точно е започнало преразпределението на електрическата енергия и по невизуализирания регистър, но предвид техническите данни за СТИ при монтажа и демонтажа на му, според вещите лица това е станало в периода 29.01.2014 г. - 18.04.2018 г. При тези данни, за да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че доставчикът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Посочил е, че по делото не е установено, при монтажа на електромера на 29.01.2014 г., регистър 1.8.3 да е бил с нулеви показания, поради което не може да се направи извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел.енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено и потребено в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди датата на монтажа на СТИ. Това обстоятелство не може да се установи от протокола за монтаж на СТИ, в който са посочени показанията само на визуализираните тарифи – дневна и нощна. По тези съображения съдът е приел, че е недължима претендираната сума от 8 681,39 лв. – начислена корекция по сметката на потребителя за доставена ел.енергия в обекта за периода 19.04.2017 г. - 18.04.2018 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обуславящи селектирането на жалбата са вторият и четвъртият от поставените от касатора въпроси - допустимо ли е пълното главно доказване да бъде осъществено и чрез косвени доказателства; и следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали приема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за проверка за противоречие със сочената от жалбоподателя трайно установена практика на ВКС - решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о.; решение № 26/09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г., I г.о.; решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д № 2206/ 2020 г., IV г. о.; решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/17 г., IV г.о.; решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г. о.; решение № 108/ 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о.; решение № 348/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г., III г. о.; решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г., III г. о. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение